"Ето защо, изместванията трябва да се оправят. Освен това трябва да се внимава със стойката. Защо - ще разберете малко по-късно. Ще отбележа, че по-долу ще бъдат представени комплекси от упражнения не само за изправяне на стойката, но и за разтягане на гръбначния стълб, за възстановяване на неговите функции и облекчаване на болките, упражнения за профилактика. А сега запомнете правилата за изпълнение на упражненията.
Правила за изпълнение на упражненията
Най-важното: преди да започнете да правите упражненията, първо, задължително идете на лекар, особено ако чувствате силни, резки болки в гръбначния стълб. Непременно направете леко разгряване, преди да преминете към комплекса упражнения. Разчитайте на силите си. През първата седмица, а може би и по-дълго изпълнявайте упражненията бавно и не се напрягайте, не ги правете пряко сили и превъзмогвайки болката в гръбначния стълб. Болките в мускулите са естествено явление и преминават след няколко дни. Когато изпълнявате движението, предназначено за този раздел на гръбначния стълб, който при вас е пострадал най-много, не правете резки движения. Съизмервайте натоварването със собствените си физически възможности! Това означава, че броят повторения зависи от възрастта ви, тежестта на заболяването и физическата ви подготовка. Увеличавайте натоварването постепенно! Амплитудата на движенията през първите дни трябва да бъде минимална. Може малко да си починете след упражнението, но комплексът следва да се изпълнява изцяло. Ако чувствате, че все още не сте достатъчно подготвени за упражнения или вестибуларният ви апарат не е добре развит, може, докато правите упражненията, да се държите за облегалката на стола. Изпълнявайте всички упражнения с радост и удоволствие!
Какво представлява остеохондрозата
В какво се състои същността на тази болест, която днес е не по-малко разпространена, отколкото хремата, и при това е толкова опасна, че влиза в петицата на тези видове патологии, които най-често водят до загуба на трудоспособност и инвалидност? Наистина, от "болестта на века" сега не страдат, може би, единствено кърмачетата. Това заболяване в нашата страна се диагностицира при повече от 25 милиона души. Само помислете за тази цифра! И от тези 25 милиона, инвалиди стават от 0,3 до 0,6 процента. И така, самото название на болестта произлиза от гръцките думи "остеон" - кости "хондрос" - хрущял. По такъв начин, думата "остеохондроза" означава "вкостеняванена хрущяла". Научното име на заболяването е следното: дегенеративно-дистрофичен вертеброгенен процес.
Дегенеративен е защото при него протича заместване на работните тъкани с функционално непълноценни: отлагане на калциеви соли в хрущялите, дисковете и мускулите, нарастване на съединителната тъкан в местата с увреждания. Наричат го дистрофичен поради нарушено хранене на тъканите и органите, на които не достигат сили да поддържат гръбначния стълб. Вертеброгенен - тоест, произлизащ от гръбнака, но не се ограничава само с поражение на прешлените, а засяга също така мускулите, ставите, кожата и даже вътрешните органи. Още при 20-годишните междупрешленните дискове започват да се намаляват, губят течността, еластичността, връзката между прешлените се нарушава, гръбнакът престава да бъде гъвкав. Междупрешленните дискове са принудени да получават необходимите им хранителни вещества не от кръвния поток, а от околните тъкани, което влияе отрицателно и на целия организъм.
След 30-годишна възраст даже здравият гръбнак се нуждае от разтягане и тренировка на мускулите, ставите и съединителната тъкан. Към 50-те, количеството на течността е само 60-70% от необходимото и дискът-уплътнител вече не може да играе роля на издръжлив и надежден амортизатор. От остеохондроза днес страдат често и на 20 и на 30 години, но все пак основно, това заболяване се развива след 40-те. Два прешлена и лежащият между тях диск образуват така наречения сегмент на гръбнака. Когато един от сегментите стане неподвижен, започват изменения в целия гръбначен стълб. По-ниско и по-високо разположените сегменти са принудени да поемат функциите на поразения сегмент, и натоварването върху тях става прекомерно. В резултат на това от строя излизат и тези сегменти. Достатъчно е само сегментът да изгуби подвижността си, храненето на диска се нарушава, той губи течността, а заедно с нея и способността "да пружинира".
Тежестта, притискаща диска и самия гръбнак, се разпределя неравномерно. Под действието на нарасналото натоварване, прешлените могат да се изместват един спрямо друг, да се плъзгат напред или назад, върху тях се образуват костни разраствания. Точно това води до развитието на остеохондрозата. Болезнените изменения при остеохондрозата отначало протичат в централната част на диска, в пихтиестото ядро, когато количеството на течността намалява, особено при условия на силно натоварване на гръбнака, и дисковете започват да изсъхват. Междупрешленните отвори се свиват, и излизащите през тях гръбначно-мозъчни нервни коренчета се прищипват. Нервните стволове и влакна водят към крайниците, като преимуществено се оформят като мускули, сухожилия и други съединителни образувания. Те обуславят появата на усещанията за болка, когато поради притискане или прекалено разтягане при неудобни положения на ръцете или краката, нервът се травмира. Остеохондрозата се отнася към групата заболявания на периферната нервна система, с лечението ѝ се занимават невропатолози.
След това настъпва вторият стадий от развитието на болестта, когато измененията протичат и в обгръщащия ядрото фиброзен пръстен. Ако не се вземат мерки навреме, фиброзният пръстен се разкъсва и през пукнатините, част от масата на пихтиестото ядро се излива към гръбначния канал и коренчетата на гръбначно-мозъчните нерви, тоест образуват се хернии. Изпъкванията от херниите притискат коренчетата на гръбначно-мозъчните нерви, предизвиквайки остра болка. Появява се оток, венозен застой, спойки в околните тъкани. Те от своя страна засилват притискането на коренчетата и съответно увеличават болките. А ако се простудите, заболеете от грип или някакво друго инфекциозно заболяване, всичко може да свърши много лошо. Междупрешленните хернии са способни да доведат до най-тежки последствия - парези, парализи. Понякога е необходима даже оперативна намеса.
Кой е виновен за това? Преди всичко самите ние. Претоварваме неоправдано гръбнака си, не го тренираме, не се грижим за правилната осанка, а след това събираме плодовете на собственото си лекомислие. Изобщо, както ми каза един болен: аз сам написах историята на болестта си. Какво пък, самокритично, но, може би, правилно. Като правило, херниите се появяват във възрастта между 20 и 60 години. След 60-годишна възраст те се образуват по-рядко, тъй като тогава вече дисковете са напоени с калциеви соли, почти напълно са изгубили своята еластичност и се трият един в друг."
Из книгата