Колекционера

За да предотврати ужасяващия сценарий, легендарният шпионин трябва да разкрие самоличността на Колекционера и да се изправи срещу най-заклетия си враг...

На сутринта след ежегодната благотворителна галавечер във Венеция генерал Чезаре Ферари, който оглавява Артистичния отдел на карабинерите, причаква Габриел Алон в любимото му заведение. Той го уведомява, че предишния ден във вилата му в Амалфи е убит южноафрикански корабен магнат, а ценна картина от колекцията му е изчезнала. Размерите и описанието ѝ съвпадат с тези на Концертът от Йоханес Вермеер - една от тринайсете творби, откраднати от Бостънския музей през 1990 г. Генерал Ферари моли Габриел да открие картината, без да вдига излишен шум, докато следите са горещи.

Алон намира неочакван съюзник в лицето на брилянтен хакер и професионален крадец - красивата датчанка Ингрид. Именно тя е откраднала Концертът от вилата, но няма нищо общо със смъртта на незаконния му собственик. Картината вече има нов притежател с прякор Колекционера, свързан с най-високите нива на властта в Русия.

Липсващият шедьовър се оказва основна нишка от конспирация, която цели да доведе света до ръба на ядрен апокалипсис. За да предотврати ужасяващия сценарий, легендарният шпионин трябва да разкрие самоличността на Колекционера и да се изправи срещу най-заклетия си враг - президента на Русия, но този път на негова територия.

"Кандестедерне

Вечерята беше тип бюфет на свещи с традиционни датски ястия, поднесени в официалната ѝ трапезария. Бижутата и парите лежаха между тях подобно на декоративна украса, заедно със спящия мобилен телефон, дремещия лаптоп и написаното на ръка от Габриел предложение за имунитет.
– Как проникнахте? - попита той.
– Блъснах ключалката.
Блъскането на ключалката беше техника, която включваше поставяне на специално изработен бум-ключ в ключалката и почукване с малко чукче или с дръжката на отвертка.
– Това едва ли е много удобно - каза Габриел. – Защо вместо това просто не простреляхте ключалката?
– Вие така ли го правите?
– Инструменти за взлом. Аз съм от старата школа.
– Разбрах го от сигналната лентичка.
– Как я забелязахте?
– По-добрият въпрос е как бих могла да я пропусна?
Тя сведе бледосините си очи към бижутата, които меко проблясваха на светлината на свещите. Косата ѝ беше с цвят на карамел и изпъстрена с русо. Разделена по средата, тя обрамчваше лице с правилни, чисти черти. Нямаше нищо ненамясто, нито една линия или белег.
– Имате много добър вкус, господин Алон.
– Вашият приятел Хорен Назарян ми каза същото.
– Как успяхте да го убедите да ме предаде?
– Знаете какво казват за честта сред крадците.
– Защо просто не отидохте в датската полиция?
Той посочи предложението за имунитет.
– Надявах се да уредим въпроса на четири очи.
– Такова ли е все още намерението ви?
– Предстои да бъде определено.
– От какво?
– От степента на откровеност през следващите няколко минути.
Тя доля сансер в чашата му.
– Всъщност това не е истинско престъпление, знаете ли.
– Кое?
– Кражбата на открадната картина.
– Престъпление е, когато включва прострелване на някого два пъти в главата от близко разстояние.
– Не съм убила Лукас ван Дам, господин Алон. - Тя върна бутилката в охладителя. – Или пък Петер Нилсен, в случай че се питате.
– Какъв беше характерът на връзката ви?
– Петер беше ловец на книги. Колекционерите го наемаха, за да издирва томове с голямо значение или стойност. А когато техните досегашни собственици отказваха да се разделят с тях...
– Той се обръщаше към вас?
Тя го погледна през светлината на свещите, но не каза нищо.
– Колко ви плати, за да откраднете Вермеер?
– Десет милиона.
– Крони?
– За тази сума дори не бих го докоснала. Сделката беше в евро.
– Как беше структурирана?
– Има ли значение?
– Вече има.
– Получих половината от парите предварително. Останалата част получих, когато предадох картината на Петер миналия петък вечерта в кафене Йоргенс Смьоребрьод във Висенберг.
Тя отвори лаптопа и обърна екрана към Габриел.
– А това е човекът, който три часа по-късно уби Петер пред апартамента му в Копенхаген.
– Как се сдобихте с видеото?
– Клик, клик, клик.
– А с телефона на Петер Нилсен?
Тя се усмихна.
– Старата школа.

Прегледаха всичко още веднъж от самото начало. След това го провериха втори път, за да се уверят, че няма несъответствия в историята ѝ. Датата на първоначалното предложение на Петер Нилсен. Характерът на информацията, която той беше предоставил предварително. Обстоятелствата около самата кражба. Размяната на пари и произведения на изкуството в кафенето на остров Фюн. Мъжът беше чакал там, когато Ингрид бе пристигнала. Тя предполагаше, че е в края на трийсетте или началото на четиресетте години, но Габриел, след като внимателно разгледа видеозаписа и снимките, стигна до заключението, че е по-близо до четиресет и пет, може би малко по-възрастен. Той не се съгласи и с твърдението на Ингрид, че е финландец или е от някоя от балтийските държави. Очите и скулите подсказваха, че етническите му корени са по-далеч на изток. Движенията му, според вещото мнение на Габриел, бяха на професионалист - професионалист, чиято снимка Ингрид не бе могла да открие никъде в интернет.
Габриел я помоли да пусне още веднъж снимките през търсачките, но отново нямаше съвпадения. След това двамата изгледаха пак видеото с пристигането на мъжа в кафенето. Това се случваше в 17,18 ч., четиресет и две минути преди Ингрид да предаде картината на Петер Нилсен."
Из книгата

Какво е общото между журналистическата професия и писането на световни бестселъри? Със сигурност тези две области се обединяват с успех, когато говорим за Даниъл Силва. Той е известен като един от най-добрите познавачи на международните интриги от своето поколение и един от най-големите автори, що се отнася до американски шпионски роман. Убедителен, страстен, брилянтен: това са думите, които сe използват за описание на работата на всепризнатия автор на бестселъри на "Ню Йорк Таймс".

Пътят към върха е стръмен. Даниъл Силва е роден в Мичиган (1960 г.), но израства и получава образование в Калифорния. Провежда магистърска степен по международни отношения и си проправя път в журналистическата кариера, като стартира с временна работа за "Юнайтед Прес Интернешънъл". Способностите му не остават незабелязани - Даниъл Силва остава там на постоянна работа като кореспондент за Близкия изток и Персийския залив. Няколко години по-късно вече е продуцент и изпълнителен продуцент на няколко телевизионни програми на "Си Ен Ен".
Успехът го следва и в личния живот - през 1987 г. той среща Джейми Ганджъл, телевизионна журналистка от "Ен Би Си", и се жени за нея. За пореден път доказва, че е човек, който знае какво иска, когато през 1995 г. признава пред Джейми, че истинската му амбиция е да бъде писател. С нейната подкрепа и насърчение стартът е даден - Даниъл тайно започва работа по ръкописа "Невероятният шпионин". Книгата се превръща в един от бестселърите на "Ню Йорк Таймс" и остава в списъка пет седмици. След нейната публикация, Даниъл Силва се оттегля от журналистиката, за да се отдаде на творческа работа и се появяват още два романа ("The Mark of The Assasin" и "The Marching Season").

Ходът на кариерата на автора се изстрелва рязко нагоре с четвъртия роман: "Художникът убиец". Там се появява и бъдещият любимец на милиони читатели - героят Габриел Алон, реставратор на художествени произведения и агент на израелските тайни служби. Дали Даниъл Силва осъзнава от самото начало, че приключенията на Габриел едва започват? Всъщност, отговорът е "не".

"Да не забравяме, че когато създадох Габриел, той трябваше да се появи в една единствена книга. Не стана така. Бях помолен да напиша още една, и още една, и сега вече са шестнадесет."

Това казва Даниъл Силва в една от своите интервюта, когато се връща към началото на писателската си кариера. Заглавията от поредицата с Габриел Алон заемат челни позиции в престижните класации за бестселъри. Серията е преведена на повече от 30 езика, а Габриел Алон е обявен от медиите за "най-добрия образ на шпионин в литературата, откакто Ян Флеминг създаде Джеймс Бонд".

"Габриел Алон е герой, много различен от останалите, които се предлагат на пазара на книги, и аз съм щастлив, че го направих такъв, какъвто е. Създаването на герой, който е евреин, със сигурност е предизвикателство за мен, и никой не е по-изненадан от факта, че израелски разузнавач се задържа за постоянно в бестселърите на "Ню Йорк Таймс"- споделя авторът."Ние мислим, че животът на един шпионин е много по-вълнуващ, отколкото е в действителност. Понякога наистина е много вълнуващ и много опасен, но и често пъти е доста банален и скучен, и хората, които са част от този свят, са недоволни, безинтересни хора. Но Габриел не е такъв. Той е един добър старомоден супергерой, но има и интересна професия за прикритие - дълги години работи като реставратор в областта на изкуството. Това, което най-много ми харесва в шпионската фантастика е, че нормалните правила и закони на живота не се прилагат, поне в измисления свят на шпионите. А шпионинът може да прави каквото си иска и каквото трябва да се направи".

Макар да говори за "шпионска фантастика", Даниъл Силва показва отлично познаване на реалните измерения на този свят. Споделя, че докато пише последния си роман ("The Black Widow", 2016 г.) изпреварва реални събития от международно значение:

"Знаете ли, да ви се сбъдне историята, докато пишете, е наистина объркващо" - казва още той. "Когато започнах да пиша книгата, ISIS още не бяха извършили никакви атаки извън региона. Мислех за това какво би ги накарало да го направят. Чувствах, че са готови да направят нещо с интернационални мащаби, и за съжаление се оказах прав. Със сигурност, като романист, се опитах да подходя исторически към събитията и мисля, че с този роман успях в голяма степен."

Съчетанието между достоверното и приключенското в романите на Даниъл Силва и популярността на неговия герой са наистина добра основа за създаването на филм и през 2016 г. авторът споделя, че вече са започнали преговорите в тази посока. Разбира се, ако не искате да отлагате първата среща с Габриел Алон, можете да изберете някои от най-успешните заглавия като "Крадецът", "Английското момиче", "Английският шпионин", "Портретът на един шпионин" и "Изповедникът".