Чудният вълшебник от Оз

Лиман Франк Баум Времетраене: 1:17 мин. Силата на наричането Мирослава Митева Времетраене: 0:58 мин. Аз, която не познах мъжете Жаклин Харпман Времетраене: 1:23 мин. Надхитри мозъка си Даниел Т. Уилингам Времетраене: 1:09 мин. По същото време следващото лято Аннабел Монахан Времетраене: 1:14 мин. Ленорман - ръководство и гадателски карти Тони Сейвъри, Чиро Марчети Времетраене: 1:14 мин. Лятото на нарушените правила К. Л. Уолтър Времетраене: 1:09 мин. Лято в Ню Йорк Алекс Астър Времетраене: 1:18 мин. Супервдъхновени Адам Дорси Времетраене: 1:01 мин. Обича ме, не се обичам Катрин Сентър Времетраене: 1:12 мин. Митотворците Тамзин Мърчант Времетраене: 1:17 мин.

През 1900 г. Баум пише Вълшебника в сътрудничество с художника Денслоу, негов близък приятел. Книгата излиза през следващата 1901 година и има такъв успех, че през следващите години се превръща в най-големия бестселър в детската литература. Баум пише още 13 романа за страната на Оз, Дороти и нейните приятели, с което обезсмъртява завинаги името си.

Франк Баум (1856 - 1919) е американски писател, прочул се с поредицата си от книги за деца и преди всичко Чудният вълшебник от Оз, както и продълженията, последвали небивалия успех на романа. Филмовата му адаптация през 1939 г. жъне феноменален успех и до ден-днешен е сред жалоните на киното на XX век.

Това издание е с нов превод и с оригиналните илюстрации на У. У. Денслоу.

"Тази книга е посветена на моя добър приятел и другар, жена ми."
Л. Ф. Б.

Народни сказания, легенди, предания и вълшебни приказки са съпровождали детството през всички времена. Защото всяко дете по инстинкт харесва фантастичните, необичайните и очевидно неправдивите истории. Крилатите феи на Братя Грим и на Андерсен са донесли повече радост на детските сърца от всичко друго, измислено от човека.

Но някогашните вълшебни приказки, с които са отраснали редица поколения, сега вече могат да бъдат класирани в детските библиотеки като "исторически". Защото настъпи време за по-нов вид "чудесни приказки", от които са премахнати стереотипните духове, джуджета и феи, от които трябва да бъдат изхвърлени всички страхотни и ужасяващи случки, описвани от техните автори, за да подчертават плашещата поука от всяка приказка. При съвременното възпитание на децата се включва и нравствеността, така че съвременното дете иска само да се забавлява с чудесните приказки и с удоволствие отхвърля всичко неприятно.

Като имах предвид това, написах приказката Вълшебникът от Оз само за радост на днешните деца. Това е една модерна вълшебна приказка, в която изненадите и веселието изобилстват, а болките и кошмарите са изоставени.
Чикаго, април 1900 г.
Л. Франк Баум

Циклонът

Дороти живееше насред необятната Канзаска прерия заедно с чичо Хенри, който беше земеделец, и леля Ем, неговата жена. Къщата им беше малка, защото строителният материал трябваше да се докарва с каруца от много мили разстояние. Имаше четири стени, под и покрив, което прави една стая. А в тази стая имаше ръждясала готварска печка, шкаф за съдовете, маса, три-четири стола и легла. Чичо Хенри и леля Ем имаха голямо легло в единия ъгъл, а малкото легло на Дороти беше в друг ъгъл. Нямаше нито таванско помещение, нито мазе, а само неголяма дупка в земята, която наричаха циклоново убежище. Там се криеше цялото семейство, когато се зададеше някоя от големите вихрушки, толкова силни, че можеха да смажат всяка сграда по пътя си. В убежището се стигаше по стълба, а отгоре то се затваряше с капак, който се намираше на пода насред стаята.

Когато Дороти заставаше на прага и се оглеждаше наоколо, тя виждаше от всички страни само безкрайната сива прерия. Нито едно дърво, нито една къща не нарушаваха широкия равнинен пейзаж, който опираше в небето във всички посоки. Слънцето бе изпекло разораната земя и я бе превърнало в сива маса, прорязана на места от малки пукнатини. Дори тревата не беше зелена, защото слънцето бе прегорило върховете на дългите стъбла и те бяха добили същия сив цвят, както и всичко друго. Някога къщата е била боядисана, но палещите лъчи бяха напукали боята, дъждовете я бяха смили и сега тя бе също тъй мътно сива, както и всичко наоколо.

Когато дошла да живее тук, леля Ем била млада и хубава булка. Слънцето и вятърът обаче променили и нея. Те отнели блясъка от очите ѝ и те посивели. Отнели руменината на бузите и устните ѝ и те също посивели. Сега тя беше тънка и кокалеста и никога не се усмихваше. Когато Дороти - тя беше сираче - дойде да живее при нея, леля Ем толкова се стряскаше от детския смях, че всеки път щом веселият глас на Дороти стигнеше до слуха ѝ, тя стреснато извикваше и притискаше с ръка сърцето си. Тя и сега все още не можеше да повярва, че момиченцето намира за какво да се смее. Чичо Хенри никога не се смееше. Той работеше неуморно от сутрин до вечер и не знаеше какво е радост. И той беше сив от дългата брада до грубите обуща, бе строг и суров и рядко говореше.

Тото беше този, който разсмиваше Дороти и с това ѝ помогна да не посивее като всичко, което я заобикаляше. Тото не беше сив. Той бе малко черно кученце с дълга свилена козина и черни очички, които искряха весело от двете страни на смешното му мъничко носле. Тото играеше по цял ден и Дороти играеше с него и много го обичаше. Но днес не си играеха. Чичо Хенри седеше на прага и гледаше тревожно небето, което този ден бе по-сиво от обикновено. Дороти стоеше пред вратата с Тото в ръце и също гледаше към небето. Леля Ем миеше чиниите.

Те чуха как вятърът от далечния север надава глух вой, а чичо Хенри и Дороти видяха как високата трева се огъва на вълни пред настъпващата буря. После и от юг се дочу остро свистене и като се обърнаха, забелязаха, че и там тревата се люлее на вълни. Изведнъж чичо Хенри се изправи.
– Задава се циклон, Ем - извика той на жена си. – Ще ида да видя как е добитъкът.
И той се затича към навесите, дето държаха кравите и конете. Леля Ем остави работата си и дойде до вратата. От един поглед разбра, че опасността е съвсем близка.
– Бързо, Дороти! - извика тя. – Тичай в избата!

Тото се изскубна от прегръдката на Дороти и се скри под леглото, а момичето хукна да го лови. Леля Ем, силно уплашена, вдигна капака на пода и слезе по стълбата в малкото тъмно мазе. Дороти най-после улови Тото и тръгна подир леля си. Но преди да стигне до капака, се чу страшният писък на вятъра и къщата се разклати толкова силно, че момиченцето не можа да се задържи на крака и ненадейно седна на пода. Тогава се случи нещо странно.

Къщата се завъртя вихрено два-три пъти и бавно се издигна във въздуха. На Дороти ѝ се стори, че се издига с балон. Северният и южният вятър се бяха срещнали точно където беше къщата и тя стана център на циклона. В центъра на всеки циклон въздухът е спокоен, но големият натиск на вятъра от всички страни издигаше къщата все по-високо, докато тя не стигна до самия връх на циклона. От там тя бе отнесена далеч, далеч с такава лекота, сякаш беше перце."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Циклонът
Съвещание при мънчкините
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуването до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Кралицата на полските мишки
Пазачът на портата
Чудният изумруден град на Оз
Къде се намира Злата вещица?
Спасението
Крилатите маймуни
Разбулването на Оз, Страшния
Вълшебната сила на Великия измамник
Как балонът се издигна в небето
Далеч на Юг
Нападението на войнствените дървета
Крехката Порцеланова страна
Лъвът става Цар на всички диви зверове
Страната на куодлингите
Глинда добрата вълшебница изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома