Като единствено дете на всеотдайни и преуспяващи родители, Коко Мартин би трябвало да има всичко. Наследила впечатляващата красота на майка си и трудолюбието на баща си, светът е в нейните крака. Дипломирането ѝ от Колумбийския университет предстои, а през лятото започва мечтаната работа в списание. Между работата, ленивите уикенди в семейната вила в Саутхамптън и дългите часове, прекарани с най-добрия ѝ приятел Сам, животът не може да е по-хубав. Докато се случва трагедия, която ще промени всичко.

Твърдо решена да тръгне по свой собствен път, Коко преследва мечтите си, като не играе според правилата на другите. Привличана от чаровни и вълнуващи мъже, след всяка връзка тя научава нови уроци, за да осъзнае накрая какво наистина има значение.

Романът "Всичко, което блести" е завладяваща история за предизвикателства, разбити сърца, открития и триумф, могъщо напомняне, че понякога онова, което наистина си струва да притежаваш, е било през цялото време в ръцете ти. Роман за истинските неща!

"Никол Мартин, или Коко, както всички я наричаха, беше удивителна млада жена, с тъмна коса и зелени очи. Имаше зашеметяваща фигура и изтънчени маниери въпреки възрастта си. Това, което я правеше забележителна и още по-привлекателна, бе фактът, че въобще не осъзнаваше впечатляващата си външност. Беше скромна и фантастично красива. Мъжете се вторачваха в нея, но тя не ги забелязваше. Жените биха ревнували, но тя беше толкова мила с всички, че те забравяха как изглежда и искрено я харесваха. Коко навърши двайсет и една в края на миналата година, след като бе приключила предпоследната си година във факултета по журналистика на Колумбийския университет. Направи страхотен удар, когато си осигури стаж през лятото в списание "Тайм". Беше видяла обявата им на табло в университета. Мястото, за което кандидатства, беше предназначено за студенти от магистърските програми, но след интервюто ѝ всички бяха така впечатлени, че я наеха. Коко беше щастлива и развълнувана. Започна преди две седмици, въодушевена от това, че ще работи за такова престижно списание.

Беше петък, горещ юлски ден, когато тя се качи на автобуса от Ню Йорк за тричасовото пътуване до Саутхамптън, където щеше да прекара уикенда с родителите си. Тя беше единственото им дете и още от съвсем малка имаше необичайно близки отношения с тях. Отнасяха се с нея като с голям човек и я водеха навсякъде със себе си. Бяха направили няколко прекрасни пътешествия заедно и я приветстваха сред приятелите си, когато посрещаха гости. Тримата се наслаждаваха на компанията си. Том и Бетани се гордееха безкрайно с единствената си дъщеря.

Бракът им бе започнал по необикновен начин, като съвсем млади. Бяха се запознали в колежа и се влюбили лудо, независимо от различния си произход. Том Мартин бе израснал в бедно семейство, както си признаваше с готовност, в Средния Запад. Получил бе пълна стипендия за "Принстън", което бе променило живота му. Родителите му щели да бъдат доволни, ако Том бе решил да стане водопроводчик или електротехник, или евентуално счетоводител, но Том никога не приел ограничените виждания на родителите си. Приятелите му в колежа бяха го убедили, че е по-доходоносно да управлява състоянията на други хора, отколкото да се опитва да натрупа свое от нищо. След "Принстън" той бе започнал работа в банка в Ню Йорк и впоследствие, работейки усърдно, с помощта на Бетани, бе завършил бизнес факултета на "Уортън". Сега Том бе един от най-уважаваните финансови консултанти по инвестиции в града. Беше кротък, дискретен човек и не обичаше да се хвали с постигнатото, за разлика от неговия делови партньор Едуард Ийстън, който приличаше на холивудска звезда. Също като Коко, Бетани бе зашеметяваща млада жена, когато Том се запозна с нея. Впечатляваща красавица с артистичен талант. Тогава учеше фотография в университета "Браун" и притежаваше завиден талант.

Бетани беше от старо нюйоркско семейство. И тя бе единствено дете като съпруга си и бе направила дебюта си в обществото в годината преди да се запознае с Том. Двамата се срещнаха на купон в Ню Йорк, влюбиха се и оттогава бяха заедно. Когато Бетани съобщи на родителите си, че възнамеряват да се оженят след като се дипломират, това никак не им хареса. Смятаха, че от Том няма да излезе нищо. Искаха тя да се омъжи за човек от техния светски кръг, а не за бедно момче от обикновено семейство, макар и с амбициозни мечти. Според тях, той не можеше да стигне далеч. Бетани обаче виждаше неговата сила и достойнствата му и имаше пълна вяра в него. Дори ако Том никога не постигнеше финансов успех, а си останеше беден завинаги, тя щеше да го обича. А когато родителите ѝ категорично отказаха да се съгласят с брака им, две седмици след като се дипломираха, двамата опразниха скромните си банкови сметки, заминаха за Лас Вегас за уикенда и се ожениха в църквата на Елвис. В понеделник Бетани съобщи новината на родителите си и те побесняха от възмущение.

Том прие мястото в банката, което му предложиха, а вечер работеше като келнер, за да спести пари за факултета по бизнес. Бетани отказваше да приеме издръжката от родителите си, намираше си работа като фотограф на свободна практика, а вечер сервираше заедно с Том. Живееха скромно с това, което изкарваха, и пестяха съвестно. Том завърши магистратура в "Уортън". През това време се роди и Коко. Накрая, те доказаха на родителите на Бетани, че бяха сгрешили и спечелиха уважението и възхищението им. Когато Том започна да печели добре, купи къща на родителите си.

Двете неща, според които Бетани живееше и често повтаряше на дъщеря си, бяха: "Не играй по правилата на другите" и "Разсъждавай извън шаблона". Вярваше, че едно от най-лошите неща в живота бе да нямаш мечти. Двамата с Том възпитаваха у Коко увереност, че може да направи всичко, което поиска, ако е готова да се труди усърдно и да се изправи пред всички предизвикателства.

Родителите ѝ бяха блестящ пример за кураж, настойчивост и упорита работа, с които постигаха целите си. Никога не бяха се отказали от мечтите си, нито бяха загубили вяра един в друг. Двайсет и четири години след сватбата си, те продължаваха да са влюбени, а Том все още се възхищаваше на красивата си съпруга. Тя бе до него и в бедност, и в богатство, точно както бе обещала в църквата. Сватбената им снимка винаги ги караше да се усмихват. Родителите и на двамата бяха доста възрастни и починаха, когато Коко беше съвсем малка, и тя израсна без баби и дядовци. Том и Бетани бяха целият ѝ свят, а тя бе центърът на любовта и вниманието им.

Притежаваха чудесен апартамент в Манхатън, на Пето авеню, с изглед към Сентръл Парк, и просторна, луксозна и удобна къща в Саутхамптън, точно на плажа. Коко обичаше да прекарва време с тях. И сега заминаваше за уикенда, за да им разкаже за стажа си в "Тайм" и какво се бе случило през изминалата седмица. Бетани и Том бяха изпратили дъщеря си в едно от най-престижните частни училища в Ню Йорк и там тя се бе запознала с най-добрия си приятел, Самюъл Стайн. Имаше и много приятелки. Беше с независимо мислене и никога не се забъркваше в скандали, а Сам бе най-близкият ѝ приятел още от четвърти клас. Двамата ходеха навсякъде заедно, макар че той беше една година по-голям. И въпреки разликите помежду им, бяха сродни души - разбраха го от мига, когато се запознаха. Коко му споделяше всичко, както и той на нея. Сам беше мъжката компания в живота ѝ и ѝ беше като брат. Истински приятел, който ѝ даваше добри съвети, когато тя започна да излиза по срещи.

Родителите на Сам, ортодоксални евреи, се чувстваха неудобно от приятелството им още от самото начало и намираха за странно момиче и момче да са най-добри приятели. Най-голямата им тревога беше, че когато пораснат, близостта им може да прерасне в нещо друго, да се влюбят и оженят. Майката на Сам, Зипора, особено много се страхуваше от това, баща му също, макар да не го показваше. Държаха Сам да се ожени за момиче от тяхната вяра. Зипора поддържаше кашер дом. Празнуваха Шабат всяка петък вечер и задължаваха Сам да ходи в синагогата с тях в събота. Той беше най-голямото от четирите им деца. Двете му сестри и брат му учеха в религиозно училище в Бруклин, докато Сам изпратиха в обикновено училище в града и винаги се притесняваха, че не са взели правилното решение. Но той се чувстваше добре там и бе отличен ученик, което бе основната им цел.

Впоследствие сестра му Сабра истински ги разтревожи. Влюби се в Лиъм, ирландски католик, с когото се запозна на училищна конференция по въпросите за разликите в произхода, и бе твърдо решена да се омъжи за него, когато завършат колежа. Сабра дори бе готова да стане католичка заради него. Това свали напрежението от Сам и приятелството му с Коко и уплаши семейство Стайн повече от всичко останало.

Когато Сам завърши икономическия факултет на Нюйоркския университет, Коко отиде на дипломирането му. Родителите му бяха любезни с нея, както винаги, но тъй като се познаваха от дванайсет години, тя знаеше какво смятат за приятелството им. Не го пазеха в тайна и непрестанно предупреждаваха сина си за опасността от тази дружба. Сам настоя да поканят Коко на бармицвата му, когато навърши тринайсет години. Коко седя кротко през четиричасовата церемония в синагогата, а после отиде на разкошния прием, който родителите му бяха устроили в хотел "Плаза". Майка ѝ и баща ѝ я закараха до там. Гостите бяха повече от двеста и Коко прекара чудесно. Дори после каза на родителите си, че ѝ се искало и тя да има бармицва. Празненството ѝ достави огромно удоволствие, особено когато настаниха майката на Сам на стол, вдигнаха я във въздуха и започнаха да я разнасят из залата под звуците на жизнерадостна музика и ръкопляскания."
Из книгата

Даниел Стийл е американска писателка, автор на множество бестселъри в жанра любовен роман. Според данните от 2005 година авторката е продала повече от 550 милиона копия от своите книги. Романите ѝ успяват да се задържат в списъка на най-продаваните книги на "New York Times" 390 последователни седмици. Творбите на Стийл са преведени на повече от 35 езика в 48 страни по света, като голяма част от тях са екранизирани. Те са фокусирани основно върху кризисните ситуации, които заплашват семейството или любовните отношения. Едни от най-четените ѝ произведения са романите "Дар", "Белезите на времето" и "Сестри". Стийл се нарежда сред най-големите имена в драматичната литература и до днес!

Даниел Фернандес Доминик Шейлин-Стийл е родена на 14 август 1947 година в Ню Йорк в заможно семейство. Средното си образование бъдещата писателка получава през 1963 година във Франция. Тя учи дизайн, след което се постъпва в университета в Ню Йорк. През 1965, още студентка, 18-годишната Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Първият си роман започва да пише още в университета. След дипломирането си през 1968 година се ражда първото дете на Даниел - Беатрис. Стийл започва работа като копирайтър в една рекламна агенция. Клиентите на агенцията са много доволни от нейните проекти, дори един от тях я съветва да се заеме сериозно с писателска дейност. Девет години след брака отношенията между Даниел и съпруга ѝ се влошават и семейството се разделя през 1974 година. Една година преди това на бял свят се появява първият роман на писателката "Завръщане у дома". Сюжетната линия на книгата се върти около семейните ценности, исторически събития и сложната съдба на главните герои. Скоро след това писателката се омъжва за Дани Зугелдер, но бракът им бързо се разпада. Третият брак на Даниел е с бившия наркоман Уйлиям Тот, от когото авторката има син - Николас. Скоро след това те се развеждат и Даниел печели попечителство над детето. Тези събития и опитът, който натрупва са в основата на следващите ѝ два романа. В "Страстно обещание" главната героиня се влюбва в наркоман. В "Спомен" писателката описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си, който е наркоман. През 1980 година се появява романът "Сезон на страстта", а три години по-късно излиза книгата "Смелостта да обичаш". Даниел се омъжва за четвърти път през 1981 година за писателя Джон Трейна, с когото впоследствие имат 5 деца. Авторката винаги се е опитваше да прекарва повече време с децата си, поради което пишеше предимно нощем и спеше по четири часа. През този период Стил написва "Ударите на сърцето", "Радост и болка", "Отвличане", "Катастрофа" и др.

През 1997 година се случва голяма трагедия в семейството на Стийл - самоубива се синът на писателката Николас. В негова памет авторката написва книгата "Неговата ярка светлина" (1998 г.). Петият съпруг на Даниел е Том Перкинс - финансист от Силиконовата долина. През 1999 година, след по-малко от две години бракът им приключва. Впоследствие писателката признава, че романа си "Клон и аз" е посветен на него. Романът "Без драскотина" се появява през 2000 година и проследява на пръв поглед блестящия светски живот на известната телевизионна журналистка Мади и собственика на телевизионна мрежа Джак, обаче зад затворените врати на богатият им дом се крият мрачни тайни и ниски страсти. Година по-късно е публикуван романът "Целувката", който представлява едно дълго пътуване към отчаянието и надеждата, към света на болката и възкръсването. Следващите ѝ романи "Съпруга на конци" (2002 г.) и "Развод" (2003 г.) печелят сърцата на хората и макар писателката да е недолюбвана от критиката, нейните книги се харесват на читателите и тя не спира да твори. Така през 2004 година ексцентричният свят на модата се среща със строгия свят на бизнеса в една история за любовта в романа "Втори шанс". През 2009 година Стийл създава романа "Невинни лъжи", който проследява драматичната история на една жена, която успява да се освободи от капана на маниакалната любов. Сред късните творби на авторката се отнасят и романите "Предателство" (2012 г.), "Майчин грях" (2012 г.), "Игри на власт" (2015 г.) и др.

Към днешна дата Даниел Стийл живее в Сан Франциско, но често пътува до Франция, където обича да си почива няколко месеца в годината в плажна къща, в близост до Сен Тропе.