"Анна винаги първо си поръчваше кафе. Това беше нейният ритуал. Отдъхваше си едва когато носеше подноса с димящата чаша към някоя от масите до прозореца, а фериботът бавно потегляше. Днес до чашата с кафе имаше и канелена кифличка. Глазурата се стичаше примамливо от двете страни на сладкиша и се смесваше с маслото и захарните зрънца. Всъщност Анна беше решила да яде чак на острова, но изкушението беше прекалено голямо и волята ѝ се бе изпарила. При уханието на кифличката стомахът на Анна тихо закъркори. Тя бързо се измъкна от якето си. Пътуваше вече от пет часа и беше прегладняла. Провизиите ѝ отдавна се бяха изчерпали, с изключение на нарязаните зеленчуци. Но те изглеждаха спаружени и бяха загубили вкуса си. Тя винаги взимаше прекалено много зеленчуци с доброто намерение да се храни здравословно, докато е на път. В крайна сметка обикновено ги изхвърляше на някое от местата за почивка и си купуваше шоколадов десерт или сандвич. Днес все още не бе спирала и зеленчуците продължаваха да гният в кутията на предната седалка. Затова пък беше успяла да хване следобедния ферибот, както бе планирала, и щеше да пристигне в Тексел преди да се стъмни. Заслужила бе този сочен, глазиран със захар, грях. Поне беше тръгнала с добри намерения.
Отхапа толкова голямо парче, че ѝ се наложи незабелязано да го побутне с ръка в устата си. Беше невероятно вкусно, тестото беше още топло.
Две просещи кафяви очи срещнаха погледа ѝ, а една малка лапичка се качи предпазливо върху коляното ѝ.
– Не бива да ядеш захар, знаеш много добре! - Анна внимателно избута Хари.
Малкият дакел изскимтя недоволно. След това се сви кротко върху обувките ѝ и положи глава върху предните си лапи. Знаеше, че стопанката му е непреклонна по отношение на сладкото и се беше научил да не си губи времето в дълго просене. Очите му обаче продължаваха да следват кифличката. Всеки път, когато Анна я поднасяше към устата си, погледът му се движеше заедно с лакомството, заковаваше се в една точка, докато Анна отхапваше, след което отново падаше върху чинията.
Седалката ѝ се разтресе. Корабът беше потеглил. Анна вдигна поглед и видя чайките. Още преди час беше забелязала първата върху пилона на крайпътното заведение. При всяко пътуване очакваше момента, в който щеше да зърне първата чайка в някоя вада или сред широките поляни. Това беше знак, че не остава още много, докато стигне. Птиците бяха предвестниците на морето. Струваше ѝ се, че те чакаха единствено нея, наблюдаваха я, подвикваха си, че Анна е на път. Сега крясъците им заглъхнаха под рева на мотора и глъчката в кафенето. Но тя знаеше, че те продължават да отекват - силни, пронизителни и постоянни като самото море. През затворения прозорец изглеждаше сякаш чайките са уловени в аквариум. Те грациозно следваха ферибота, обикаляха около палубата, надявайки се на подхвърлени късчета хляб, които ловко хващаха и поглъщаха наведнъж, докато очетата им вече набелязваха следващото късче.
Белите птици във въздуха винаги напомняха на Анна за миналото, за пътуванията от детските ѝ години. Тогава тя стоеше залепена за перилата през целия път и хвърляше във въздуха изсъхналия хляб, събиран със седмици. Дядо ѝ неуморно бдеше зад нея, хващаше я за качулката, когато тя се надвесваше прекалено много и я снабдяваше с нови запаси, когато протегнеше малките си ръце. Целта ѝ беше едно от късчетата хляб да достигне водата. Искаше да го види как цопва в нея, как вълните го грабват и го носят на пенестите си гребени. Но чайките бяха прекалено бързи. Веднага се събираха на диви рояци около Анна, щом усетеха, че на борда има храна. Пронизително се кълняха една с друга и за секунди улавяха всичко, което тя им подмяташе още преди залъкът да падне във водата.
Анна си спомни за малкото момиче, което стоеше там, увито в червен дъждобран и стиснало плюшено зайче под мишница. В съзнанието ѝ изплува образът на търпеливата, изпълнена с обич усмивка на дядо ѝ. Внезапно я обхвана онази носталгия по детството, която често я спохождаше през последните години. Едва днес осъзнаваше с благодарност, че дядо ѝ всеки път идваше с ферибота специално, за да ги посрещне и да поемат заедно обратно към острова."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
