Тайните на сталинските репресии
Престъплението на века или спасението на страната?

След победата на болшевиките започва утвърждаване на властта на Сталин, търсене на "враговете на народа", а тяхното преследване довело до "големия терор".

В какво се крие тайният смисъл на 1937 г.? Каква била истинската причина за "големия терор"? Трябва ли масовите репресии да се считат за проява на "параноята" на Сталин - или те имали напълно рационални причини? Били ли показните процеси от 1936 - 1938 г. изфабрикувани, а признанията на подсъдимите - изтръгнати с изтезания?

Тази книга е опит за обективно и безпристрастно разбиране на проблема, опирайки се не на емоции, слухове и спекулации, а на документи и факти. Александър Колпакиди убедително доказва, че многобройните разгърнати заговори на опозицията през 30-те години не са измислени от "сталинските палачи", а са съществували в действителност.

Вождът на народа срещу "червените олигарси"! Най-зловещите и забранени тайни на СССР!

Книгата е част от поредицата Мемоари и публицистика на издателство Паритет.

"Яков Свердлов: забравеният демон на руската революция.

Яков Свердлов (1885 - 1919) е роден в Нижни Новгород в многодетно еврейско семейство. Баща му имал работилница за гравюри, а нощем фалшифицирал документи. На идиш името му звучи като Янкел Мовшевич Свердлов. Яков завършва четири класа в мъжката гимназия в Нижни Новгород, но поради недостиг на средства изоставя ученето и става помощник аптекар. Към 1901 г. е увлечен от революционните идеи, а през 1903 г. преминава в нелегалност. През 1905 г. партийното ръководство изпраща Свердлов в Урал. Този слабичък 20-годишен евреин, с външен вид на провинциален лекар, се оказва с желязна воля. Организационните му умения му позволяват да събере в Екатерининбург най-войнствения терористичен отряд в Русия, т.нар. Боен отряд на народното въоръжение (БОНВ). Групата се състои от професионални революционери и престъпници. Новите членове задължително трябвало да пролеят кръв. Терористите избиват полицаи, чиновници, активисти черносотници. Касата на организацията се попълва чрез изнудване и грабеж на пощенски станции и държавни каси. Членовете на бойния отряд извършват акции в Екатерининбург, Перм, Уфа и други градове. Дори московските и кавказките другари се страхували да се свържат с
уралските бойци.

През 1917 г. избухва Февруарската революция. Новата власт освобождава Свердлов, който за своите 32 години е прекарал в затвор и заточение 12 от тях. По време на изгнанието си Свердлов живее заедно със Сталин в село Курейка в Туруханския край. Отначало те делят един и същи дом, което показва, че отношенията им са били нормални. Скоро обаче се разделят по такъв начин, че вече изобщо не общуват общуват помежду си. Какво се случва?

В писмата до жена си Свердлов най-общо обяснява: "С мен е грузинецът Джугашвили, стар познайник, с когото се срещнахме в изгнание. Добър момък, но твърде голям индивидуалист в ежедневието. Аз съм привърженик на минимума от правила. Многото правила ме изнервят." Това е написано през март. А няколко месеца по-късно: "...най-тъжното от всичко е, че в условията на изгнание, затвор, човек се оголва пред теб, проявява се в цялата си дребнавост... С другаря сега сме в различни квартири, рядко се виждаме... С моя другар не си паснахме по характер и почти не се виждаме, не ходим един при друг." И по-късно: "Знаеш ли, мила, при какви гнусни условия живеех в Курейка. Другарят, с когото бяхме там, се оказа такъв, че не разговаряхме и не се виждахме."

Петербургският работник Борис Иванов, също изпратен на заточение в Туруханския край, си спомня, че Свердлов му разказвал: При пристигането ми в изгнание се настаних в хижата му, но скоро той престана да разговаря с мен, давайки ми да разбера, че иска да го освободя от своята личност... Свердлов се завръща в Урал вече със статута на легенда на революционното движение и "стар" болшевик. Ленин го включва в Централния комитет на партията и му поверява Секретариата, отговарящ за изпълнението на поръченията на партийните лидери. Скоро Свредлов "излиза от сянката". Заради черните кожени дрехи, с които обикновено говори по митингите, заради яростните му призиви и черните му горящи очи той получава прякора Черния дявол на болшевиките."
Из книгата

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Въведение
Наследниците на Илич

• Яков Свердлов: забравеният демон на руската революция

"Революционери" и "държавници"
Какво иска опозицията?
Саботаж. Как икономиката преминава в политика
Опозицията отива сред народа
"Няма ли кой да го премахне?"
Терор. Емиграцията действа
"Конгрес на победителите" или "Конгрес на разстреляните"

• Зад кулисите на конгреса

Убийството на Киров
Делото "Николаев" и последствията от него
Какво се крие зад убийството на Киров?

• Немската следа
• Чекистката следа

Чистачки - контрареволюционери и поръчители - терористи
Авел Енукидзе и Рудолф Петерсон: пътят надолу

• Семейство Сванидзе: роднини и приятели на Сталин

1935 - 1936. Успехи на социалистическото строителство
В навечерието на 1937 г.
Николай Ежов. Кратка биография
Кремълската сделка: Зиновиев и Каменев
Генрих Ягода: кратка биография
Заговор в НКВД
Троцкисти в Червената армия
Делото "Червените генерали"
Загадката на бързите признания
Последната битка на Михаил Тухачевски
Няколко думи за Ворошилов
Големият процес. 1938 г.
Моментът на истината. Вместо заключение