"Бойно кръщение - Две денонощия на фронта се запазило относително затишие. А в четири и половина сутринта на 23 август противникът започнал интензивна артилерийска подготовка по предния край на нашите войски, заели отбраната на рубежа при Вертячий и Песковатка. Същевременно на авиационни удари били подложени линиите на войсковото заграждение на 2-ри и 3-ти батальон на 79-и граничен полк, също оказал се в полосата на немското настъпление. След масираната огнева подготовка предните части на 14-и танков корпус на хитлеристите преминали в настъпление. Противникът пробил отбраната на войските на 62-ра армия и по веригата на височините между Дон и Волга се устремил на изток.
Веднага след отлитането на бомбардировачите граничарите на 2-ри и 3-ти батальон заели разтегнатите на широк фронт окопи, подготвени за евентуално противниково нападение. Макар че имали на въоръжение само стрелково оръжие и стъклени бутилки с горивна смес, чекистите се приготвили за бой. Лавината от германски танкове с мотопехота обаче разкъсала лесно рубежа на войсковото заграждение. И подразделенията, оказали се в полупръстена на враговете, започнали да отстъпват: 2-ри батальон - към Сталинград, 3-ти - към Дубовка. 11-а и 13-а гранични застави, намиращи се на три километра от село Ерзовка, били атакувани от леки немски танкове с десант. Граничарите посрещнали врага с дружен оръжейно-картечен огън. Успели да ликвидират десанта, засипвайки танковете с гранати и бутилки с горивна смес. Германците отстъпили със загуби в жива сила и техника.
Самият батальон обаче се оказал в обкръжение, което останало непробиваемо през следващите два дни. Когато ситуацията се променила и подразделението се приближило към своите, бойците били прехвърлени на левия бряг на Волга за носене на служба на войсково заграждение. Началник на военния гарнизон в Сталинград тогава бил командирът на 10-а дивизия от вътрешните войски на "НКВД". В тринадесет часа на 23 август той получил съобщение за стремително придвижване на противника към Волга, северно от града. А фашистите в това време вече били в района на гара Котлубан. В този момент десета дивизия на "НКВД", която била основната боеспособна сила в Сталинград, тепърва се разгръщала за защита на западните и югозападните подстъпи към града. А противникът вече наближавал северните му покрайнини.
Дивизията започнала да заема отбранителни позиции съгласно устно разпореждане на командващия Сталинградския фронт, което после било дублирано като заповед № 00378 от 24 август 1942 година. В него на дивизията се възлагала отбраната на рубежа по линията на селищата Орловка - Городище - Опытная станция - Верхняя Ельшанка - Купоросный. Общата дължина на фронта била двадесет и пет километра. Северните покрайнини на града по линията "Рынок -Орловка" трябвало да се защитават от 99-а танкова бригада, състояща се от 21-ви и 23-ти отделни учебни танкови батальони. Всеки от тях наброявал по двадесет и пет бойни машини. Бронетехниката се допълвала от сбо-ен отряд морска пехота от волжката военна флотилия и изтребителни батальони. За отбраната на северните покрайнини се предвиждали малки сили, тъй като от това направление командването не очаквало настъпление на големи противникови сили.
Малко по-рано - в три часа следобед на 23 август, началникът на военния гарнизон извикал командира на 249-и полк от войските на "НКВД". И заповядал на редица подразделения на полка да се придвижат в посока село Орловка, за да заемат отбранителни позиции на коти 99.6 и 135.4, както и на западните скатове на кота 128.0. Главната задача била да се спре придвижването на противника в посока към Селскостопанска гара. Същия ден сталинградският Градски комитет на отбраната взел решение да се подсили северният участък на отбраната на града и пратил на рубежа на река Мокрая Мечетка изтребителни батальони, отряди от народното опълчение и работници от близките заводи. Близо до северните покрайнини на Сталинград германските предни отряди на 14-и танков корпус неочаквано се разделили на две групи. Едната тръгнала към Волга, другата - по брега на река Мокрая Мечетка.
Минавайки Орловка, хитлеристите се насочили направо към танкодрума на Сталинградския тракторен завод "СТЗ". Но тук ги посрещнали с мощен огън танковете на 21-ви учебен батальон, чиито екипажи под командването на капитан Д. Г. Григориев преди това отработвали планови учебни стрелби. И сега вместо по учебни мишени младите танкисти открили огън по истински бойни цели. След кратък дуел танковете на противника се оттеглили към височините северно от градските покрайнини. Ръководителят на стрелбите отвел своите танкове на десния бряг на река Мокрая Мечетка, след което се върнал в тракторния завод и докладвал на командира на бригадата за боя с германската бронетехника. За отбрана на десния бряг с разпореждане на коменданта на Сталинград били пратени още изтребителен батальон на "НКВД" от Тракторозаводски район и работнически отряд на "СТЗ". В седемнадесет часа подразделенията вече подготвяли там нов отбранителен рубеж.
Същевременно в града се създавали други войскови части. Една от тях - сформираният от подразделения на 249-и конвоен полк сборен батальон под командването на капитан Кореновски, с форсиран марш се придвижил до пункта на съсредоточаване на територията на совхоз "Баррикадный". Още същата нощ, на 23 срещу 24 август, бойците от този батальон заели отбранителна позиция в района на Орловка и кота 128.0. В това време намиращите се в съседство коти 135.4 и 144.2 вече били заети от противника. Отбраната в района на река Мокрая Мечетка била подсилена и от изтребителни батальони, отряди на народното опълчение от заводите "Красный Октябрь" и "Баррикады" и сто бойци от ремонтно-възстановителен батальон. В качеството на основна бойна единица там бил пратен 282-ри стрелкови полк на 10-а дивизия на "НКВД" под командването на майор М. Грущенко.
Не след дълго станало ясно, че основната маса танкове и мотопехота на немците се придвижва към населените пунктове Латошинка и Рынок. Западно от Акатовка предните части на хитлеристите били посрещнати с огъня на подразделения 1077-о и 1078-о на зенитните артилерийски полкове на Сталинградския корпус на "ПВО". През нощта срещу 25 август нашите артилеристи успели да извадят от строя четиридесет и три вражески танка и да свалят пет самолета на противника. На това направление врагът за първи път се препънал. Защитниците забавили темпа на неговото придвижване към Волга. Предните части на германците все пак пробили към реката от страната на Акатовка, но... едва сутринта на 24 август.
Борба за мост - След сериозното бойно стълкновение с курсантските батальони на нашите танкисти хитлеристите били принудени да преустановят придвижването си за известно време. За изясняване на обстановката противникът пратил разузнавачи. Едва след това предните му подразделения продължили да се движат по протежение на река Мокрая Мечетка с десант на танкове. Малко по-късно още една разузнавателна група на противника се опитала да се прехвърли на другия бряг на реката по мост в района на Дубовка. Тя обаче била спряна с плътния огън на 21-ви и 28-и учебен танков батальон и изтребителния батальон на "НКВД" на Тракторозаводски район. Междувременно нашите предни подразделения успели да заемат подготвените по-рано позиции.Този ден - 23 август, германците не предприели повече опити да пробият към северните покрайнини на Сталинград. Същата вечер на помощ на танкистите и служителите на милицията започнали да пристигат групи бойци от работническия отряд на тракторния завод."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
