Превъплъщения

Превъплъщения Алекс Ландражен Времетраене: 0:57 мин. Небесни тела Джуха Ал Харити Времетраене: 1:16 мин. Да дочакаш утрото Лиз Мъри Времетраене: 1:03 мин. Манал Ал-Шариф: Да се осмелиш да шофираш Времетраене: 1:16 мин. Поредица Стич и самураят Хирото Уада Времетраене: 1:13 мин. Херман Хесе Времетраене: 1:37 мин. Лиз Бурбо Времетраене: 1:12 мин. Харесвам те просто така! Неле Времетраене: 0:50 мин. Какъв е бил дядо, преди да стане дядо? Мод дьо Бел Времетраене: 0:56 мин. Панорамна книжка: Винсент ван Гог Сузи Ходж Времетраене: 0:55 мин. Христо Бонев. Осмото тепе. Биография Дончо Дончев Времетраене: 0:57 мин. Св. Борис Велики Георги Тодоров Времетраене: 1:06 мин. Иван Гранитски Времетраене: 1:05 мин. Привързаност там и тогава, тук и сега Ваня Матанова Времетраене: 1:13 мин.

Сто и петдесет години, седем живота, две души.

"Превъплъщения" е истинско литературно приключение, което слива границите между жанровете, омагьосваща книга, изпълнена с любов, обсебеност и смразяващи кръвта престъпления.

Съставена от три истории, всяка от които звучи по-невероятно от предходната, тази книга обхваща сто и петдесет години и седем живота. А когато случайно попада в ръцете на парижки книговезец, вековните ѝ тайни и загадки оживяват отново. Непознат досега разказ на Шарл Бодлер, който показва, че редките книги са в състояние да пробудят най-лошото у хората. Ноар трилър за германски бежанец в Париж в навечерието на окупацията от нацистите. Чудновата автобиография на загадъчна чародейка, чийто живот се простира из цели седем поколения. Всяка следваща глава все повече заплита нишката между тези на пръв поглед несвързани истории и разказва за вечното търсене на две души през лабиринта на времето и пространството.

"Не съм написал тази книга. Откраднах я.
Едно лято преди няколко години в ателието ми на улица "Бернардин" позвъни видната библиофилка и колекционерка на книги Бийти Елингам. Искаше да подвържа ръкопис, който тя описваше като гордостта на колекцията си. Каза ми, че няма ограничения по отношение на времето и цената, но имаше едно условие и аз го приех: не биваше да чета съдържанието му. Ръкописът по нейна преценка беше безценен и аз трябваше да го подвържа подобаващо. Разбрахме се да бъде в стил "Косуей", в калъф, с кожен форзац и кант от перли, като използвам предоставени от нея материали.

Познавах Бийти Елингам, откакто се помнех. Тя беше от филаделфийските Елингам. Беше се омъжила за белгийски аристократ, но тъй като рано овдовя, възстанови моминското си име и повече не се омъжи. Половината си време прекарваше в своя апартамент на булевард "Хаусман", а другата половина - в имението си в Белгия. Тайничко и в знак на привързаност със съпругата ми я наричахме Баронесата, макар че у нея нямаше нищо помпозно или превзето. Баронесата беше моят най-отдавнашен и лоялен клиент, какъвто е била и за баща ми, преди да наследя книговезницата.

В течение на дългия си живот на колекционер тя бе събрала една от най-добрите частни библиотеки с материали, свързани с Шарл Бодлер. Тя беше нещо повече от колекционер - дори думата "библиофил" не бе достатъчно точна. Беше като обсебена от книгите. Даряваше ги с такава всеотдайност, каквато други представители на нейното съсловие запазваха за коне и вино. За нея подвързията беше точно толкова важна, колкото и съдържанието на книгата. Смяташе подвързването за изкуство и книговезеца за творец, почти равен на писателя. Добре изработената по поръчка подвързия, казваше тя, е най-добрият комплимент за една книга. Всеки път, щом поемех нейна поръчка, Баронесата идваше в ателието и с любопитство наблюдаваше работата ми, без да ме прекъсва. За нея беше удоволствие да гледа как някоя рядка книга получава втори шанс за живот посредством също толкова рядка подвързия. И тъй като колекцията беше предназначена само за лично ползване, а състоянието ѝ беше неизчерпаемо, тя обичаше да се отдава на прищевките си в рамките на закона, а понякога и отвъд тях. По-рано бях подвързал за нея едно рядко арабско издание на "Малки поеми в проза" в кожа от черна пантера и едно първо издание на "Цветя на злото" в тюленова кожа с инкрустации от воден питон. Три дни след телефонното обаждане младеж със скутер достави ръкописа. Не си свали каската, която заглушаваше гласа му и скриваше лицето му. Подаде ми пакет, съдържащ ръкописа и кожата за подвързията. Незабавно го прибрах в сейфа, който държа над ателието.

Подвързването на една книга е свързано с куп други решения освен с избора на подвързочен материал. Инкрустация, облицовка, позлатяване, релеф, шев, щамповане, форзаци, екслибрис, фронтиспис, ръбове, лента, лепило, картонен калъф, титулна страница - Баронесата, колкото и да ми имаше доверие, обичаше да договаря всички тези въпроси, преди работата да е започнала. Същата вечер отворих пакета, за да го разгледам. Седем лъскави перли се изсипаха от кесията от черно кадифе. Приложената кожа беше кораловочервена. Миниатюрата от слонова кост не беше портрет, както е типично за стила "Косуей", а стилизирана илюстрация с черно мастило на отворено око. Накрая взех в ръце и самия ръкопис. Дори когато изрично са го предупредили да не го чете, и най-съвестният книговезец не би могъл да избегне случайно да зърне някоя дума или фраза. В този случай ми се наби на очи изписаното на ръка заглавие: "Превъплъщения". Под него имаше множество разбъркани числа, също изписани на ръка, които на пръв поглед нямаха връзка с ръкописа. Той като че ли се състоеше от три отделни документа - всичките изписани на ръка на френски, - макар че единият беше значително по-стар от останалите и почеркът по него беше друг. Ръкописът, изглежда, бе преживял доста - много от страниците бяха намачкани, прегънати или осеяни с петна, а самата хартия беше пожълтяла и от нея лъхаше на сладникава, особена миризма.

Отне ми близо седмица да се обадя на Баронесата - малко по-дълго от обичайното - и когато най-накрая го направих, мъжки глас, който не разпознах, ме уведоми, че съвсем наскоро тя мирно и тихо е починала в съня си. Като попитах за погребението, ми казаха, че се е състояло предишния ден в белгийското ѝ имение. Бях толкова изненадан от новината, че забравих да попитам какво да правя с ръкописа.

Общността на колекционерите на книги е малка и новините бързо се разпространяват. Два дни по-късно, докато се разхождах край реката по "Ке дьо ла Турнел", се натъкнах на Морган Рамбуйе, крайречна букинистка, специализирана в романси от XIX век, която Баронесата често посещаваше. Не беше на себе си от превъзбуда. Според Рамбуйе Баронесата въобще не била починала в съня си. Била убита и освен това, когато открили тялото ѝ, очните ябълки липсвали. Потръпнах, щом чух тези думи, и си припомних илюстрираната миниатюра от слонова кост, която пристигна с ръкописа преди малко повече от седмица. Забързах към вкъщи, за да проуча въпроса онлайн. Некрологът в "Монд" повтаряше версията, която ми бяха казали по телефона - че кротко е издъхнала в съня си, - докато този във "Фигаро" въобще не споменаваше обстоятелствата около смъртта ѝ. За злокобната кончина на Баронесата се загатваше само в една кратка статия в белгийския вестник "Л'Еко", публикувана ден след инцидента. За нетренираното око, изглежда, всички подробности около смъртта на Баронесата бяха потулени."
Из книгата

Киви
София, 1202
бул. Княгиня Мария Луиза 57
office@kiwidesign.bg