Мелник

Мелник - един от най-романтичните градове в България, привлича магнетично с богатата си история, бурно минало и пълна с превратности съдба. Разположен сред уникална природа в Югозападен Пирин, градът до днес пази автентичния си облик. Скътал неповторими културни и исторически паметници, той е обявен за историко-археологически, архитектурно-художествен и природен резерват.
Най-старото население, обитавало средното поречие на река Струма, е голямото и силно тракийско племе меди. То не издържа напора на римските легиони и през 28 г. пр.н.е. влиза в състава на Римската империя.
През VІ-VІІ в долината на Средна Струма се настаняват славянските племена стримонци, а малко по-късно и българите. Към този период се отнася предположението за възникването на селището въз основа на наименованието му. Сред множеството хипотези надделява схващането, че името на града идва от старинното славянско слово мел, което означава бяла глина, креда, с което се означават скалите/пясъчниците, сред които е разположен.
Първите писмени сведения за Мелник са от Скилица-Кедрин, който съобщава, че след битката при огражден и Беласица между войските на цар Самуил и император Василий II византийците проникнали в Загория и се озовали пред "твърде силната крепост Мелник, изградена върху една скала, обиколена отвред със стръмнини и много дълбоки пропасти". По време на византийското владичество Мелник е голям и известен град, един от важните градове във Византия. С този период са свързани множество легенди. Според тях тук били изпращани на заточение изпаднали в немилост знатни велможи от византийския двор. Те идвали с богатствата и семействата си, а градът се развил като културен център