"Оказа се, че Гав мислел същото. В Сеул щеше да е зает със свиренето с бандата, така че аз щях да имам много време да разглеждам сама, както обичам да правя, но нямаше да се налага да сме разделени месеци наред. И двамата бяхме съгласни, че раздялата за месеци не помага за установяване на стабилна връзка. Не и при нас. Аз се провалях в това по-рано, пък и изглеждаше абсурдно да не опитаме, след като се разбираме доста добре, като се изключат някои среднощни спорове. Това щеше да е истинско приключение, а ако не се получи, и двамата нямахме нищо против да си останем сами. Гав трябваше да замине с бандата и цял куп оборудване в началото на май. Без да обръщам внимание на леките закачки на приятелите, че бягам с по-младо гадже рок музикант, аз си запазих билет, който ми позволяваше да работя до края на предизвестието си за напускане и щеше да ме отведе в Сеул в края на май.
Любовта ми към пътувания до екзотични места се дължи отчасти на семейството на баща ми, близките роднини идваха в Ланкашър от екзотични места като Бермудите и Ботсвана. Тогава бях чувствително младо момиче. Мисля, че това е моята реакция към пътуването до места, които човек "трябва да види" - топ десет, където да отиде, неща, които да не пропусне, колко звезди носи... Магията да се скиташ, да намериш нетърсени удоволствия, сам да откриваш места - ме караше да търся преживяване на непознато място сама, а не да се редя на опашка с хиляди други заради нещо прочуто. Неочакваната красота за мен означава много повече. Виждаш я със собствените си очи.
Скоро в Корея щяха да се играят трийсет и два мача от Световното първенство по футбол, но за момента повечето хора се сещаха за Корейската война, за онзи стар телевизионен сериал "Военнополева болница" и за евтина електроника. Аз не съм гледала "Военнополева болница" и не знам нищо за съвременната история на Корея, така че се чувствах в пълно неведение. Идеално!
Започнах да чета. Корейският полуостров, заклещен между Китай и Япония, е разделен на две държави вече повече от петдесет години след Корейската война. Сеул, столицата на Южна Корея, е горе-долу на същата географска ширина като Пекин или Токио, Испания или Гърция. Страната има студена, суха зима и горещо, влажно лято. На човек не му трябват много ваксинации, за да пребивава там (само една, против японски енцефалит, който не се смята за голям риск). Южна Корея, или Република Корея, има население от четиридесет и пет милиона - почти като Англия, въпреки че територията е по-малка, почти колкото Португалия. В случай, че Северна Корея не я нападне - малко вероятен сценарий - Южна Корея се смяташе за безопасна за туристи. Имаше плажове и планини - тази подробност ми хареса. След като преживях още една сурова зима в Торонто, все ще мога да се справя с малко излежаване по плажове и бродене из планини. Представих си как хващам тен и отслабвам, оставям ноктите си да пораснат, почивам си и попивам без усилие местната култура.
Братът на бивше мое гадже и годеницата му, които бяха преподавали английски в Сеул преди няколко години, се съгласиха да се видят с мен в един местен бар. Споменаха, че по време на дъждовния сезон дрехите мухлясвали, но иначе бяха доволни, въпреки че изглежда не са видели много от страната освен столицата. Така или иначе, исках да съм изненадана от Корея. Дадох под наем апартамента на Феървю булевард за следващите шест месеца, след като намерих една двойка, която го хареса от пръв поглед, както се беше случило и с мен, и на които можех да се доверя достатъчно, за да оставя вещите си в един от огромните, незаключени шкафове, високи чак до тавана. С голямо вълнение се сбогувах с мръсните улици, където почернелият сняг - купчините сняг, които се събират на тротоарите през зимата в града - най-после се топеше и се превръщаше в прах. Сбогувах се със скучната кафява трева, останала след зимата, и по съвсем случайни причини се отправих на пътешествие до Южна Корея."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 6 гласа
