Ад

Ад е първата част от епичната поема Божествена комедия, следвана от Чистилище и Рай. В нея се описва пътуването на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория Божествена комедия представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха.

Божествена комедия е връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо произведение за развитието на съвременния италиански език. Преклонението пред гения на Данте Алигиери остава неизменно един от надеждните ориентири на западното културно мислене.

След поредицата български преводи на великата творба, някои закрепени от традицията, издателство Колибри предлагат авторска версия на Ад дело на Кирил Кадийски.

"Той ни поднася за първи път един не просто незатруднен, а и удоволствен прочит на Ад, в който читателят може да се потопи, отдавайки се на динамиката, ритъма и благозвучието на текста, което го доближава до песенността на италианския език, както и непостигано по-рано уподобяване на сладостния нов стил."
Проф. Клео Протохристова

Изданието с меки корици от 2024 г. е с 264 страници, а изданието с твърди корици от 2022 г. е с 360 страници.

"Най-ранният превод на произведението на български датира от 1906 г. и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на миналия век да звучи архаично и на места дори да е неразбираем, този първи превод със статут на литературен паметник се издава и преиздава в продължение на повече от сто години. След Константин Величков са правени и други опити, като тези на Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и на още неколцина други, но макар и по-разбираеми за съвременния читател, те не успяват да изместят своя именит предшественик.

В лицето на поета Кирил Кадийски, емблематична фигура в българската поезия и най-превежданият български поет в чужбина, великият флорентинец намери своя талантлив интерпретатор, който да накара речта му да резонира със силата на оригинала, сякаш Данте проговори на български, каквото беше усещането за сонетите на Шекспир, претворени от него.

Ролята на Кадийски като преводач е огромна за българската култура. През годините е превеждал от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар и др., от руски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии за френска поезия IX - XXI век и антологията на руската поезия в 2 тома XI - XXI век. Плод на интереса му към класическата и съвременната италианска поезия са Антология на съвременната италианска поезия, както и Сонети от Фанческо Петрарка, отличени с награда на Италианското министерство на културата.

В предговора си към тома Данте и Ад седем века по-късно професор Клео Протохристова казва: "За легитимацията на подобна инициатива работи, разбира се, името на нейния изпълнител, но не по-малко убедителен аргумент предлага разбирането, че измежду най-сигурните атестати за богатството на една национална култура е постоянното ѝ общуване с големите книги на световната литература...

Отвъд мотивите на начинанието остава демонстрацията на безпрецедентно версификационно изящество - виртуозно транспониране на превъзходните римни секвенции на оригинала, което отваря нови хоризонти и за българското римотворчество, насищане на стиха с вокали, което го доближава до песенността на италианския език, както и непостигано по-рано уподобяване на сладостния нов стил, оползотворен от Данте и култивиран до съвършенство в неговата поема. Всичко това прави за първи път възможен един не просто незатруднен, но и удоволствен прочит на Ад, в който читателят може да се потопи, отдавайки се на динамиката, ритъма и благозвучието на текста."

Да предложи истинска поезия, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било - това е амбицията на този нов превод на Ад. За да възпроизведе възможно най-точно ритъма на Дантевата творба, Кадийски следва оригиналния петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, разработена от Данте, която той довежда до съвършенство и която е истинският двигател на повествованието. В своята поетическа версия, съблюдавайки ритъма и т. нар. тройна рима (terza rima) на оригинала, Кадийски ни позволява да преоткрием словесната красота, изобретателната сила и съвременното звучене на този шедьовър."
Из книгата

Данте Алигиери е средновековен италиански поет, писател, философ, теолог и политически мислител, автор на прочутото произведение "Божествена комедия". Творбата се счита за връхна точка в развитието на средновековната литература и е основополагаща за развитието на съвременния италиански език, поради което Алигери е наричан "баща на италианския език".

Данте Алигиери е роден през 1265 година във Флоренция в изтъкнато и заможно семейство. Не е известно къде е учил бъдещият поет, но самият той е на мнение, че образованието, което има не е достатъчно. Поради тази причина той посвещава много време на самостоятелна подготовка, като набляга на изучаването на чужди езици и творчеството на античните поети, сред които има предпочитания към Вергилий, когото приема за свой учител. Когато Алигиери е деветгодишен (1274 г.) се случва събитие, което се превръща в знаково както за живота му, така и за творчеството му. Той се влюбва в дъщерята на съседа - Беатриче Портинари. Десет години по-късно, вече като омъжена жена, тя се превръща за Данте в онази прекрасна Беатриче, чийто образ осветява целия му живот и поезията му. Книгата "Нов живот" (1292 г.), в която Данте под формата на стихове разказва за любовта си към тази млада жена, отишла си от този свят преждевременно през 1290 година, се счита за първата автобиография в световната литература. Тя придава известност на автора, въпреки че това не се явява първият му литературен опит - той започва да пише още в началото на 80^-те. В последствие първият биограф на Алигери - Джовани Бокачо описва първата среща на Данте с Беатриче в творбата си "Житие на Данте". Смъртта на любимата жена кара Алигиери да намери утеха в науката. Той започва да изучава философия, астрономия и богословие и се превръща в един от най-образованите хора на своето време, като знанието му не се разпростира извън рамките на средновековната традиция, която е основана върху теологията.

Около 1295-1296 година Данте започва да води обществен политически живот, дори участва в работата на градския съвет. През 1300 година той е избран за член на колегията на шестте приори, която е управлявала Флоренция. През 1298 година той се жени за Джема Донати, която остава негова съпруга до края на живота си, въпреки това ролята, която Данте ѝ отрежда в живота си е много малка. Активната политическа дейност е причината за изгнанието на Данте Алигиери от Флоренция, където той не се връща повече до края на живота си. Докато е в изгнание той написва философските и политически трактати ''Пир'' и ''За народното красноречие''. След като е принуден да напусне Флренция писателят пътува из Италия и Франция, като през този период се занимава с активна обществена дейност - чете лекции и участва в различни дебати. Най-известната творба в биографията на Данте е "Божествена комедия" (съдържа 3 части - "Ад", "Чистилище" и "Рай"), която той започва да пише през 1306 година и завършва малко преди края на живота си. В нея авторът описва пътуването си през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче. Адът е е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите части на произведението, изискват много търпение и начетеност, за да бъдат разбрани. Чистилището е най-лиричната и състрадателна от всичките три части. Раят е с най-голяма богословска насоченост и съдържа възторжени мистични откъси. Безспорно "Ад", която е първата част, е описана най-колоритно и има най-голямо влияние върху читателите и писатели-последователи на Данте. Той прави нещо уникално за времето си, като съчетава църковно-християнската етика с културно-историческото наследство от античността.

Данте се надява, че благодарение на "Божествена комедия" ще се прочуе и ще се върне у дома с почести, но надеждите му не се сбъдват. При връщането си от Венеция той се разболява от малария и на 14 септември 1321 година умира. Погребан е в църквата "Сан Пиетро Маджоре".

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg