Челистката

Някога най-богатият човек в Русия, Виктор Орлов сега живее в изгнание в Лондон, но не се отказва от кръстоносния си поход срещу властимащите в Кремъл. Той многократно се е разминавал на косъм от смъртта, но една дъждовна лятна вечер руските тайни служби успяват да премахнат името му от списъка си с мишени.

Орлов е открит в кабинета си, а тялото му и купчина документи са покрити със смъртоносното нервнопаралитично вещество новичок. Полицията установява, че документите са били донесени от разследващата журналистка Нина Антонова, която напуска Лондон малко след това. От британското разузнаване смятат, че тя е обучен убиец, успял да проникне през защитата на Орлов и да го неутрализира.

Габриел Алон, който не е забравил, че дължи живота си на Виктор, обаче е на мнение, че колегите му допускат огромна грешка. Той се впуска в преследване на истината от Лондон до Амстердам и Женева и открива неочакван съюзник в лицето на красивата челистка Изабел. Легендарният шпионин се изправя срещу най-опасния си враг: руския президент. Той възнамерява да подкопае устоите на демокрацията и да промени облика на света. Но дали може да бъде спрян?

Книга 21 от поредицата за Габриел Алон от Даниъл Силва.

"Двама от руските телохранители стояха като колони на входа на вилата на Аркадий. Единият държеше клипборд, а другият - портативен детектор за метал. Очевидно Изабел извади лошия късмет да бъде подложена на прекалено щателна проверка - опипването, което изтърпя от ръцете на онзи с устройството, граничеше със сексуално посегателство. След него Другаря Клипборд се зарови в дамската ѝ чанта, все едно търсеше нещо ценно за крадене. Не намери нищо интересно освен телефона ѝ и настоя да бъде отключен в негово присъствие. Изабел въведе осемцифрената си парола и дисплеят просветна. Доволният руснак ѝ върна апарата и ѝ пожела приятно изкарване. Вътре слаба млада жена със сценичен грим и лъскава рокля по тялото, която приличаше на манекенка, взе палтото ѝ и я насочи към голямата зала. Изабел очакваше обзавеждането да е в тон с дървената фасада на вилата, но помещението беше бяло, модерно и украсено с огромни цветни творби на съвременното изкуство. От едната страна имаше открито стълбище, което отвеждаше до подобен на таванско помещение втори етаж, където двама телохранители руснаци стояха на пост до парапета. Под тях се бяха събрали около двеста стилно облечени гости, с питиета в ръце, които си крещяха едни на други, за да надвикат музиката. Изабел усещаше вибрациите на звуковите вълни като пъплещи насекоми по ръцете си. Или, помисли си тя, това бяха частици коронавирус. Зачуди се дали да не си сложи маската, но се отказа. Дори обслужващият персонал беше без предпазни средства.

Втора приличаща на манекенка млада жена с идентично облекло ѝ посочи маса с коктейли. Няколко други жени се движеха като мъртви души сред гостите и хващаха под ръка онези, които нямаха половинка. Изабел предположи, че са компаньонки. Една от тях се беше залепила за Лудия Максим Симонов, царя на никела, който водеше оживен разговор с кремълския прессекретар. Последният бе изключително умел измамник, който притежаваше няколко луксозни жилища, включително апартамент на Пето авеню, и често почиваше на екзотични места като Дубай и Малдивите. На лявата си китка носеше лимитиран часовник Ришар Мил, който струваше 670 000 долара - повече, отколкото бе спечелил през цялата си кариера в служба на руския народ.

Той не беше единственият пример за необяснимо богат човек в залата. Тук бе и един продавач на хотдог, който сега беше горд собственик на няколко богати руски фирми, включително сенчестата интернет компания, която се бе намесила в американските президентски избори през 2016 г. Следващият беше инструктор по джудо, който сега се занимаваше със строенето на газопроводи и електрически централи. Там беше и бивш директор на Мариинския театър, който някак си бе натрупал лично богатство в размер на 10 милиарда долара.

Не биваше да се пропуска бившият агент на КГБ, който сега притежаваше базираната в Женева компания за търговия на петрол, известна под името Неванефт. Понастоящем той стоеше до телохранителите до парапета и несъмнено търсеше Изабел. Тя си придаде отнесения вид на манекенките и отиде до най-близката маса с коктейли, където беше заговорена от добре изглеждащ мъж.

– Мога ли да ви почерпя питие? - извика в ухото ѝ той на английски с американски акцент.
– Мисля, че са безплатни - отговори му Изабел и помоли сервитьора за чаша шампанско. Американецът си поръча водка.
– Не сте рускиня - отбеляза той.
– Изглеждате разочарован.
– Чувал съм, че рускините са лесни.
– Особено онези като нея. - Изабел кимна към една от манекенките. – Предполагам, че са били доведени специално за случая.
– Също като хайвера.
Изабел се усмихна.
– Защо сте тук?
– По работа - извика в отговор американецът.
– С какво се занимавате?
– Работя за Голдман Сакс.
– Моите съболезнования. Къде?
– В Лондон. А вие?
– Свиря на чело.
– Чудесно. Откъде познавате Аркадий?
– Дълга история.
– Това вашият телефон ли е?
– Моля?
Той посочи дамската чанта в лявата ѝ ръка.
– Мисля, че ви търсят.

Изабел погледна към таванското помещение и видя Аркадий до парапета с телефон на ухо. Погледът му сновеше из тълпата, което означаваше, че още не я бе видял. Тя реши да остане в компанията на симпатичния непознат още малко. Въпреки че беше алергична към американци, този изглеждаше сравнително безобиден.
– Хубава чанта - отбеляза той, когато телефонът спря да звъни.
– Ботега Венета - обясни Изабел.
– И часовникът ви не е за изхвърляне. Колко изкарват челистите?
– Баща ми е един от най-богатите мъже в Германия.
– Така ли? Моят е един от най-богатите в Кънектикът. Какво ще правите през останалата част от живота си?
– Нямам представа, ако трябва да съм честна. - Телефонът ѝ отново зазвъня. – Моля да ме извините.
– Забравихте това. - Американецът ѝ подаде чашата с шампанско. – Как се казвате?
– Изабел.
– А фамилията ви?
– Бренер.
– Няма да ви забравя, Изабел Бренер.
– Моля ви, недейте.

Тя се оттегли и се впусна в безуспешен опит да си извади телефона от чантата, докато в същото време държеше чашата с шампанско. Вдигна поглед към парапета и видя, че Аркадий я гледа как се мъчи. Той я повика с една ръка, а с другата посочи стълбището. След малко я посрещна на площадката с целувка по всяка от бузите. Тази проява на привързаност не убягна на Оксана, която ги гледаше отдолу.

– Видях, че вече си се запознала с Флечър Билингсли - извика Аркадий.
– С кого?
– Красивия млад банкер от Голдман Сакс.
– Да не си ми изневерил, Аркадий?
– Връзката ми с Флечър е напълно законна.
– Тогава аз каква съм?
Той я погали по рамото.
– Предполагам, че вече си узнала името на мъжа, който иска да се запознае с теб.
– Мисля, че да. Един от телохранителите му ме опипа доста смело, преди да ме пусне през вратата ти.
– Опасявам се, че ще бъдеш подложена на още една такава проверка.
Аркадий я заведе в малка дневна... по-скоро вестибюл, помисли си Изабел. Стените бяха украсени със снимки в рамки на мъжа, който я очакваше от другата страна на вратата. На повечето от тях позираше с влиятелни особи и се занимаваше с важни държавни въпроси, но на една вървеше в каменен поток - голите му гърди бяха изложени на слабото руско слънце.

– Той често ли идва тук? - попита Изабел, но Аркадий не отговори. Вместо това вдигна капака на поредната декоративна кутия, блокираща сигнала. Тя машинално остави телефона си вътре.
Аркадий затвори капака и посочи към мъжа от Службата за сигурност на президента. Той я обискира дори по-грубо от колегата си преди това. Когато приключи, поиска дамската ѝ чанта.
Аркадий сложи ръка на дръжката на вратата.
– Готова ли си?
– Мисля, че да.
– Развълнувана ли си?
– Леко нервна.
– Не се тревожи - прошепна олигархът и отвори вратата. – Свикнал е."
Из книгата

Какво е общото между журналистическата професия и писането на световни бестселъри? Със сигурност тези две области се обединяват с успех, когато говорим за Даниъл Силва. Той е известен като един от най-добрите познавачи на международните интриги от своето поколение и един от най-големите автори, що се отнася до американски шпионски роман. Убедителен, страстен, брилянтен: това са думите, които сe използват за описание на работата на всепризнатия автор на бестселъри на "Ню Йорк Таймс".

Пътят към върха е стръмен. Даниъл Силва е роден в Мичиган (1960 г.), но израства и получава образование в Калифорния. Провежда магистърска степен по международни отношения и си проправя път в журналистическата кариера, като стартира с временна работа за "Юнайтед Прес Интернешънъл". Способностите му не остават незабелязани - Даниъл Силва остава там на постоянна работа като кореспондент за Близкия изток и Персийския залив. Няколко години по-късно вече е продуцент и изпълнителен продуцент на няколко телевизионни програми на "Си Ен Ен".
Успехът го следва и в личния живот - през 1987 г. той среща Джейми Ганджъл, телевизионна журналистка от "Ен Би Си", и се жени за нея. За пореден път доказва, че е човек, който знае какво иска, когато през 1995 г. признава пред Джейми, че истинската му амбиция е да бъде писател. С нейната подкрепа и насърчение стартът е даден - Даниъл тайно започва работа по ръкописа "Невероятният шпионин". Книгата се превръща в един от бестселърите на "Ню Йорк Таймс" и остава в списъка пет седмици. След нейната публикация, Даниъл Силва се оттегля от журналистиката, за да се отдаде на творческа работа и се появяват още два романа ("The Mark of The Assasin" и "The Marching Season").

Ходът на кариерата на автора се изстрелва рязко нагоре с четвъртия роман: "Художникът убиец". Там се появява и бъдещият любимец на милиони читатели - героят Габриел Алон, реставратор на художествени произведения и агент на израелските тайни служби. Дали Даниъл Силва осъзнава от самото начало, че приключенията на Габриел едва започват? Всъщност, отговорът е "не".

"Да не забравяме, че когато създадох Габриел, той трябваше да се появи в една единствена книга. Не стана така. Бях помолен да напиша още една, и още една, и сега вече са шестнадесет."

Това казва Даниъл Силва в една от своите интервюта, когато се връща към началото на писателската си кариера. Заглавията от поредицата с Габриел Алон заемат челни позиции в престижните класации за бестселъри. Серията е преведена на повече от 30 езика, а Габриел Алон е обявен от медиите за "най-добрия образ на шпионин в литературата, откакто Ян Флеминг създаде Джеймс Бонд".

"Габриел Алон е герой, много различен от останалите, които се предлагат на пазара на книги, и аз съм щастлив, че го направих такъв, какъвто е. Създаването на герой, който е евреин, със сигурност е предизвикателство за мен, и никой не е по-изненадан от факта, че израелски разузнавач се задържа за постоянно в бестселърите на "Ню Йорк Таймс"- споделя авторът."Ние мислим, че животът на един шпионин е много по-вълнуващ, отколкото е в действителност. Понякога наистина е много вълнуващ и много опасен, но и често пъти е доста банален и скучен, и хората, които са част от този свят, са недоволни, безинтересни хора. Но Габриел не е такъв. Той е един добър старомоден супергерой, но има и интересна професия за прикритие - дълги години работи като реставратор в областта на изкуството. Това, което най-много ми харесва в шпионската фантастика е, че нормалните правила и закони на живота не се прилагат, поне в измисления свят на шпионите. А шпионинът може да прави каквото си иска и каквото трябва да се направи".

Макар да говори за "шпионска фантастика", Даниъл Силва показва отлично познаване на реалните измерения на този свят. Споделя, че докато пише последния си роман ("The Black Widow", 2016 г.) изпреварва реални събития от международно значение:

"Знаете ли, да ви се сбъдне историята, докато пишете, е наистина объркващо" - казва още той. "Когато започнах да пиша книгата, ISIS още не бяха извършили никакви атаки извън региона. Мислех за това какво би ги накарало да го направят. Чувствах, че са готови да направят нещо с интернационални мащаби, и за съжаление се оказах прав. Със сигурност, като романист, се опитах да подходя исторически към събитията и мисля, че с този роман успях в голяма степен."

Съчетанието между достоверното и приключенското в романите на Даниъл Силва и популярността на неговия герой са наистина добра основа за създаването на филм и през 2016 г. авторът споделя, че вече са започнали преговорите в тази посока. Разбира се, ако не искате да отлагате първата среща с Габриел Алон, можете да изберете някои от най-успешните заглавия като "Крадецът", "Английското момиче", "Английският шпионин", "Портретът на един шпионин" и "Изповедникът".