Онзи май

Онзи май Люси Елеазар Времетраене: 0:48 мин. Силите на тъмнината Джон Конъли Времетраене: 0:57 мин. Последно писмо от Гърция Ема Коуел Времетраене: 0:54 мин. Песента на светулките Кристин Хана Времетраене: 0:55 мин. На крилете на песента Мария Русева, Нона Кръстникова Времетраене: 0:57 мин. Светлинки за сладки сънища: Лека нощ! Стефани Камписи Времетраене: 0:48 мин. Завинаги и още един ден Антъни Хоровиц Времетраене: 1:05 мин. Западният вятър Александрия Уоруик Времетраене: 1:06 мин. Бандитът и близначките Матакин Ориол Каноса Времетраене: 1:06 мин. Книги от поредицата Да поговорим за... Джоузеф Барнс Времетраене: 0:48 мин. Плувкинята Лорет Ан Уайт Времетраене: 0:58 мин.

Мая може да не е била най-красивото момиче в класа, но Никола ѝ е останал задължен до живот. Днес тя е успешен психотерапевт, отдадена на своите малки пациенти. Но когато съдбата я среща отново с порасналия красавец на класа, прочетеното в дебелите книги не помага за укротяване на пламналия в душата ѝ пожар.

Красив, популярен, Никола днес е всичко онова, което тя мрази, всичко, от което се е измъкнала, като е платила висока цена. Красива, изискана, Мая днес е всичко онова, което Никола би желал да има в объркания си живот.

Бариерите са непреодолими. Пламъкът може да се превърне във взрив. Залогът е бъдещето на едно малко момченце. Рискът е огромен. Залостените врати на миналото ще трябва да бъдат отворени. А иззад тях ще изскочат призраци, за които дори самите те не са подозирали.

"– Глей я бе, глей я! - разнесе се мутиращият глас на Константин, облегнат на перваза в задушната класна стая. Беше се изпънал, сякаш за да компенсира ниския си ръст.
Любослав скочи от чина зад него и любопитно погледна надолу към двора.
– Ох, котьо! - добави той сладострастно. - Как ги клати тия бедра...
– По коя пак точите лиги, бе? - с привидно незаинтересован тон се приближи и Никола, като облегна атлетичното си тяло до Константин. Проследи погледите им. - Анджи или Катето?
– Не бе, по Дебелогъзата - изхили се грозно Любо.
– Мис Акне - добави подигравателно и Константин.

Никола огледа отново трите вървящи през двора момичета. Мая изглеждаше като трън сред разцъфнали цветя. Анджи и Катето полюшваха дългите си бедра, докато се носеха грациозно, преметнали спортните сакове през нежните си рамене. Дългите им коси се развяваха от лекия вятър и създаваха леко напрегнато усещане в стомаха му. Дори не можеше да прецени коя от двете е по-секси. Анджи беше висока и мургава, с дълга тъмна лъскава коса, черни като нощта очи и малко надменно изражение. Беше свикнала да бъде първа във всичко - имаше най-добрите оценки, печелеше повечето конкурси и състезания в училище, беше капитан на баскетболния отбор. Винаги се целеше в най-доброто, а това означаваше, че хвърля погледи и към най-харесваното момче - него самия. Катето пък имаше палава усмивка и навик да носи толкова изрязани блузки, че линията между гърдите ѝ да е винаги на показ и да кара погледа несъзнателно да наднича все по-дълбоко. От нея винаги се носеше аромат на особен, възбуждащ парфюм, а дългите ѝ руси коси, разпилени по крехките рамене, неведнъж присъстваха в сънищата му. И там, до идеалната брюнетка, придружена от идеалната блондинка, се носеше и онова топчесто създание, скрито в някакви безформени дрехи, с неподредена и неопределена на цвят коса и осеяно с пъпки лице. Никола можеше да я види как подскача около Анджи като малко паленце, което отчаяно се бори за внимание.

– Отиват към съблекалните - замечтано произнесе Константин. - Нали Анджи каза, че днес имат мач-контрола със Седмо училище?
– А, да, и затова се измъкнаха от физиката гадините - кимна Любо, без да откъсва похотлив поглед от тях.
– Копелета, мисля, че е време да се измъкнем и ние - изведнъж се обърна лукаво към тях Никола и очите му блеснаха заговорнически. - Ще ви покажа какво съм открил! Грабвайте чантите преди Пучката да е дошъл!
– Копеле, абе тоя няма да ни прости неизвинените... - леко се разколеба Коцето. - Аз съм вече на ръба...
– Аре бе, пъзльо! - смигна му Никола. - Не знаеш какво изпускаш! Открил съм нещо у-ни-кал-но. Ще ви заведа на едно място, откъдето се виждат перфектно прозорчетата на женската съблекалня и всичко, което става в нея!
– Стига бе, бъзикаш се! - недоверчиво го изгледа Любо.

Никола ги смушка и сниши тон.
– Не мога тук да ви кажа. Айде, грабвайте чантите.
Колебанието не продължи дълго. Учителят по физика Папукчиев всеки момент щеше да влезе в стаята. Тримата свиха набързо нещата си и се шмугнаха по коридора.
– Сега ще видим имаме ли късмет... - Никола им направи жест да спрат, когато достигнаха стълбищната площадка на първия етаж. - Мамка му, байчото си е тук. Любо, я бягай да го заглавикаш с нещо да излезе! Кажи му, че си изгубил някакъв пръстен, ключ, нещо там и го викни с теб отпред на стълбището да го търсите.

Когато ставаше въпрос за забавления, тримата правеха супер банда. Коцето и Никола забавиха стъпка, сякаш не бяха с него, а Любо бързо поде измисления сценарий. Добродушният пазач влезе в положението му и послушно излезе с него през вратата. Кабинката беше свободна. С лежерна походка Никола мина покрай отворената вратичка и за секунда се вмъкна - само колкото да грабне увесения на един пирон ключ.

Когато другите двама видяха след малко какво отключва, направо ахнаха."
Из книгата

Оптимал сълюшънс ООД
Хасково 6800
ж.к. Бадема, бл.27, вх. В, ап.57
books@optimall-soft.com