Krieg ist Frieden!
Im Orwell-Staat wird eine neue Sprache verordnet, das sogenannte "Neusprech". Zusammen mit dem sogenannten "Zwiedenk" soll den Menschen das Denken abgewühnt werden. Orwell beschriebt eindrucksvoll, wie durch Veründerung der Sprache der Manipulation des Volkes durch die herrschende Klasse Tür und Tor geüffnet werden kann. Besonders deutlich wird das, wenn die unmenschlichsten Züge eines Systems mit wohllautenden Namen besetzt sind. So gibt es zum Beispiel ein "Liebesministerium".

Es sorgt nicht etwa für den liebevollen Umgang der Menschen untereinander, sondern "lehrt" den Abtrünnigen und Andersdenkenden mittels grausamster Foltermethoden den "Großen Bruder" zu lieben. Im "Ministerium für Wahrheit" werden Geschichte und Gegenwart dem gegenwürtigen politischen System angepasst.Wahr ist, was der "Große Bruder" als wahr definiert. Dem Volk wird klargemacht, dass alles immer schon so war, wie es jetzt ist. Anderslautendes wird aus Zeitschriften und Büchern und damit aus dem Gedüchtnis der Menschen systematisch entfernt. Das "Friedensministerium" hingegen plant "Friedensmissionen", die nichts anderes sind als Kriegseins?tze. Wer wollte sich da noch wundern, dass sich hinter "Lustlagern" Zwangsarbeitslager der übelsten Art verbergen.

Ерик Артър Блеър е британски писател, публицист, журналист и критик, който твори под псевдонима Джордж Оруел. Той е талантлив и опитен романист, един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век. Оруел е е индивидуалист и политически идеалист, чийто творби са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма и вяра в демократичния социализъм. Придобива известност с антисъветската си политическа сатира "Фермата на животните" и романа си "1984".

Джордж Оруел е роден на 25 юни 1903 година в индийския град Мотихари, Бенгалия. Той е второто дете в семейството. Баща му е бил британски колониален офицер, а майка му - дъщеря на търговец на чай от Бирма. През 1904 година Оруел заедно с майка си и сестра си се премества в Англия, където впоследствие учи и завършва "Итънския колеж". В периода 1922-1927 година работи в колониалната полиция в Бирма, като този етап от живота си по-късно описва в автобиографичния си роман "Дни в Бирма" (1936 г.). През 1927 година той се връща вкъщи, решава да подаде оставка и започва да се занимава с писане.

Ранните книги на Оруел в значителна степен се явяват автобиографични. Връщайки се в Европа той сменя няколко временни работи, за да може да се издържа. Обикаля Париж, Кент, английските села, работи като преподавател, продавач в книжарница и др. На този период е посветена първата му книга "На дъното в Париж и Лондон" (1933 г.). В нея се разказва за приключенията на беден английски писател, който в търсене на работа, прехрана и подслон се сблъсква със странни персонажи и попада в невероятни ситуации, като всичко това е поднесено на читателя с характерните за Оруел хумор и искреност. През 1936 година клуб "Лява книга" изпраща писателя в северните части на Англия, където да изучи живота на безработните, населяващи кварталите на работническата класа. Непосредствен резултат от това пътуване е гневната документална книга "Пътят към Уигън Пиър" (1937 г.), в която авторът критикува английския социализъм. Книгата и до днес се смята за ключово събитие в съвременната литературна журналистика.

Гражданската война, която избухва в Испания предизвиква втора криза в живота на Оруел. Винаги действащ в съответствие с убежденията си, писателят заминава в Испания, в качеството си на журналист, който иска да пише за войната. Веднага след пристигането си в Барселона обаче, се присъединява към партизанския отряд на марксистката работническа партия ПОУМ, воюва на фронтовете в Аргон и Теурел и получава сериозно ранение. През май 1937 година той участва в битката за Барселона, където е на страната на ПОУМ и анархистите, сражавайки се срещу комунистите. Преследван от тайната полиция на комунистическото правителство, той напуска Испания. Тези събития се превръщат в материал, за написването на книгата "Почит към Каталония" (1939 г.). В нея Оруел разкрива намерението на сталинистите да завземат властта в Испания. Книгата обаче е студено приета сред интелектуалците от лявото крило, според които комунистите се явяват героите в тази война. Впечатленията, натрупани по време на престоя в Испания, не напускат автора през целия му живот. В последния си предвоенен роман "Още въздух" (1940 г.) той отразява размиването на ценностите и нормите в съвременния свят. По време на Втората световна война Оруел работи като коментатор в "BBC" и води предавания, засягащи политически и културни теми. Към края на войната той написва прословутия си роман "Фермата на животните" (1945 г.), който изобразява предателството на революцията и разпадането на породените от нея надежди. През 1949 година е публикувана последната му книга - романът "1984". Той представлява антиутопия, в която Оруел с присъщия си гняв обрисува тоталитарното общество и показва, че унищожението на езика е неразделна част от тиранията. Това е една история, която си остава завинаги свежа и съвременна, а нейните понятия "големият брат", "двусмисъл" и "новоговор", днес са части от ежедневната реч. Романът е преведен на повече от 65 езика, от него са продадени милиони копия в цял свят, което отрежда на Джордж Оурел уникално място в световната литература.

През 1949 година, четири години след смъртта на първата си жена, Оруел се жени за Соня Брануел, която работи като помощник-редактор в списание "Хоризонт". За жалост този брак продължава само 3 месеца. Писателят умира от туберкулоза в "Лондонската Университетска болница" на 21 януари 1950 година.