"Глава 1, в която Ели не получава покана за рожден ден
Часът по немски свърши и четвъртокласниците наскачаха от местата си. Момчетата едно през друго се спуснаха към вратата. След тях бързо излязоха момичетата в групички по две или три, като си говореха и се кикотеха. Вратата се затвори зад тях и в стаята настъпи тишина. Ели бавно започна да събира нещата си. Тя беше останала последна в класната стая. Децата бяха профучали покрай нея, сякаш не я виждаха. Както обикновено. Тя въздъхна и се надигна от чина си. Господин Клаус, който седеше на бюрото си и записваше нещо в тефтера си, чу тихото шумолене и учудено надигна глава.
– О, Ели, не забелязах, че още си тук – каза той.
Ели само се усмихна.
– Свикваш ли с новия си дом? – попита топло учителят. – Сигурно България ти липсва, но и тук не е лошо, нали?
– Да... Хубаво е – каза Ели и забърза към вратата. – Довиждане, господин Клаус!
– Довиждане! – каза след нея учителят.
Ели излезе от стаята и си отдъхна. Макар че знаеше немски добре, тя се притесняваше всеки път, когато някой я заговореше. Забравяше думите, объркваше се и се чувстваше ужасно глупаво.
Беше голямото междучасие, затова Ели излезе на двора. Някои от съучениците ѝ играеха футбол, а други стояха отстрани и си бъбреха. Изведнъж топката излетя от игрището и фиуууу, туп удари в гърба Клара – дребничко момиче с котешки очи, около което както винаги имаше тълпа от приятелки.
– Хей! – извика Клара. – Гледайте къде ритате!
– Извинявай, Клара! – отговори виновникът Мартин, докато догонваше топката. – Без да искам.
– Не ти вярвам!– тросна се Клара игриво. – Дай тук топката!
– Няма да стане! – засмя се Мартин и вдигна топката високо над главата си.
– Хванете го! – изкомандва Клара.
Приятелките ѝ хукнаха към Мартин с викове и смях. Той изкриви лицето си в престорена уплашена физиономия и се затича. Неговите приятели също се включиха в гонитбата. Получи се шарена вихрушка от зачервени бузи, потни вратове, веещи се плитки и много смях."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
