"Джефрайс добавя:
– Надявам се, че ще се споразумеем за цената. А ако изпълните добре това... тази новела, ще последва ново предложение при още по-изгодни условия. Моля да се запознаете с обстановката, в която трябва да се развият събитията.
Уълтън посяга към листовете хартия и пробягва с очи написаното.
– Става дума за обир на кантората в един голям завод. Така като гледам, няма да е лесно.
– Безспорно - потвърждава Джефрайс, – тъкмо за разработването на темата не ни достига талант. Но тук са описани характерите и отношенията между хората, които са свързани с финансовите операции. Мисля, че някои от тези хора или обстоятелства при известни условия може да спомогнат за решаването на задачата. Всичко това и много други неща може да определите вие с вашите изключителни способности.
– Между другото, в писмото си не споменавате за коя новела ми връчвате наградата.
– Вината е моя! - горестно възкликва Айкен.
– Понастоящем съм обзет от такава мъка, че направо не съм на себе си. Но да се върнем на въпроса. Награден сте за новелата "Стартът на сянката".
"Стартът на сянката" ли? Тя излезе доста отдавна. Нищо особено. С какво може да се е харесала на почитателите на изящната словесност? Точно за нея си спомни Уълтън миналата седмица и то във връзка със съобщението във вестниците, че е обрана една банка в Чикаго. Обстоятелствата около обира му напомниха за "Стартът на сянката". Не беше съвсем едно към едно. В новелата имаше убийства, а във вестниците не се споменаваше за такива неща. Изобщо Уълтън веднага забрави за това. Но сега споменът му се напрегна като насъскана хрътка.
– А за кои качества на новелата е отпусната наградата? Вие пишете, че тя ви е посочила пътя за решаването на някакви проблеми.
– О, разбира се - потвърждава Джефрайс, – съвсем ясно си представихме сложната оперативна задача, описана там. Вие сте я решили точно като сте предвидили и изненадите... В новелата на мистър Уълтън се преплитат пророческа дарба и математическа точност, нали, мистър Айкен?
Айкен вдига очи с молитвен израз, което в случая означа възхищение.
– Благодаря ви - бавно изрича Уълтън. Той мисли напрегнато и се мъчи да обедини в общ извод всичките си предположения и чувства. – Сега новелата ми прилича на подробно описание на това как се организира обир...
– Е, и? - подхваща Джефрайс. – Вие доказвате, че в такъв аспект може да се напише нещо с висока художествена стойност!
Сякаш случайно Уълтън проронва:
– Значи, такъв един... аспект... може да бъде оценен положително не само от специалисти.
– Той поглежда нагоре и завършва: – Дано не завали. Как мислите?
Нищо в атмосферата не дава повод за подобно опасение. В небесната синева се топи едно самотно облаче, ветрецът току раздвижва листата на ябълката и живия плет. Проучили дадената картина, гостите стигат до успокоителни изводи, а Уълтън - до края на мисълта си. Чрез намека за специалистите той се е надявал да смути гостите или да чуе някоя реплика, която да го ориентира в ситуацията. Спокойният тон на Джефрайс не оправдава надеждите му.
– Ако ви потрябват още някои данни за работата върху нашия сюжет, ние ще ви ги предоставим.
През годините подвизаване в литературата като автор на криминални творби Уълтън добре се е запознал със стихията на наказателните дела. Срещал се е с какви ли не съдебни процеси и техните герои и знае най-различни похвати и начини за маскиране на престъпните намерения и действия. Хората тук сега се представят за особняци. Вече са му подарили хиляда долара и обещават да платят още повече. Ами ако в действителност не са особняци? Значи, несъмнено кроят нещо нередно. Но какво?
– Ще трябва да преценя доколко предложението ви ще се впише в моите планове. Дайте ми адресите и телефоните си и след два-три дни ще ви отговоря.
Джефрайс поклаща глава.
– Надявахме се, че за два-три дни ще успеете да напишете новелата. След толкова време може да ни споходи друг сюжет. Приемете нашето предложение и хонорара и да смятаме устният си договор за сключен.
Уълтън разперва ръце. Би се радвал, но за жалост...
– Тогава извинявайте за безпокойството - казват в дует гостите.
На Уълтън това не му харесва. Те ще си тръгнат, с тях ще си идат и парите, а той няма да успее да разбере що за хора са.
– Преди да тръгнете, предлагам да пийнем по нещо разхладително.
Джефрайс става."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 1 глас
