Душа като снежинка. Поезия

"Внимателно препрочитам ръкописа на най-новата стихотворна сбирка на Тодор Билчев "Душа като снежинка" и плавно пред очите ми изниква транспарант, влачен от самолет. На него с много едри букви е написано: "И бавно зимата от нас си заминава...". Всъщност това е стих от краткото му лирично откровение "Обич", което много обилно е напоено с квинтесенцията на чувствата и вълненията на автора. Защото са бурно и томително преживени от сърцето и душата му, изстрадани са през дългите дни и нощи на размисъл и от тях са изкристализирали вяра и оптимизъм, необходими на всеки земен човек. Но стига ли се лесно до такъв светъл момент в битието? "Не!" - казва ни Тодор Билчев чрез стихотворенията, които предлага на вниманието на почитателите си.

Причината за тази категоричност на позицията му е, че по пътя към удовлетворението, възторга и радостта на всеки от нас е възправена една душевна Голгота със забития най-отгоре Кръст, от който няма и няма спасение за чувствителните личности. В началото на книгата са тъжно-миньорните стихове, от които напрегнато струи примирено настроение и очакване за неизбежна рана. Но изведнъж проблясва стихът: "Отваря се за светлина небето..." и в сърцето на лиричния герой бавно просветлява, угасналите чувства се възземат и той става по-добър, по-състрадателен, морално извисен и великодушен."
Йордан Йорданов, сп. "Картини с думи и багри"

Душа като снежинка

Сякаш пеперудки бели,
рой снежинки захвърчели
и с крилца са затрептели,
снежна песен те запели.

Звън снежинков вред се носи.
В танц снежинки тичат боси.
А край тях валят въпроси -
пухкави и снежнокоси.

Там един една целуна.
Зазвънтя тя като струна.
И след ледена фъртуна,
снежна топка му търкулна.
Той и днес стои и пита
зимата си мразовита:
Где снежинката отлитна
след въпроса, що я питах?

Зимата фучи и вее.
На въпрос се глупав смее.
Глупчо, виж, пред тебе тя е.
И душата ти съзря я!
Тодор Билчев