Възпитание без сълзи и капризи. Спокойни родители - щастливо дете

Възпитание без сълзи и капризи. Спокойни родители - щастливо дете Марина Аромщам Времетраене: 1:17 мин. Пролетно тайнство Люси Колман Времетраене: 1:01 мин. Сребърният век на цар Иван Асен II Христо Матанов Времетраене: 1:07 мин.

Много родители вярват, че децата им са капризни защото са разглезени, но това не винаги е така. Зад всяко поведение при децата има конкретна причина. Причините могат да са свързани с физическото или психическото здраве, проблеми с растежа и дори несподелени случки в детската градина. Настоящата книга ще помогне на родителите да разберат произхода на необичайното поведение на децата и ще даде практически насоки за решаване на проблемите в поведението както на малките деца, така и на подрастващите и тийнейджърите.

В книгата са разгледани някои конкретни житейски ситуации, в които може да попадне всяко семейство с едно или повече деца. Например, развод или други проблеми във взаимоотношенията на възрастните. Изградете щастливи отношения с децата във всяка възраст - от палавите двегодишни хлапета до трудно поносимите седемгодишни. Тази книга ще ви помогне във всяка спешна ситуация, в която има вероятност да попаднете в ежедневието ви на родители.

Книгата е част от поредицата "Първа стъпка" на издателство "Паритет".

"Това съвсем не означава, че тригодишното хлапе трябва да води родителите си за носа, че трябва да угаждат на всичките му капризи и да не реагират на грубите думи. Но пък също така означава, че с обикновени забрани и шамаросване ситуацията няма да се пречупи. Ако родителят го избива на викове и бой, значи хлапето е успяло да му наложи тактиката си - тактиката на войната. Разбира се, възрастните трябва да покажат на малчугана, че не им харесва неговата грубост, капризите му. В такива случаи те няма да играят с него, няма да го гушкат. Но това не е достатъчно.

В действията си възрастните трябва да отчитат стремежа на малчугана към самостоятелност и да създават условия за проявата ѝ и за самостоятелно вземане на решения. Не иска да го хранят? Добре - всички възрастни се хранят сами . Ето удобна лъжичка. Но трябва да я държи така, както я държи татко или по-голямото братче. А ние ще проверим кой от всички на масата ще успее най-бързо да излапа кашата. Ще попадне ли тази каша в устата или ще се разхвърчи на всички страни, като че ли не я е яло момченцето Вася, а някакъв си Бармалей. А на Вася, който е изял кашата си сам, при това чистичко, съвсем като възрастен, след закуска ще му предоставят възможност да си измие чинийката - с мека гъба и весела сапунена пяна. Ах, каква чиста чинийка! Ах, каква чиста маса! Мама се е старала и Вася се е старал!

Сутринта се налага да се реши и друга задача - да се избере чорапогащник за разходка. Ето един червен и ето един син. Избери си сам, Вася. Вярно е, че червеният чорапогащник вчера вече е бил на разходка и иска да си почине, да се изкъпе в пералната машина. Може би да вземем на разходка синия? А пък чорапогащника ще трябва да обуе сам - крачето е като влакче, което трябва да се мушне в дълъг-дълъг тунел. И, разбира се, че баба няма да води внучето си на разходка за ръка. На детската площадка той ще ходи сам. Но лошото е, че баба много я е страх да пресича улицата. А Вася не го е страх. Това го знаят всички. Затова изпречи ли се отпред улица, Вася трябва веднага да се приближи до горката страхлива баба и много смело, много здраво да я хване за ръката: "Не се страхувай, бабо! Аз съм с теб!"

На три години детето за пръв път опознава отрицателните действия. Без да има представа за подобни действия, е невъзможно да се формира узаконеното, социално одобрявано поведение. С други думи, без възможността да се държи лошо, няма възможност да се прояви добра воля за добро поведение. Затова кризата на тригодишната възраст безусловно е радостен сигнал за родителите - тя е свидетелство за личностното порастване на детето. Проблем ли е срамежливостта? Вашият малчуган ви се струва срамежлив, той е неприветлив с непознатите възрастни. Те го питат нещо, а той се обръща на другата страна, крие се зад мама или изобщо бяга. За разлика от съседските Маша и Петя. Щом дойдат гости, качват детето на табуретката и то започва наперено да декламира. Гостите се смеят, възхищават се колко е развито. А вашият малчуган знае наизуст и за зайчето, и за топката, и за доктор Охболи. Само че не можеш да го накараш да каже нищо пред хората.

Като е толкова срамежлив, как ли ще успее да си проправи път в живота? Нежеланието на малкото дете да демонстрира успехите си пред публика и негативната му реакция спрямо непознатите възрастни може и да не е свързана с психологическото качество, наричано от психолозите" срамежливост". За срамежливост като за черта на характера може да се говори само при по-големи деца, които са прекрачили границата на петте години. Освен това, за да започне да ви пречи да живеете, срамежливостта трябва да придобие патологичен характер, тоест да се превърне в препятствие за нормално общуване с околните. Нивото на комуникативното развитие (нивото на общуване) на малчугана, още не навършил три години, преди всичко се определя от отношенията му с членовете на семейството. Ако той общува нормално с родителите и с хората, включени в кръга на домашните (бавачка, баба, често навестяващата семейството леля) - разговаря, играе, слуша, когато му четат - значи всичко е наред.

Напереността на съседския двегодишен малчуган и способността му за публични изяви не бива да ви дава повод да мислите лошо за своето дете. Освен това напереността не трябва да се приема като показател за интелектуалното развитие. Това е по-скоро качество, свързано с особеностите на темперамента. Както е известно още от времето на Аристотел, хората се делят по темперамент на четири групи: сангвиници - открити, бодри, предразположени към общуване; холерици - напористи, нервни, подвижни, изложени на чести промени в настроението; флегматици - бавни, бавно мислещи, сериозни; меланхолици - потънали в себе си, склонни към анализи, странящи от външния шум и суета. (В живота най-често се срещат хора със смесени темпераменти.)

Темпераментът е вродено качество, определящо особеностите на възприемането и реакцията спрямо заобикалящия свят. Всеки темперамент си има присъщи предимства и отрицателни черти. И сред представителите на всички темпераменти е имало знаменити и преуспели хора. Освен това под влиянието на културната среда и възпитанието отрицателните страни на темперамента мога да се заличат с настъпване на възрастта."
Из книгата

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Въведение
Изграждане на отношенията с невръстното дете

• "А. Танюша все се труди..."
• Защо тригодишният мъник се държи грубо?
• Проблем ли е срамежливостта?
• Защо тригодишното дете прави всичко наопаки?
• Какво да правите, ако малчуганът чупи играчките?
• Може ли да научите малчугана да общува?
• Ревнува - значи ви обича?
• Какво се крие зад агресивното поведение на детето?
• Непреднамерена агресия
• Агресията като изследователско поведение
• Агресивно поведение, провокиращо у възрастните отрицателни емоции
• Защо детето капризничи в присъствие на родителите си?
• Как да противостоите на детските сълзи?
• Откъде идват кървавите фантазии?
• Защо децата на различна възраст не играят заедно?

Решаваме проблеми - големи и малки

• Има ли деца, които "не стават" за детската градина?
• Как да накарате детето да си легне?
• Заслужава ли да се плашите от детския онанизъм?
• Защо не трябва да наказвате децата за онанизъм?
• Как да реагирате правилно на детския онанизъм?
• Кога онанизмът е сигнал за опасност?
• Как да приучите детето да му режете ноктите?
• Откъде се е взел у детето страхът от рязането на нокти?
• Какво да направите?
• С детето на пазар - как да се избегнат сътресенията?
• Загадката на живота и страхът от смъртта
• Как се "движат" растенията?
• На прозореца порасна лук
• Промените на бобовото зърно
• Да пораснат "дървета"!
• Опитите с растенията са полезни
• Дечица и животинки под един покрив
• Когато животното е "по-възрастно" от детето
• Вземаме животно, когато детето е много малко
• Вземаме животно, за дете на пет-шест години
• Отиваме на театър
• Имат ли нужда малчуганите от "звезден живот"?
• Да учим ли малчугана на чужд език?
• Кога да започне обучението?
• Има ли нужда детето от чуждоезикова бавачка?
• На какво да го учите и как да го учите?
• Враг ли е лявата ръка?
• Как да се възпитават емоциите?
• Ето ти тебе бонбонче!
• Имитация на емоциите
• Кукла с "говорещо" лице
• Рисуване на емоции
• Образци на родителско поведение

На прага на училището

• Той зяпа скришом момичетата в тоалетната
• Той не умее да губи
• Той не иска да се учи да чете
• Избираме училище за детето
• Първо обстоятелство, характеризиращо ситуацията "тук и сега"
• Второ обстоятелство, свързано с възможните утешителни перспективи в бъдеще
• Трябва ли да изисквате от детето "да се учи добре"?

Психотерапевтичен сеанс за разведени жени

• Разводът като точка на израстване
• Трябва да постигнете вътрешно равновесие
• Инфантилният мъж в брака
• Може ли да бъде другояче?
• Разводът, погледнат отгоре
• Какво трябва да помни разведената жена?
• Не се жертвайте заради детето
• Баба трябва да изпълнява ролята на баба, а не на баща на семейството
• Не хранете надежди, че детето някога ще отмъсти заради вас на баща си
• А когато детето стане юноша, намерете време и сили