"Първата световна война започна като летен фестивал - с издуващи се рокли и златни еполети. Многохилядни тълпи аплодираха от тротоарите, докато накичени имперски височества, светлейшества, фелдмаршали и други подобни глупци дефилираха из столиците на Европа начело на бляскавите си легиони. Беше период на щедрост и великодушие, време на показност, оркестри, стихове, песни и невинни молитви. Беше един пулсиращ август, задъхан от предбрачните нощи на млади офицери с момичета, които щяха да оставят завинаги след себе си. При първото си сражение един от шотландските планински полкове излязъл в атака зад четиридесет гайдари с фустанели, които с все сила надували гайдите срещу картечниците.
Девет милиона трупа по-късно, когато оркестрите замлъкнаха и се разтичаха светлейшествата, писъкът на гайдите вече никога нямаше да звучи по същия начин. Това беше последната романтична война и "Джони грабна пушката" бе може би последният американски роман, написан за нея, преди да започне да се заражда нещо съвсем различно, наречено Втора световна война. Книгата има странна политическа история. Написана през 1938 г., когато пацифизмът бе анатема за американската левица и по-голямата част от центъра, тя бе дадена за печат през пролетта на 1939 г. и публикувана на трети септември - десет дни след Съветско-германския пакт и два дни след започването на Втората световна война. Малко по-късно, по препоръка на господин Джоузеф Уортън Липинкът (който се надяваше да увеличи по този начин продажбата) авторското право за поместването ѝ на части бе продадено на нюйоркския "Дейли уъркър". Месеци наред след това книгата се обсъждаше на събрания на левицата.
След Пърл Харбър това, за което се говореше в нея, изглеждаше така неподходящо за времето, както и писъкът на гайдите. В "Правото да четем" (1955) господин Пол Бланшар, говорейки за военната цензура, казва: "Бяха забранени няколко профашистки списания, излизащи на чужди езици, както и три книги, между които и пацифисткият роман на Долтън Тръмбоу "Джони, грабвай пушката", пуснат по време на сключването на Съветско-германския пакт". Тъй като господин Бланшар направи две - надявам се несъзнателни - грешки, засягащи периода на "пускането" на книгата и заглавието, под което бе "пусната", не мога да повярвам докрай на историята му за спирането ѝ. Във всеки случай аз не знаех за това. Получих много писма от хора на служба отвъд океана, които я бяха чели във военните библиотеки и през 1945 г. аз самият попаднах на един екземпляр в Окинава, докато сраженията още продължаваха.
Но дори и да е била спряна книгата и аз да го бях научил, предполагам, че нямаше да протестирам много. Понякога като че ли е необходимо личните интереси да отстъпват пред изискванията за добруването на обществото. Знам, че това е опасна мисъл и не бих искал да я доразвивам докрай, но все пак Втората световна война съвсем не беше романтична. Със задълбочаването на конфликта и с пълното изчерпване на "Джони" невъзможността да се намери книгата бе превърната от крайната американска десница в граждански проблем. Организациите за мир и различни дружества на майки от цялата страна ме заливаха с пламенни, съчувствени писма, в които изобличаваха евреи, комунисти, привърженици на Новия курс и международни банкери, спрели моята книга, за да сплашат милионите американци обявяващи се за незабавно споразумение за мир."
Из книгата
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа
