Одобрен със заповед № РД 09 - 1565 / 17.07.2020 г. ... Какво представлява междутекстовостта и какъв е механизмът, по който връзките между книгите опират в един безкраен културен хоризонт? Как един от най-изявените представители на световната литературна мисъл през 20. век - Хорхе Луис Борхес, свързва Вселената с Библиотеката? В какво се изразява духовното родство между автори от различни епохи и географски ширини? Как разработват мотива за любовта О. Хенри в разказа си "Даровете на влъхвите" и Георги Господинов в своята коледна история "О, Хенри"? По какво си приличат и по какво се различават ... |
|
|
Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да казва истината, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който съществува в късите напрежения между интимното същество и общественото животно. Книгата съдържа ... |
|
|
Книгата продължава литературно-археологическата работа, позната от предишни книги на Пламен Дойнов и най-вече от монографията "1907: Литература, автономия, канон". Сега е представена 1910 - година, в която литературата се състоява като поле, наситено със събития, които придобиват мълниеносна важност, но и излъчват трайни ефекти. Чрез своите най-изтъкнати представители и институции, българската литература откроява собствената си значимост в социалното пространство, като същевременно започва да прояснява образа си чрез серия от бъдещи образцови произведения. Литературноисторическият разказ на Пламен Дойнов се ... |
|
|
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |
|
|
Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател - служител на тоталитарната република. Книга за многоликото присъствие на терора в българската литература, но и за ... |
|
|
Сборникът описва и анализира мястото на "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава" от Георги Марков (1929 - 1978 г.) в литературата на ХХ век. Акцентирано е както върху историята около написването и публикуването на произведенията, върху четенето на двете новели в сравнителен план с останалите текстове в едноименните книги, върху особеностите на наративните им модели и текстологически проблеми, свързани с по-късни преработки, така и върху мястото им в творчеството на Георги Марков като вероятни върхови постижения в неговата художествена проза, ролята им в литературата от 60-те години на ХХ век ... |
Книги 
