Яша Далматинеца. Вицекрал на Гуджарат

Исторически приключенски роман с ярка българска следа. Той е написан от най-голямата хърватска писателка - Ивана Бърлич-Мажуранич, която четири пъти е номинирана за Нобеловата награда за литература.

Яша е отведен в робство през шестнайсети век и стига до Индия, където става наместник на султана в Гуджарат. Той се превръща в благороден, силен, талантлив и изключително успешен мъж, визионер и строител, чийто невероятен житейски успех е свързан с неговия далматински произход.

В края на XV век Яша, момче, родено в Далматинското крайбрежие, е продадено като роб в Цариград. То се превръща в красив, благороден, силен и талантлив млад мъж, който впечатлява всички. Благодарение на късмета си той заминава за Индия, а по пътя благодарение на качествата си успява да си осигури възможност да застане пред самия велик султан. Той ще спечели доверието и обичта му и ще стане негов наместник в стратегическия индийски щат Гуджарат. Ще успее ли този изключително успешен мъж, визионер и военачалник да реализира детските си мечти, да срещне любовта и да намери щастието?

В романа има много отчетлива българска следа. Няколко от героите са българи и част от действието се развива в района около Пловдив и Калоферския манастир. Майсторски са представени българските празнични традиции, носии, пейзаж, бит и душевност от времето на Османската империя. Например Данчо и Наум - това са двама братя близнаци от Пловдив. Гневни и наранени, те говорят за възходите и паденията, болките и страданията на българския народ. Били са заложници на турски търговец до Цариград, но остават там. От султанския сарай пък бягат към българските земи и Калоферския манастир хърватска девойка и сляпа жена, които имат важна роля в историята на романа.

Яша Далматинеца, героят на Ивана Бърлич-Мажуранич, е реално съществувала историческа личност, проучена от баща ѝ, Владимир Мажуранич, в историческото изследване "Мелек Яша Дубровчанин в Индия от 1480 до 1528 г. и неговите предшественици в исляма преди десет века" (1925).

Спечелила си международна слава с "Приказки от стари времена" (издавана неколкократно и у нас), Ивана Бърлич-Мажуранич е най-големият писател на Хърватия за млада публика. Не е случайно, че четири пъти е предлагана за Нобелова награда. През 1931 година тогавашният председател на Югославската академия на науките и изкуствата, историкът Гавро Манойлович, прави първата ѝ номинация. Следва още една номинация през 1935 година от Манойлович, а през 1937 и 1938 година към номинациите на Манойлович се присъединява и новоизбраният председател на Академията, философът Алберт Базал. През 1937 Ивана Бърлич-Мажуранич е първата жена, приета за член-кореспондент на Югославската академия на науките и изкуствата. Тя така и не научава за последната си номинация за Нобелова награда, защото се самоубива, изпаднала в депресия и безпаричие след смъртта на съпруга си - политикът и юрист Ватрослав Бърлич, с който имат седем деца.

Изида ЕООД
София, 1111
бул. Шипченски проход 18 вх. Б ет. 5 ап. 35
ik.izida@abv.bg