Във времето на пресичащите се полета и взаимното проникване на идеи и същности е трудно, а може би и невъзможно, да бъдеш коректен без безкрайни уговорки и отграничавания. Музеите са имали и имат своите практици, изследователи и анализатори, образованието е полето, в което днес се упражняват всички, а метакогницията е толкова модерна тема, че чак е малко страшно да се опитваш в нея. И трите обекта на интерес в тази книга имат своята история с пикове и и обрати, своите авторитети и своето място в научното мислене, проектирало конкретни практически решения. Така се оформя техният специфичен и много личен живот с ясни ... |
|
В книгата е разгледан интегративния подход към разнообразната съвкупност от научни знания за изкуството. Предназначена е както за студенти и преподаватели по култура и изкуства, за специалисти, интересуващи се от художествената проблематика, така и за всички, на които изкуството не е чуждо и безразлично в днешния ден... ... |
|
Монографията разглежда въпроси, свързани с развиване на уменията да се възприема и да се създава текст, както когато се усвояват неговите категории, така и когато се извършват различни речеви дейности. Анализират се функциите на текста в обучението по български език и се предлагат технологични решения за тяхното осъществяване при развиване на комуникативната и на социалната компетентност, при създаване на емоционални и ценностни нагласи у учениците. Коментират се някои аспекти от рецепцията на електронен текст. Предлагат се методически идеи за работа по казуси и по проеки. Книгата е насочена към учителите по български ... |
|
Книгата изследва различията и сходствата, откритите полемики и „скришните“ съвпадения между толкова различни на пръв поглед теоретикофилософски парадигми като херменевтиката, деконструкцията и конструктивизма, интерпретирани преди всичко като предлагащи модели за мислене и методологии на четене (и на „употреби“) на литературата. Залогът на това сговаряне е преди всичко конструирането на образователен проект, в който учителят преподава по-малко, но учениците учат повече, защото им е делегирана повече свобода да откриват и създават активно света, който обитават. През 2009 г. Специализираният научен съвет по педагогика при ... |