"Пътят ми към разбиране на хроничните заболявания
Преди повече от четиресет години ме осени идея, която евентуално би могла да промени курса на медицината. Тази идея дойде с опита ми да разбера причината, стояща зад наследствените сърдечни заболявания в семейството ми. Беше личен поход с много завои и повратни моменти и постепенно започнах да схващам сложното взаимодействие между режима ни на хранене, възпаленията и евентуалното им излекуване.
Медицинската дефиниция на излекуване е "процесът на оздравяване", което описание не звучи особено научно в днешно време. Молекулярната база на оздравяването, от друга страна, се характеризира с високоорганизирана серия от събития, които обобщавам с термина оздравителна реакция. Тази оздравителна реакция представлява динамичен баланс на хормоналните и генетичните фактори, които организират строго програмираните реакции, ускоряващи оздравителните процеси при всяка външна или вътрешна увреда на тялото ви. Зоната представлява физиологично състояние, което се измерва с прости клинични маркери, показващи дали сте оптимизирали вашата вътрешна оздравителна реакция така, че тя да работи с пълен капацитет. Достигането до Зоната и съответно оптимизирането на контрола върху вашата оздравителна реакция чрез начина ви на хранене и конкретни хранителни вещества - това е централната тема на тази книга.
Стремежът ми да разбера "Зоната" започна с научни изследвания, които провеждах в средата на 70-те години за Института по медицина към Бостънския университет, фокусирани върху ролята на мазнините в хранителния режим за развиването на сърдечно заболяване. С времето изследванията ми се придвижиха към създаването на технология за интравенозен лекарствен прием, използваща мазнините за редуциране на токсичността на противораковите медикаменти. Интересът ми към възпаленията се засили, когато през 1982 година Нобеловата награда за медицина беше присъдена за ранни проучвания относно това как известен клас мазнини в хранителния режим може да бъдат трансформирани в уникална група хормони, известни като ейкозаноиди, които се явяват ключови във възпалителния процес. Прецених, че ако в причината зад всички хронични заболявания (включително сърдечните) е намесено възпаление и ако на възпалението може да се въздейства чрез хранителния режим, това евентуално би могло да се окаже ключът към контролирането на бъдещето на медицината. Нищо не може да се сравни с големите мечти!
Тъй като ейкозаноидите се извличат от известни мастни вещества, съдържащи се в хранителния режим, помислих си, че евентуално е възможно синтезът им да бъде контролиран, като вместо противовъзпалителни медикаменти се използва хранителният режим. През 80-те години решението ме поведе от високотехнологичния свят на създаването на интравенозни медикаментозни системи за лекуване на рак към определено нискотехнологичния свят на здравословното хранене. Наглед рязката промяна у мен беше изтълкувана от колегите ми учени като безразсъден избор, тъй като преминах от най-новаторските технологии за интравенозно лекарствено приложение към нискотехнологичната индустрия за здравословни храни, населявана от всевъзможни шарлатани и продавачи на змийско масло.
Проучванията ми в крайна сметка доведоха до първата ми книга за възпалението, "Зоната", издадена през 1995 година. Беше комплексен труд, написан преди всичко за диетолози, които да демонстрират доколко регулирането на инсулина чрез хранителния режим и точният баланс от есенциални мастни киселини са критични за контролирането на възпаленията. За изненада на всички (включително и на мен и моя издател), книгата се продаде в милиони екземпляри. Но никой не беше съвсем сигурен на какво се дължи успехът на "Зоната". Може би защото предлагаше нова гледна точка към разрастващата се епидемия от затлъстяване, която започна през 1980 година. По времето, когато излезе "Зоната", Робърт Аткинс тръбеше как въглехидратите правят хората дебели, а също така гръмогласният му опонент Дийн Орниш изтъкваше, че се пълнее от мазните храни. Беше като в някогашните реклами за бира на "Милър Лайт", в която бивши играчи от Националната футболна лига си подвикват един на друг с усмивка и убеждение: "По-вкусна и по-пивка!".
Моите прозрения, описани в "Зоната", бяха съвсем различни и много по-комплексни. Убеждението ми бе, че възпалението, причинено от хранителния режим, е причината, поради която пълнеем, и това, което увеличава риска ни от развитие на хронични заболявания, както и от по-бързо стареене. Използвах термина "зона", за да опиша физиологичното състояние, при което може редовно да се контролира интензитетът на предизвиканото от начина на хранене възпаление и така по-успешно да се въздейства на всеки тип хронично заболяване. Достигането на Зоната обаче изисква силно интегрирана диетична система за намаляване на клетъчното възпаление в тялото и не бива да се смята за тема на лековат разговор.
С времето започнах да мисля, че са намесени по-мощни биологични фактори от намаляването на нивото на ейкозаноидите, които са нужни за постигането на пълния потенциал на Зоната. Изследвах тази концепция в книгата си "Зоната Омега Rx", издадена през 2002 година. Дадох си сметка, че е важно не само редуцирането на възпалението, но е необходимо и то да бъде разрешено. Разрешаването е съвършено различен процес от включването на възпалението. По същество възпалението се явява пусков механизъм, който също така трябва да може и да се потисне и изключи. За щастие, тези две фази на възпалението може да бъдат контролирани от мазнините в хранителния режим. Хормоните (ейкозаноиди), генерирани от една група мазнини, известни като омега-6 мастни киселини, отключват възпалението, докато друга група хормони (резолвини), извлечени от омега-3 мастни киселини, потискат възпалението. Разбирането на сложния механизъм как се получават и как действат резолвините, води до един конкретен човек - Чарли Зерхан от Медицинския институт към Харвард. Също както се чувствах и аз, като глас в пустиня, докато говорех за нарастващата роля на възпалението, предизвикано от начина на хранене, пред масовата публика през 90-те години, подобна бе ситуацията и на Чарли, който проповядваше нуждата от разрешаване на възпалението, когато започна да въвежда концепцията за резолвините пред академичната медицинска общност в началото на XXI век."
Из книгата
Рейтинг: 9.80 / 5 гласа 
