Завладяващо и мъдро, така както само Стефан Продев умее да разказва, тази книга ни разкрива удивителни картини от българския пейзаж, стоплени от присъствието на незабравими хора, обагрени от невидими за обикновеното око детайли, случки и светлосенки, които единствено голям художник може да съзре.
"Всичко идва и си отива. Градове и села, хора и животни, цветя и птици. Единствен Балканът стои и не мърда. Гигантските му гънки са все едни и същи. Ту тъмни, ту прозрачни, подобни на вълни от катран и восък. Катранът е на запад, където все нещо пуши, а восъкът - на изток, потекъл като лава. Това са гранитът и кремъкът, ... |
|
|
"Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта и, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само извор, но и гробище." ... |
|
|
В публицистиката си Стефан Продев е ясен, конкретен, категоричен, понякога дори императивен. В нея има гняв или възторг, но никога неопределеност. Той не познава и не признава двусмислията, плахостта, прикриването зад авторитети. В тома под заглавието "Носене на кръста" са събрани статиите, които сам авторът нарича "Хроника на три години",1990 - 1992.
Тази книга е плод на живота. Горчив, но необходим. Тя показва колко е трудно човекът да остане верен на себе си, на идеята си. И дори на илюзията, която го мами. Тази книга няма амбицията да се хареса на някого. Единствената й амбиция е да покаже ... |
