Житие на Рилския чудотворец

Книгата ме изненада още когато се зачетох и набързо я прегледах. Тя не е житие в собствения и каноническия смисъл на думата. В нея като в невероятен пъзел от житийни епизоди, лирични отклонения и философски беседи житието на светеца се разкрива колкото през собствения поглед и чувство на автора, толкова сякаш се превръща и в наш личен поглед и съпреживяване. Непринудено тоя изстрадан подтекст на личното авторово съпричастие се пречупва през собствените ни съдби и ни кара да си отговаряме на основния въпрос:кои сме, откъде идваме, накъде и как отиваме. Най-очарователното е в нейната неподражателност и оригиналност:на нея и липсва каноничната, биографска и библиографска системност и организация, тя е по-скоро литературно есеистична, с немалък и въздействащ публицистичен заряд, но заряд, който стреля не толкова в човешката ни гражданска съвест, колкото точно в сърцата, в грешните ни, но жадуващи за любов и опрощение сърца.Като мен, вероятно мнозина читатели ще кажат:"Ей, сякаш аз съм го писал!" И ще усетят, че ако не са го писали,са го преживели, поне откакто са прочели тая книга,която горещо препоръчвам. Наистина, тя би била по-добра, ако редакторите й бяха изискали и добавили в края библиографичен справочник, а в краткия терминологичен речник за понятията от гръцки език се използваше общоприетата гръцка азбука, вместо латинизираната и транскрипция. За мен истинното заглавие на тази книга е "С любов към житието на светеца", защото това почувствах и съпреживях, защото тя добави още прекрасни поводи и мотиви за собственото ми покаяние и укрепяване на вярата.Затова и стаеното желание да покритикувам се смирява, а и някъде от сумрачните коридори на Пражкия университет Карел Чапек ми нашепва:"Да критикувам, значи да обясня на някого, че не го прави, както аз бих го правил,...ако можех".