store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    СофтПрес  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    СофтПрес    Малкото кафене в Копенхаген - Джули Каплин
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Малкото кафене в Копенхаген


Цена:  17.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 25-03-2019 г. или
Вторник 26-03-2019 г.
Продукт#248132
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена20-02-2019 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници360
Размери13.00 / 20.00 / 2.80 cm
Тегло0.341 kg
EAN9786191514670
ISBN9786191514670
  • Описание
  • Повече за тези продукти
Хюга, романтика и канелени рулца.
Кейт има успешна кариера, добра репутация и споделена любов. Какво обаче ще стане, ако идеалният ѝ свят внезапно се срине и тя трябва да започне от нулата? Или по-точно от Дания, родината на хюга - щастливия начин на живот, откъдето човек неминуемо си тръгва променен.

Добре дошли в малкото кафене в Копенхаген, където из въздуха се носи аромат на канела и горещ шоколад, а романтиката е на една ръка разстояние... Кейт Синклер работи в една от най-големите рекламни агенции в Лондон и има всичко, за което някога е мечтала - успехи, репутация и очарователен приятел. Или поне тя така си мисли. В мига, когато нейният любим отмъква така желаното повишение право под носа ѝ щастието на Кейт се изпарява, тя получава нов служебен ангажимент - да проумее същността на понятието хюга, или датския начин на живот. За целта Кейт заминава на командировка в Копенхаген заедно с шестима журналисти и това е само началото на едно пътуване, което ще преобърне живота им, ще ги срещне с любовта и ще им покаже пътя към истинското щастие.
"– До скоро! – бързо целунах Джош по устните и двамата си разменихме заговорнически усмивки. Той ме притегли към себе си и си извоюва втора, по-дълга целувка, ръцете му се плъзнаха под палтото ми, спряха се за миг на дупето ми и се насочиха под полата.
– Сигурна ли си, че не искаш да останеш още малко?
– Не мога. Ти също ще закъснееш, а и... – погледнах през рамото му – Дан може да влезе всеки момент. Съквартирантът му притежаваше непогрешимата способност да се появява в най-неподходящия момент, досущ като лабрадор, надушил храна. Моята съквартирантка, Кони, е много по-дипломатична; всъщност тя има съвършени социални умения. Джош ме пусна и взе купата си със зърнена закуска, облегна се на кухненския плот и нехайно започна да похапва, сякаш
разполагаше с цялото време на света.
– Е, до скоро – намигна ми той. Грабнах лаптопа си, затворих входната врата на неговия апартамент, който беше далеч по-хубав от моя, и забързах по
улицата към спирката на метрото, прехвърляйки в главата си списъка със задачи за деня. В Лондон, ако си пропуснеш спирката на метрото, това е знак. Не знам за какво точно, но след две години безпроблемно пътуване до работа, макар и в потна, задушна атмосфера, в претъпкани мотриси и с редовното чувство на неудовлетвореност заради закъсненията и авариите, аз си пропуснах спирката. За първи път. Този пропуск си заслужаваше да се отбележи. В Лондон трябва да си нащрек през цялото време. Проверяваш имейли, телефонни съобщения, клюките в социалните медии – просто няма край. Пропуснах спирката си, защото бях прекалено погълната от мисълта "Какви абсолютни простотии", докато надзъртах над нечие рамо, зачитайки се в статия за поредната лайфстайл мания. Хюга. Съквартирантката ми Кони бе дуднала за това предишната вечер и ми тикаше в лицето някаква книга, след което запали свещи навсякъде в отчаян опит да направи мърлявия ни апартамент по-уютен. Според мен обаче няколко свещи никога нямаше да компенсират ужасния вкус на хазяина ни и преди да се усетя, вратите на метрото се затваряха на "Оксфорд Съркъс".

Наложи се да сляза на следващата спирка и да се върна обратно, но въпреки това не закъснях, просто пристигнах малко по-късно от обикновено. Винаги отивам на работа много рано. Демонстрирам отговорността си. Колко сериозно се отнасям към задълженията си. Не че се опитвам да печеля точки за добро поведение; е, добре де, може би само малко. Просто нямах търпение да стигна там. О, божичко, знам как звучи това: все едно съм някаква ревностна, амбициозна натегачка. А изобщо не е така. Обичам работата си като мениджър "Връзки с клиенти". Работя за една от най-големите рекламни агенции в Лон-
дон. Казвам, че обичам работата си, и наистина е така... през повечето време. Бих могла да мина и без офисните интриги и маневрите за издействане на повишение, а и заплатата можеше да е много по-добра. Но се надявах, че това скоро ще се промени; отдавна не бях получавала повишение. Тогава щях да
изкарвам малко повече и щях да имам възможността да се преместя някъде, където по стената на дневната не расте двайсет и пет сантиметров мохикански гребен от синя плесен. Като изключим фиаското с метрото, имах време да си подсладя деня с едно карамелено лате. Едва когато бях на опашката, видях съобщение от шефката ми Мегън, която ме питаше дали бих могла тази сутрин първо да се отбия при нея.

С усмивка на лице прибрах телефона в чантата си. Нямаше да имам време да я видя, преди да отида в заседателната зала, където два пъти месечно, през петък, всичките петдесет и пет души от агенцията се срещахме за редовния брифинг на персонала, на който се съобщаваха новите сделки и принципно важните новини – като повишенията. Имах пределно ясна представа защо иска да разговаряме. От доста време чаках този ден. Преди две седмици, след поредната добре изпълнена задача и чудесната оценка от началството, о, да, справи се отлично, представих кандидатурата си за свободната длъжност на главен мениджър в отдела за връзки с клиенти и бях доста – макар и не прекалено – уверена , че тя бе приета много добре. Мегън ми бе намекнала, че скоро може да има добри новини. Въпреки че исках да сложа край на несигурността и да взема на бегом стълбите до третия етаж, затраках нагоре напълно благоприлично и професионално с малки, елегантни крачки, както подобаваше на костюма ми с плътно прилепнала черна пола, за който Кони упорито настояваше, че е в стил "Хилъри Клинтън на погребение". Седнах на един от ергономичните столове, чиято линия стойката ми категорично отказваше да следва. Предполагаше
се, че лимоненозелените пластмасови вълнообразни форми карат човек да седи правилно, но гърбът ми показваше съвсем ясно, че е повече от доволен да седи неправилно.

Докато се мъчех да се настаня удобно, огледах бавно пълнещата се с хора стая. Сега атмосферата в наскоро освежената заседателна зала беше ала Майката Земя, за което особено допринасяше една цяла стена от зелени растения, заемаща площ от около три квадратни метра. Не бях убедена, че не гъмжи от
разнообразни буболечки и всевъзможни чудовища. Предполагаше се, че стената е вдъхновяваща и практична – очевидно произвеждаше свеж кислород (има ли такова нещо като остарял кислород?), който стимулира креативността. Имаше и малък закрит дзен водопад, за да се насърчават спокойни и дълбоки мисли, макар лично аз да установих, че когато постоянно ми се пишка, не мога да мисля за нищо друго. Въпреки претенциозната заседателна зала всеки път, когато
се намирах тук, се наслаждавах на гледката. Бях успяла. Работех в "Машин Ейджънси" – една от най-големите рекламни компании в Лондон. Петгодишният ми професионален план вървеше добре. Хич не беше зле за едно момиче от Хемъл Хемпстед, за който се твърди, че е най-грозният град в Обединеното кралство. И днес щях да направя още една крачка напред.

Главният директор взе думата и две секунди по-късно Джош се шмугна през вратата. Само след миг се настани на един стол на предния ред, а погледите ни се срещнаха съвсем за кратко, докато минаваше покрай мен. Не му бях запазила място до себе си, пък и той не го очакваше. Бяхме се разбрали, че никой
в службата не трябва да знае, че Джош Делани и Кейт Синклер се срещат, особено след като работехме в един и същи екип в потребителския отдел на агенцията. Ед, главният директор, щеше да ни информира за редица нови събития и аз седях и тръпнех нетърпеливо.
– И бих искал да направя съобщение относно най-скорошното ни повишение. Изпънах се леко, без да кръстосвам крака, и се опитах да си придам скромното, но достолепно изражение на човек, напълно заслужил това признание. Ето, случваше се.
– Бих искал всички да поздравим Джош Делани за повишението му като старши мениджър в отдел "Връзки с клиенти".
– Кейт.
– Шефката ми се обърна към мен с рязък тон и аз вдигнах глава. Тя както обикновено изглеждаше безупречно с гъстата си кестенява коса на вълни, с леко женствена, но не прекалено кокетна прическа, дизайнерска рокля, която очертаваше фигурата ѝ, без да разкрива твърде много, обувки на висок ток – истински трепач и доста страшничка.
– Може ли да поговоря с теб? Кимнах, без да отговоря, защото изведнъж бях изгубила доверие в гласа си. Забелязах нотка на съчувствие в погледа ѝ. Последвах я в кабинета ѝ и когато тя ми кимна, затворих вратата след себе си, после се отпуснах внимателно на тъмносивия ретро диван, който винаги изглеждаше по-примамливо удобен, отколкото бе всъщност.
– Исках да поговоря с теб преди срещата тази сутрин. Обикновено си тук. Свих рамене."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
За да оцените книгата "Малкото кафене в Копенхаген", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Пощенската картичка - Лия Флеминг -
Пощенската картичка
Лия Флеминг
СофтПрес
Цена:  17.00 лв.
Сорая - Мелтем Йълмаз -
Сорая
Мелтем Йълмаз
СофтПрес
Цена:  17.00 лв.
Ще се видим в Париж - Мишел Гейбъл -
Ще се видим в Париж
Мишел Гейбъл
СофтПрес
Цена:  17.00 лв.
Тайната на Вавилон - Уве Шомбург -
Тайната на Вавилон
Уве Шомбург
СофтПрес
Цена:  17.00 лв.
Парижкият апартамент - Мишел Гейбъл -
Парижкият апартамент
Мишел Гейбъл
СофтПрес
Цена:  17.00 лв.
Книга за лятото - Мишел Гейбъл -
Книга за лятото
Мишел Гейбъл
СофтПрес
Цена:  17.99 лв.
Семейство по френски - Саманта Веран -
Семейство по френски
Саманта Веран
СофтПрес
Цена:  17.00 лв.
Обещание - Карина Хали -
Обещание
Карина Хали
СофтПрес
Цена:  15.99 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Книги за любов. Без предразсъдъци: След - Анна Тод - книга

Книги за любов. Без предразсъдъци: След



Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Книга от жанра "Съвременна романтика", част от поредицата "Книги за любов. Без предразсъдъци". ... Теса е добро момиче, което има мил и верен приятел. Има амбиции, посока в живота и майка, която стриктно следи да не се отклони от пътя си. Но едва нанесла се в общежитието си в колежа, Теса попада на Хардин. Той е много по-различен от момчетата, с които е свикнала – има очарователен британски акцент, татуировки по цялото тяло, пиърсинг на устната си и непокорна кестенява коса. Невероятно привлекателен, но също така и много груб, понякога дори жесток. Но нещо дълбоко и тъмно в него неустоимо я привлича. А ...

Малкото кафене в Копенхаген


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  17.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 25-03-2019 г. или
Вторник 26-03-2019 г.
Продукт#248132
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена20-02-2019 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници360
Размери13.00 / 20.00 / 2.80 cm
Тегло0.341 kg
EAN9786191514670
ISBN9786191514670
Описание
Хюга, романтика и канелени рулца.
Кейт има успешна кариера, добра репутация и споделена любов. Какво обаче ще стане, ако идеалният ѝ свят внезапно се срине и тя трябва да започне от нулата? Или по-точно от Дания, родината на хюга - щастливия начин на живот, откъдето човек неминуемо си тръгва променен.

Добре дошли в малкото кафене в Копенхаген, където из въздуха се носи аромат на канела и горещ шоколад, а романтиката е на една ръка разстояние... Кейт Синклер работи в една от най-големите рекламни агенции в Лондон и има всичко, за което някога е мечтала - успехи, репутация и очарователен приятел. Или поне тя така си мисли. В мига, когато нейният любим отмъква така желаното повишение право под носа ѝ щастието на Кейт се изпарява, тя получава нов служебен ангажимент - да проумее същността на понятието хюга, или датския начин на живот. За целта Кейт заминава на командировка в Копенхаген заедно с шестима журналисти и това е само началото на едно пътуване, което ще преобърне живота им, ще ги срещне с любовта и ще им покаже пътя към истинското щастие.
Повече за тези продукти
"– До скоро! – бързо целунах Джош по устните и двамата си разменихме заговорнически усмивки. Той ме притегли към себе си и си извоюва втора, по-дълга целувка, ръцете му се плъзнаха под палтото ми, спряха се за миг на дупето ми и се насочиха под полата.
– Сигурна ли си, че не искаш да останеш още малко?
– Не мога. Ти също ще закъснееш, а и... – погледнах през рамото му – Дан може да влезе всеки момент. Съквартирантът му притежаваше непогрешимата способност да се появява в най-неподходящия момент, досущ като лабрадор, надушил храна. Моята съквартирантка, Кони, е много по-дипломатична; всъщност тя има съвършени социални умения. Джош ме пусна и взе купата си със зърнена закуска, облегна се на кухненския плот и нехайно започна да похапва, сякаш
разполагаше с цялото време на света.
– Е, до скоро – намигна ми той. Грабнах лаптопа си, затворих входната врата на неговия апартамент, който беше далеч по-хубав от моя, и забързах по
улицата към спирката на метрото, прехвърляйки в главата си списъка със задачи за деня. В Лондон, ако си пропуснеш спирката на метрото, това е знак. Не знам за какво точно, но след две години безпроблемно пътуване до работа, макар и в потна, задушна атмосфера, в претъпкани мотриси и с редовното чувство на неудовлетвореност заради закъсненията и авариите, аз си пропуснах спирката. За първи път. Този пропуск си заслужаваше да се отбележи. В Лондон трябва да си нащрек през цялото време. Проверяваш имейли, телефонни съобщения, клюките в социалните медии – просто няма край. Пропуснах спирката си, защото бях прекалено погълната от мисълта "Какви абсолютни простотии", докато надзъртах над нечие рамо, зачитайки се в статия за поредната лайфстайл мания. Хюга. Съквартирантката ми Кони бе дуднала за това предишната вечер и ми тикаше в лицето някаква книга, след което запали свещи навсякъде в отчаян опит да направи мърлявия ни апартамент по-уютен. Според мен обаче няколко свещи никога нямаше да компенсират ужасния вкус на хазяина ни и преди да се усетя, вратите на метрото се затваряха на "Оксфорд Съркъс".

Наложи се да сляза на следващата спирка и да се върна обратно, но въпреки това не закъснях, просто пристигнах малко по-късно от обикновено. Винаги отивам на работа много рано. Демонстрирам отговорността си. Колко сериозно се отнасям към задълженията си. Не че се опитвам да печеля точки за добро поведение; е, добре де, може би само малко. Просто нямах търпение да стигна там. О, божичко, знам как звучи това: все едно съм някаква ревностна, амбициозна натегачка. А изобщо не е така. Обичам работата си като мениджър "Връзки с клиенти". Работя за една от най-големите рекламни агенции в Лон-
дон. Казвам, че обичам работата си, и наистина е така... през повечето време. Бих могла да мина и без офисните интриги и маневрите за издействане на повишение, а и заплатата можеше да е много по-добра. Но се надявах, че това скоро ще се промени; отдавна не бях получавала повишение. Тогава щях да
изкарвам малко повече и щях да имам възможността да се преместя някъде, където по стената на дневната не расте двайсет и пет сантиметров мохикански гребен от синя плесен. Като изключим фиаското с метрото, имах време да си подсладя деня с едно карамелено лате. Едва когато бях на опашката, видях съобщение от шефката ми Мегън, която ме питаше дали бих могла тази сутрин първо да се отбия при нея.

С усмивка на лице прибрах телефона в чантата си. Нямаше да имам време да я видя, преди да отида в заседателната зала, където два пъти месечно, през петък, всичките петдесет и пет души от агенцията се срещахме за редовния брифинг на персонала, на който се съобщаваха новите сделки и принципно важните новини – като повишенията. Имах пределно ясна представа защо иска да разговаряме. От доста време чаках този ден. Преди две седмици, след поредната добре изпълнена задача и чудесната оценка от началството, о, да, справи се отлично, представих кандидатурата си за свободната длъжност на главен мениджър в отдела за връзки с клиенти и бях доста – макар и не прекалено – уверена , че тя бе приета много добре. Мегън ми бе намекнала, че скоро може да има добри новини. Въпреки че исках да сложа край на несигурността и да взема на бегом стълбите до третия етаж, затраках нагоре напълно благоприлично и професионално с малки, елегантни крачки, както подобаваше на костюма ми с плътно прилепнала черна пола, за който Кони упорито настояваше, че е в стил "Хилъри Клинтън на погребение". Седнах на един от ергономичните столове, чиято линия стойката ми категорично отказваше да следва. Предполагаше
се, че лимоненозелените пластмасови вълнообразни форми карат човек да седи правилно, но гърбът ми показваше съвсем ясно, че е повече от доволен да седи неправилно.

Докато се мъчех да се настаня удобно, огледах бавно пълнещата се с хора стая. Сега атмосферата в наскоро освежената заседателна зала беше ала Майката Земя, за което особено допринасяше една цяла стена от зелени растения, заемаща площ от около три квадратни метра. Не бях убедена, че не гъмжи от
разнообразни буболечки и всевъзможни чудовища. Предполагаше се, че стената е вдъхновяваща и практична – очевидно произвеждаше свеж кислород (има ли такова нещо като остарял кислород?), който стимулира креативността. Имаше и малък закрит дзен водопад, за да се насърчават спокойни и дълбоки мисли, макар лично аз да установих, че когато постоянно ми се пишка, не мога да мисля за нищо друго. Въпреки претенциозната заседателна зала всеки път, когато
се намирах тук, се наслаждавах на гледката. Бях успяла. Работех в "Машин Ейджънси" – една от най-големите рекламни компании в Лондон. Петгодишният ми професионален план вървеше добре. Хич не беше зле за едно момиче от Хемъл Хемпстед, за който се твърди, че е най-грозният град в Обединеното кралство. И днес щях да направя още една крачка напред.

Главният директор взе думата и две секунди по-късно Джош се шмугна през вратата. Само след миг се настани на един стол на предния ред, а погледите ни се срещнаха съвсем за кратко, докато минаваше покрай мен. Не му бях запазила място до себе си, пък и той не го очакваше. Бяхме се разбрали, че никой
в службата не трябва да знае, че Джош Делани и Кейт Синклер се срещат, особено след като работехме в един и същи екип в потребителския отдел на агенцията. Ед, главният директор, щеше да ни информира за редица нови събития и аз седях и тръпнех нетърпеливо.
– И бих искал да направя съобщение относно най-скорошното ни повишение. Изпънах се леко, без да кръстосвам крака, и се опитах да си придам скромното, но достолепно изражение на човек, напълно заслужил това признание. Ето, случваше се.
– Бих искал всички да поздравим Джош Делани за повишението му като старши мениджър в отдел "Връзки с клиенти".
– Кейт.
– Шефката ми се обърна към мен с рязък тон и аз вдигнах глава. Тя както обикновено изглеждаше безупречно с гъстата си кестенява коса на вълни, с леко женствена, но не прекалено кокетна прическа, дизайнерска рокля, която очертаваше фигурата ѝ, без да разкрива твърде много, обувки на висок ток – истински трепач и доста страшничка.
– Може ли да поговоря с теб? Кимнах, без да отговоря, защото изведнъж бях изгубила доверие в гласа си. Забелязах нотка на съчувствие в погледа ѝ. Последвах я в кабинета ѝ и когато тя ми кимна, затворих вратата след себе си, после се отпуснах внимателно на тъмносивия ретро диван, който винаги изглеждаше по-примамливо удобен, отколкото бе всъщност.
– Исках да поговоря с теб преди срещата тази сутрин. Обикновено си тук. Свих рамене."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Книга за лятото
Мишел Гейбъл
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.99 лв.
Малката билкарница в Монмартър
Донатела Рицати
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.99 лв.
Семейство по френски
Саманта Веран
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Пощенската картичка
Лия Флеминг
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Сорая
Мелтем Йълмаз
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Ще се видим в Париж
Мишел Гейбъл
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Тайната на Вавилон
Уве Шомбург
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Обещавам ти провал
Педру Шагаш Фрейташ
Стандартна цена 16.99 лв.
Вземи сега с отстъпка -5%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.14 лв.
Парижкият апартамент
Мишел Гейбъл
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Обещание
Карина Хали
Цена:  15.99 лв.
Назад
Ултима
Л. С. Хилтън
Жени в слънчева светлина
Новият роман от Франсис Мейс разказва историята на четири американки в слънчева Тоскана.
Двама могат да пазят тайна
Излезе новият вълнуващ трилър от авторката на "Един от нас лъже".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Град на светлината - Даниел Стийл -
Град на светлината
Даниел Стийл
Бестселър на Ню Йорк Таймс, Пъблишърс Уикли, Чикаго Трибюн. : В завладяващия роман на Даниел Стийл ...
Любов - Елиф Шафак -
Любов
Елиф Шафак
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". : Ела Рубинстайн е ...
Семейство Роял - книга 1: Парцалена принцеса - Ерин Уот -
Семейство Роял - книга 1: ...
Ерин Уот
Семейство Роял ще те унищожи. : Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва ...
Вината в нашите звезди - Джон Грийн -
Вината в нашите звезди
Джон Грийн
"Роман за живота, смъртта и хората, хванати по средата. Смееш се, плачеш, а после се връщаш за ...
Княза на този свят - Григорий Климов -
Княза на този свят
Григорий Климов
През 1949-1950 г. Америка решава да започне психологическа война срещу Русия. Разработването на ...
Обкръжение - Хел Аскилдсен -
Обкръжение
Хел Аскилдсен
"Обкръжение" на един дъх описва седмица от живота на двама мъже и две жени на съвсем малък ...
Закони на привличането - Джули Джеймс -
Закони на привличането
Джули Джеймс
На война и в любовта всичко е позволено! А когато двама влюбени воюват, забавлението е напълно ...
Стените около нас - Нова Рен Сума -
Стените около нас
Нова Рен Сума
"Стените около нас" е призрачна история, разказана с гласовете на две момичета - едното все ...
Ти ми беше обещан - Елчин Сафарли -
Ти ми беше обещан
Елчин Сафарли
Може би това е твоята история. Понякога ми се струва, че това не се е случило с мен... : След " ...
Гробището на забравените книги - книга 1: Сянката на вятъра - Карлос Руис Сафон -
Гробището на забравените ...
Карлос Руис Сафон
В сърцето на старинна Барселона е скрито Гробището на забравените книги - подобна на лабиринт ...
Artesania Latina - кораби от дърво