Отровителят

Отровителят Стивън Кинзър Времетраене: 1:13 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Катаклизъм Джаред Мейсън Даймънд Времетраене: 1:04 мин. С вкус на гръцко лято Манди Багот Времетраене: 0:44 мин. Минералните води на България Росица Тодорова Времетраене: 0:56 мин. Атмосфера Тейлър Дженкинс Рийд Времетраене: 0:57 мин. Пожарната Ан-Софи Боман Времетраене: 0:46 мин. Агент Лу Мод дьо Бел Времетраене: 0:53 мин. Загадката Людмила Живкова Крум Благов Времетраене: 1:00 мин. Родена от бурята Лорин Хамилтън Мъри Времетраене: 1:00 мин. Навици за успех For Dummies Дирк Зелер Времетраене: 0:56 мин. Как да правиш зелено на зелено Димитър Калайджиев Времетраене: 0:54 мин. Момичето в капана Робърт Дъгони Времетраене: 0:46 мин.

Сидни Готлиб и ЦРУ в търсене на контрол върху съзнанието. Невероятна история на човека, направлявал секретните експерименти на ЦРУ за контрол на съзнанието.

Сидни Готлиб е емблематично име в кръговете на посветените. Той е върховният майстор при изготвянето на отрови за целите на американското разузнаване. Освен това в продължение на две десетилетия ръководи работата по контрол на съзнанието в ЦРУ. Като отговорник за секретния проект МК-УЛТРА Готлиб режисира тайни експерименти с хора на три континента. Той приготвя таблетки, прахове и отвари, които могат да убият или осакатят, без да оставят следа - включително такива, предназначени за Фидел Кастро и други неудобни за САЩ държавни лидери. Плаща на проститутки да примамват клиентите си в бордеи под контрола на ЦРУ, където тайно ги тъпчат с психоактивни вещества. Експериментите му довеждат до разпространението на ЛСД в Съединените щати и го правят неволния баща на контракултурата на 60-те.

Стивън Кинзър черпи информация от най-новите документални изследвания и от собствени интервюта, за да върне към живот образа на един наглед обикновен човек, останал дълго извън светлините на прожекторите. И макар че в работата си надзирава медицински експерименти и проекти за "специални разпити", при които стотици хора са изтезавани, а умът на мнозина - трайно увреден, Сидни Готлиб смята себе си за духовен човек и търси вътрешен мир. Живее в къща насред гората, медитира и става преди изгрев, за да дои козите си.

Работата на Сидни Готлиб в ЦРУ е била държана в пълна секретност. Едва след смъртта му става възможно да бъде разказана историята за неговата невероятна кариера, стояща на кръстопътя между екстремната наука и тайните операции. "Отровителят" го представя в цялата му вътрешна противоречивост.

"... книгата на Кинзър е филм на Тарантино, готов да бъде заснет: има правилната комбинация от черен хумор, безсмислено насилие, шантави таблоидни герои и чисто американско прахосничество."
Нюйоркър

"Операция "Артишок" израсла от едно убеждение, което се превърнало във верую за ЦРУ: че съществува начин за контрол на човешкото съзнание и че ако той бъде намерен, наградата няма да е нищо по-малко от световно господство. На моменти Сидни Готлиб и неговите сподвижници се отклонявали в такива области като хипнозата и електрошока, но най-много от всичко ги запленявали дрогите. Били убедени, че някъде из неизследваната вселена на психофармакологията чакала да бъде открита дрогата на мечтите им. Тя щяла да е нещо чудотворно - "серум на истината", който да развързва упорстващите езици, отвара, разтваряща съзнанието за програмиране, средство, предизвикващо амнезия и позволяващо изтриване на паметта. Първата дрога, която се надявали да подейства, била активната съставка на марихуаната - тетрахидроканабинол. Още преди основаването на ЦРУ учените от УСС били пречистили това вещество до силно действаща течност без вкус, цвят и мирис. Те били толкова убедени в нейния потенциал, че ѝ дали кодовото име ДИ - "дрога на истината". Месеци наред я изпитвали върху себе си, поемайки различни дози, вкарани в бонбони, добавки за салата и картофено пюре. После се опитали да я пушат. Тези изследвания ги довели до заключения, изглеждащи банални днес: активната съставка на марихуаната предизвиква "състояние на безотговорност... изглежда, отслабва всички задръжки... а чувството за хумор се изостря до степен, при която всяко изказване или ситуация могат да станат изключително смешни".

Това едва ли било достатъчно, за да я направи полезен инструмент за разпитите. Изследователите продължили нататък. Следващият кандидат бил кокаинът. ЦРУ финансирало експерименти, при които той бил даван на психичноболни пациенти под различна форма, включително като инжекция. В един ранен доклад се съобщава, че кокаинът предизвиква възторженост и приказливост. По-късни експерименти подсказват, че той може да доведе до "свободна и спонтанна реч". След кратък период на въодушевление обаче тази дрога също била сметната за твърде ненадеждна за приложение в "специалния разпит". Разочаровани от марихуаната и кокаина, изследователите се обърнали към хероина. В оцелели документи на ЦРУ се отбелязва, че хероинът бил "използван често от полицията и разузнавачите" и че той и други пристрастяващи вещества "могат да бъдат от полза в обратна посока заради стреса, който създават, когато бъдат отнети на пристрастените към употребата им". В края на 1950 г. Военноморският флот на САЩ в рамките на един секретен проект, наречен "Брътвеж", отпуснал на Дж. Ричард Уент, декан на Факултета по психология в Университета на Рочестър, 300 000 долара, за да изучава въздействията на хероина32. Уент създал един миниинститут, в който на студенти плащали по долар на час, за да поглъщат премерени дози, докато той наблюдавал реакциите им. Хероинът обаче се оказал не по-чудодейна дрога от кокаина. Уент бил принуден да заключи, че той има "незначителна стойност при разпити".

Дали отговорът не бил в мескалина, който в началото на ХХ в. станал първата психоактивна дрога, синтезирана в лаборатория? Тази възможност запалила учените в "Камп Дитрик". Те прекарали много часове, разпитвайки германските учени за експериментите с мескалин, които те били провеждали със затворници в концлагера в Дахау. Тези експерименти имали смесени резултати, но нацистките лекари смятали, че мескалинът може да има неизследван потенциал. Това насърчило някои от лекарите, работещи за "Синя птица". В крайна сметка обаче те осъзнали, че ефектите на мескалина - както и на марихуаната, кокаина и хероина - са толкова непредсказуеми, че той не бил от полза като средство за контрол на съзнанието. През първите месеци от работата си Готлиб прочел купища доклади за тези експерименти. Те описвали подробно най-различни средства, които били изпробвани като възможни пътища към човешката психика, в това число хипноза, сетивна депривация, електрошок, променливи комбинации от стимуланти и успокоителни, както и пречистени форми на марихуана, мескалин, кокаин и хероин. Докато четял, Готлиб бил поразен от един въпрос - какво било станало с ЛСД?

Готлиб, ненаситно любопитен, естествено, искал да опита лично ЛСД. В края на 1951 г., около шест месеца след като бил нает, той помолил един от новите си колеги, Харолд Ейбрамсън, да го упъти в първото му "пътуване". Ейбрамсън бил лекар, работил в Службата за химическа война през Втората световна война. След основаването на ЦРУ през 1947 г. той станал един от първите му медицински сътрудници. Имал принос в работата по първите експерименти за контрол на съзнанието. Проектът МКНАОМИ, в който служители на ЦРУ и на Отдела за специални операции си сътрудничели в създаването на токсини и на устройства за тяхното прилагане, бил наречен на неговата секретарка. Ейбрамсън бил един от малкото учени в света, който били използвали и давали ЛСД. Това го правело идеалния водач. Готлиб намерил първото си психическо пътешествие за просветляващо: "Изпитах усещане за напускане на тялото, имах чувството, че се намирам в нещо като прозрачна колбасена ципа, която покрива цялото ми тяло и проблясва, имах и усещането за доволство и еуфория през повечето от следващите един-два часа, а после то постепенно се разсея".
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com