Единствената му стихосбирка, издадена приживе, "Поезия" (1847), е неговият най-добър автопортрет: в нея проличават ерудицията, широтата на мисленето, сложният светоглед и цялостният психопрофил на автора, у когото надделяват способността искрено да обича както жените-музи, така и малцината си приятели, меланхоличната превъзбуда от разминаването между високи цели, пориви, творчески намерения и действителност, а също откритото дистанциране спрямо глупостта, претенциите и ограничеността на школаря / учения и властимащия, както и деликатната му самоироничност.

Поезията на Франце Прешерн се превежда за първи път на български език в превод на Людмил Димитров.

Геният на Словения Франце Прешерн (1800 - 1849) е поет, превърнал се в неизменна част от националната идентичност на сънародниците си. Знаков представител на европейския романтизъм, той има важен принос за жанровото разнообразие на направлението: въвежда сонетния венец - негова "запазена марка" в общославянския канон (доколкото такъв е възможен) и в славянската класика. Прешерн първи в словенската литература споменава нашите земи и пренася читателя по местата, населени с българи: Тракия, Стара планина, Родопите. Въпреки че част от стиховете му са леки и забавни, с времето той категорично получава статус на "висок" поет - в родината си и извън нея. И колкото и парадоксално да е това, високото у него е тъкмо изборът му да пише на словенски език, все още нормативно и графично установяващ се, но внушаващ усещането за авторитетност и тържественост.

Ако искаш да си първият дал мнение за тази книга, направи го сега! Вашето име: Тип: e-mail: Мнение:

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.