Short Story Masterpieces with a Twist Ending - vol. 3

Книги от поредицата "Шедьоври на разказа с неочакван край" Времетраене: 1:08 мин. Франсис Скот Фицджералд Времетраене: 2:55 мин. Артър Конан Дойл Времетраене: 2:57 мин. Ги дьо Мопасан Времетраене: 1:03 мин. Марк Твен Времетраене: 4:14 мин. Поредица Стич и самураят Хирото Уада Времетраене: 1:13 мин. Херман Хесе Времетраене: 1:37 мин. Лиз Бурбо Времетраене: 1:12 мин. Харесвам те просто така! Неле Времетраене: 0:50 мин. Какъв е бил дядо, преди да стане дядо? Мод дьо Бел Времетраене: 0:56 мин. Панорамна книжка: Винсент ван Гог Сузи Ходж Времетраене: 0:55 мин. Христо Бонев. Осмото тепе. Биография Дончо Дончев Времетраене: 0:57 мин. Св. Борис Велики Георги Тодоров Времетраене: 1:06 мин. Иван Гранитски Времетраене: 1:05 мин. Привързаност там и тогава, тук и сега Ваня Матанова Времетраене: 1:13 мин.

This will be your third descent into the world of the Unexpected. The surprises awaiting you here, are penned again by classical and modern authors. Again, you will try to guess the ending and again will fail, and to those of you who do succeed in this, we offer an apology on behalf of the Masters of the Genre.

What happens when:

• Two spouses hate each other and go to the mountain?
• A princess is attacked by a mountain lion?
• A high life girl meets a low-class boy?
• Three messengers make haste with contradictory orders for the execution of a death sentence?

What do two archeologists search for in an ancient catacomb? What does Pontius Pilate remember of his rule of Judea? The surprising answers to all these questions and many other twists await you in the Third Volume of Short Story Masterpieces with a Twist Ending.

"When you read a short story, you come out a little more aware and a little more in love with the world around you."
George Saunders

Марк Твен е псевдоним на Самюъл Клемънс - един от най-изтънчените хумористи и морални авторитети на всички времена. Той далеч надхвърля ограниченията, наложени му от неговия произход, за да се превърне в един от най-добрите американски писатели, които светът познава.

Самюел Клеменс, шестото дете на Джон Маршал и Джейн Мофит Клемънс, е роден през 1835 г. Раждането му е два месеца преждевременно и здравето му е лошо през първите десет години от живота му. Майка му редовно опитва различни лекове върху него и споменът за тях по-късно ще се прояви в "Приключенията на Том Сойер". Заради лошото си здраве, той се ползва от снизхождение за пакостите, които върши. Чувството си за хумор е наследил по-скоро от майка си, отколкото от баща си, който рядко демонстрира обичта си открито.

Намаляващото състояние на Клемънс е причината, поради която през 1839 г. семейството се премества в Мисисипи. Бащата Джон Клеменс има натрупани дългове, но все още вярва, че би могъл един ден да стане богат и тази перспектива стои пред децата му като една светла надежда, която се превръща в проклятие. Да живееш с нея е далеч по-трудно от това да започнеш живота си като богаташ или като обикновен беден човек. "Да започнеш живота си с перспектива да станеш богат! Човекът, който не го е преживял, не може да си представи проклятието" - казва Марк Твен. Е, това семейно "проклятие" преследва писателя до края на живота му, ако съдим по собствените му опити като предприемач и издател.

Самюъл пази хубави чувства за времето на младостта си в Ханибал, на брега на Мисисипи - комарджиите, капитаните на речните кораби, елегантните пътешественици: всичко това дълбоко впечатлява момчето. Тези впечатления се наслагват върху романтиката от четенето на Джеймс Купър, сър Уолтър Скот, от авантюристичните игри с приятелите. Някои от тези хлапаци ще останат завинаги живи в световната памет, увековечени в приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Но в много отношения, детството на Клемънс е и доста нерадостно. Минава под знака на честата финансова нестабилност и загубата на братята и сестрите му. Треска, морбили, холера и пневмония са болести, които са бич за времето си. А към тях трябва да добавим и картините на тъга и жестокост, които са част от робството, което още е в сила в Мисури.

След смъртта на баща си, Сам Клеменс работи и живее пестеливо, като продължава обучението си. През 1850 г. най-големият му брат Орайън започва да публикува седмичен вестник. Една година по-късно купува и местния вестник "Ханибал", а Самюъл и по-малкият брат Хенри работят за него. Но докато се утвърди като човек на словото, Самюел сменя много професии. През годините има възможност да изследва собствените си възможности и да трупа житейски опит, да разширява хоризонтите си. Известно време е лоцман, което е щастие за него. С тази позиция идват и свободата, и уважението. По време на обучението си се опитва да спечели и по-малкия си брат Хенри за престижната и добре платена професия. Успява, но скоро при експлозия на парахода, Хенри загива. Сам, който твърди, че е сънувал смъртта му месец преди да се случи, се обвинява до края на живота си.

След началото на Гражданската война, когато намалява речният трафик, бъдещият писател се отдава на предприемачество: добив и инвестиране в дървен материал, сребро и злато. С това не успява да постигне "големия пробив" (всъщност, проблемите с кредиторите заради бизнес-начинания също са неотменима част от биографията на Марк Твен). Няколко негови писма от този период обаче привличат вниманието - предложена му е длъжността на репортер във Вирждиния Сити, Невада. От тогава датира и псевдонимът му, с който ще придобие слава в цял свят. Клемънс не се страхува да изобличава корупцията и придобива все по-широка известност. Литературната зрялост на писателя също се проявява все повече. Славата му се разнася с написването на хумористичния пътепис "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас", публикуван през 1865 г. От там насетне, пътеписите съставят голяма част от творчеството му. Той продължава да пише за вестници и е много успешен, но вече се стреми да бъде повече от журналист.

През 1870 г. се жени за Оливия, сестрата на Чарлс Лангдън, от която му се раждат три дъщери. Скоро в приятелския му кръг се включват Хариет Бичър Стоу, Фредерик Дъглас и Уилям Дийн Холуелс. Той проявява интереси и в науката, като близко приятелство го свързва и с Никола Тесла. Първият голям пробив на Марк Твен с роман е с "Приключенията на Том Сойер" - вдъхновен от ранните години в Ханибал. "Принцът и просякът" и "Приключенията на Хъкълбери Фин" също са сред най-популярните му творби. Всъщност творчеството на Марк Твен е огромно по обем, но много от неговите беседи, статии и есета, писани под различни псевдоними и публикувани в различни периодични издания, не са запазени. Въпреки това, не можем да спорим с Хемингуей, който пише през 1935 г. "Всяка модерна американска литература идва от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин".

Марк Твен притежава дарбата да прелива неусетно от хумористичното към дълбокото, сериозното и драматичното. Оригинален е в описанията, а по способността бързо и убедително да създава герои, си съперничи с Дикенс. Разбира се, Марк Твен е уникален. Като хуморист, писател-моралист и философ, той е явление. Идва на белия свят заедно с приближаването на Халеевата комета. И както предрича, си отива заедно с нея през 1910 г.:

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно"
Марк Твен

Фармацевт, банкер, журналист, чертожник, добър певец и музикант - О. Хенри е всичко това. И много повече, тъй като в историята на световната литература остава със славата си на писател-класик. Той е пръв майстор на късия разказ с неочакван край, а изненадващите обрати се срещат както в творчеството му, така и в историята на неговия живот.

Роден е в Грийнсбъро, Северна Каролина, през 1862 г. в семейство на лекар. Кръщелното му име е Уилям Сидни Портър, а О. Хенри се появява по-късно като псевдоним. На крехката възраст от три години, блестящият бъдещ белетрист загубва майка си, която умира от тубеколоза. Затова пък скоро се разбира, че той е наследил нейния артистичен талант. Още от дете, срамежливият Уилям обича да чете и поглъща всичко - от класически произведения до евтини романи. След като завършва основно училище, той започва работа в аптеката на чичо си. По това време вече е общителен и започва да забавлява клиентите с разкази и карикатури, които го правят известен сред местните. Той има око за забавните страни на ежедневието и всички колоритни моменти, на които става свидетел, се превръщат в двигателна сила за бъдещите му разкази.

През март 1882 г. се премества в Тексас, тъй като климатът му е препоръчан за облекчаване на постоянната му кашлица. Две години по-късно здравето му се е подобрило и той е свободен да заема различни длъжности. А към разнообразните дейности, които извършва, се добавя и още една - писането. По това време свири на китара и мандолина и пее в квартета "Hill City Quartet". Запознава се и с бъдещата си съпруга, Атол Естес Роуч, от която има дъщеря. Започва работа като банкер и успоредно с това се съсредоточава върху писането, като издава списанието "Rolling Stone". Статиите и карикатурите, поместени в него, са дело на самия Уилям Портър.

Тогава се случва нещо неочаквано - обвинен е в злоупотреба със средства на банката, в която работи, което всъщност е резултат от технически пропуски в управлението. Ден преди делото, Уилям Портър бяга и се укрива. Когато година по-късно научава, че съпругата му е починала, се предава на властите и е осъден на пет години затвор. Започва да пише емблематичните за него кратки разкази в затвора - това е начинът за него да помогне за издръжката на дъщеря си. Макар че няма категорични доказателства, някои изследователи смятат, че псевдонимът О. Хенри датира от тогава - като производно от инициалите на затвора "Ohio Penitentiary", в който излежава присъдата си, или от името на един от пазачите - Орин Хенри.

Първият разказ е отпечатан 1899 г., като в "затворническият" период са написани поне дванадесет. От този момент нататък, дори след освобождаването му, всичките му блестящи творби са разпознаваеми с псевдонима "O.Хенри". Те имат голям успех и са публикувани в множество сборници и периодични издания, а общият им брой надвишава 600. Герои в разказите му са обикновени хора, но историите се отличават с неочаквания си край. Сред най-известните разкази на О. Хенри са "Подаръкът на влъхвите", "Мебелираната стая" и "Вожда на червенокожите". В тях парадоксални съвпадения и случайности създават непредвидимия сюжет, който оставя читателя изненадан и запленен. Стилът на разказване на О. Хенри с времето се превръща еталон за подражание - не само в литературните произведения от краткия жанр, но и в шоу-бизнеса. Творбите на О. Хенри излизат в 10 сборника. Българският читател може да се запознае с тях с някои сборници като "Шарани на Бродуей. Разкази" , "Тиктак", "Весели разкази" и др.

Писател, автор на романи и разкази, но най-вече "баща" на литературния герой Шерлок Холмс. Вероятно се досещате, че става дума за великият сър Артър Конан Дойл. Освен това той е бил заместник-лейтенант на графство Съри, Англия и носел рицарското звание "рицар-бакалавър", дадено му от крал Едуард VII. Но знаехте ли, че по образование той е бил лекар, а специалността му била офтамология? Или че в живота си той е "играл" на детектив, като лично е разследвал два вече приключени случая? Като резултат от тях двама души биват освободени, въпреки че били осъдени незаслужено за престъпления, които не са извършили. Е, животът на известния писател определено не е бил скучен. Но да започнем от самото начало.

Артър Игнейшъс Конан Дойл е роден на 22 май 1859 г. в град Единбург, Шотландия. Баща му, Чарлс Алтамънт Дойл, бил архитект и художник, който обаче боледувал от психическо разтройство и починал далеч от семейството си. Майка му, Мери Фоли, е "виновник" за огромния му интерес към рицарските традиции и приключенията като цяло.
С малко помощ от заможни чичовци, още на 9-годишна възраст Артър Конан Дойл заминава в Англия в подготвителното училище Ходер, а после и в самия йезуитски колеж (1869-1876). Говори се, че още през тези години показва уменията си на добър разказвач. Описван като "упорит и прилежен студент", от 1876 до 1881г. той учи за лекар в Медицинското училище към Единбургския университет. В това число са включени и периоди, в които е работил в гр. Астън (който по това време бил част от Уорикшър, а не Бирмингам), Шропшър и Шефилд. По това време учи и практическа ботаника в Кралската ботаническа градина в Единбург. Докато учи, Артър Конан Дойл започва да пише кратки истории. Първият му публикуван разказ е "Тайната на долината Cacaca" през 1879 г.

Още на следващата година той е принуден да остави перото настрана, защото е нает като лекар на гренландския китоловен кораб "Надеждата на Питърхед". През 1881 г. се дипломира като "бакалавър по медицина", а малко след това е нает и като хирург на кораб по време на пътуване към Западна Африка. През 1885 г. се завършва и докторантура по медицина. Интересен факт е, че въпреки времето, в което е живял, Артър Конан Дойл е бил привърженик на задължителната ваксинация и дори е писал статии, критикуващи хората, които били против ваксинациите.
В началото на 1891 г. той прави опит да учи за офтамолог във Виена. Преди това е учил в очната болница в Портсмът, като там се е валифицирал в извършването на зрителни тестове и предписването на очила. Когато се връща в Англия, отваря собствен кабинет в Лондон, но според автобиографията му в него не влиза нито един пациент.

Пергамент Прес ЕООД
София 1229
жк Надежда 3 302 ет. 8 ап. 159
staniotov@abv.bg

An Alpine Divorce - Robert Barr
The Mouse - Hector Hugh Munro (Saki)
The Californian's Tale - Mark Twain
The Princess and the Puma - O. Henry
A Service of Love - O. Henry
While the Auto Waits - O. Henry
The Romance of a Busy Broker - O. Henry
The Stranger - Ambrose Bierce
John Mortonson's Funeral - Ambrose Bierce
The New Catacomb - Arthur Conan Doyle
The Three Horsemen of Apocalypse - G. K. Chesterton
The Procurator of Judea - Anatole France
A Wife's Confession - Guy De Maupassant
The Locket - Kate Chopin
The Blind Man - Kate Chopin
The Other Man's Wife - James Oliver Curwood
The Case of Beauvais - James Oliver Curwood
Two for a Cent - F. Scott Fitzgerald
Sense of Humor - Damon Runyon
The Pensioner - William Caine
Her Memory - Dwight M. Wiley
His Journey's End - Ruth Sterry
The Getaway - Orlando Faulkland Lewis
The Aviator - Hornell Hart
The Intruder - Reginald Barlow
A Sophistry of Art - Eugene Smith