Седмицата на Триокия

Изключително популярната поредица на Борис Акунин за историята на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава. В "Седмицата на Триокия" се запознаваме със следващия потомък от рода на белязаните с петънце на челото - Маркел Маркелов, чийто живот е представен като една необикновена седмица. В книгата е включена и пиесата "Да убиеш змийче", разказваща за събития преди възкачването на престола на цар Петър Велики, с която завършва цикълът за 17 век.

Маркел Маркелов е като събрат на прочутия детектив Ераст Фандорин и може да бъде определен като средновековен Шерлок Холмс. Белегът на челото му, наподобяващ трето око, сякаш му помага да вижда повече от останалите, оттам и необичайното му прозвище - Триокия. Маркел оцелява в смутните времена, оставили тежък белег в историята на Русия, благодарение на своя остър ум, съобразителността си и феноменална си памет. А такива качества няма как да останат незабелязани от властимащите в една страна, разтърсвана от войни, бунтове и дръзки престъпници.

Именно последните нямат никакъв шанс, когато по следите им поеме Маркел Триокия. Той разкрива с лекота всякакви престъпления и така си спечелва доверието на най-знатните хора в държавата, дори и на царя. Но Маркел не се главозамайва, за него е важно да изпълни всяко поръчение и никой злодей да не остане ненаказан. Той е истински човек на честта и действа винаги в името на държавата, което далеч не означава много за важните хора в Русия през онези години, все още възстановяваща се от жестокото управление на Иван Грозни и Смутното време.

Приключенията на Маркел са безкрайно интригуващи, в тях ще има жестоки сблъсъци със свирепи злодеи и една невъзможна любов. Борис Акунин представя автентичен портрет на онези смутни времена. Както винаги, книгата съдържа прозрения за бита на руснаците и техните начини на оцеляване, в които не е настъпила голяма промяна толкова векове по-късно.

"Покрай многото работа Триокия обикновено се придвижваше из града бързо, в тръс, потънал в неотложни мисли, а сега просто вървеше, оглеждаше се наоколо и сякаш виждаше Москва по друг начин. Как беше погрозняла, как бе обедняла, майчицата. По краищата на улицата, където е мястото за ходене, дъските не бяха поправяни от години, целите на дупки. Куполите на църквите матови, отдавна не позлатявани. Денят още не беше започнал, а вече бяха наизпълзяли доста просяци! Половината млади и сакати - без ръце, без крака, слепи. Все стрелци и войници, осакатени на бойното поле.

Страната воюва осма година и не му се вижда краят. Къде ти! Сякаш каляската е затънала в калта, кочияшът шиба крантите с камшика, те се напъват, покрити с пяна, по хилавите гърбове тече кръв, а колелата затъват все по-дълбоко и по-дълбоко. А как започна всичко! Едва ли не всяка седмица празнично биеха камбани, на народа изнасяха угощение от царя, по площадите крещяха гръмогласно глашатаи. Украйна е наша! Смоленск е наш! Минск! Цялата Бяла Рус! Цяло Вилно! Сега не е така.

Вилно е оставено. Минск е загубен, Бялата Рус също. В Украйна стана неясно какво: нашият хетман Яким Сомко воюва с изменника хетман Юрий Хмелницки. И гонят, гонят на юг, на запад все нови и нови полкове, прибират коне и каруци, измислят небивали данъци. Хорицата и без това всички са опърпани, но не - сега е повелено да им се вземе една пета от имуществото, за защита на вярата и отечеството. И никой не обяснява: как така - настъпвахме, настъпвахме, а сега трябва да се отбраняваме?

На пазара под Китайската стена беше многолюдно, но сега вече и търговията не вървеше по старому. Продаваха и купуваха малко, повече разменяха едно за друго: пуд брашно за три фунта говеждо, ботуши за зипун, лисича шапка за седло. Така стана, защото с парите работата беше мътна. Имаше указ навсякъде да се приемат новоизсечените медни монети наравно със сребърните, копейка за копейка, рубла за рубла, ама никой не искаше. А и откъде служещият човек да вземе сребро, когато заплатата я дават в мед?

Триокия се спря край Лоскутний ряд, където отново крещяха и се биеха - дали да не се намеси? Обичайна работа: взели сребърен гривеник, а рестото пробутват с медни копейки. Човекът връща стоката, иска си гривеника обратно - не му го дават. Миналата седмица така един търговец го убиха заради медно ресто. Маркел с въздишка понечи да тръгне да разтървава побойниците. Ако се случи нещо лошо - това ще бъде негова, на дяка, грижа, но разблъсквайки народа, към тях вече тичаха пазарните пазачи. Те са свикнали, ще ги разтърват. Купувачът, който не е искал да вземе рестото в медни пари, ще бъде наказан. За неуважение към царския герб. Десет удара с камшик, в най-добрия случай.

Триокия продължи по пътя си, клатейки глава. Забъркаха я там горе тая каша с медните пари, сега не знаят как да я оправят. Първо хората ги вземаха, не се оплакваха. Но сребърните монети ставаха все по-малко, а медните - все повече. Хазната ги сечеше ли, сечеше, нали медта е евтина. А след това всякакви тарикати се досетиха: това и ние го можем. Топиш мед, изработваш си клеймото и сам си ставаш монетен двор. И започнаха мъките! Първо, за да вземат една медна рубла искаха доплащане от пет копейки, след това двадесет, после полтинник. А сега среброто върви вече само едно към пет. Купуваш кокошка за сребро - един алтън, за мед - вече пет алтъна.

Какво му е на Триокия - той си има имения, а людете от прикàза се вайкат със заплата в медни монети. Онези, на които преди им бе съвестно да вземат много от ходатайстващите, сега са принудени да си просят, ама и посетителите обедняха, стискат се. Пъшка Москва, шепне си, негодува. И има защо. Ох, няма да свърши добре тая работа. Дано не стане като преди четиринадесет години заради солта. А като народът се разбунтува, кой ще е виновен? Кой отговаря за реда в града? Именно...

Дворът на прикàза още бе празен. В охранителния дом, който оглавяваше Триокия, също нямаше никого. Вътре стояха дълги маси с разхвърляни книжа, по пода имаше черупки от яйца, трохи хляб, счупени пера, всякакви боклуци. Когато в четири следобед завършва присъствието им, подячите и писарите се разбягват на пожар. В четири и една минута там вече е празно. А чистачите идват на сутринта, затова е и мръсно. Триокия си помисли: някой ден всички човеци ще измрат, Господ ще ни прибере от лицето на Земята, уморен от нашата глупост, и какво ще остане след нас, докато Божиите чистачи не изчистят? Боклук, ненужни хартии и криви градове."
Из книгата

Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранния литература”, главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература”, председател на мегапроекта „Пушкинска библиотека”.

Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците „Приключенията на Ераст Фандорин”, „Приключенията на сестра Пелагия” и „Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата „Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.

„История на руската държава“ е сред най-мащабните проекти в творчеството му. Замисълът съчетава исторически томове с художествени произведения, които пренасят събитията и идеите от съответната епоха в живота на измислени герои. Така голямата история получава своето човешко лице – през съдбите, убежденията и изборите на хората, които живеят в нея.

Еднорог ЕООД
София, 1202
ул. Св. св. Кирил и Методий № 12
office@ednorog.com