"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX век. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност... Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от ... |
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
"Една искра от вчерашния смях остана във окото ми дълбоко... Денят със мислите играе шах, а те решават своето судоку на търсещият отговор живот в огнището на пламенни тревоги. Узрява радостта - невкусен плод и аз потъвам в думичката мога."Мога ... |
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |