С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
Изданието включва трите книги от романа на Антон Дончев. ... Това е книга, посветена на нашите прадеди траките, които победиха страха от смъртта и повярваха в безсмъртието. Тя разказва за смели мъже, родени и отгледани от земите на Балканите, които изораха браздите на новата цивилизация до границите на познатия свят. Тя е за сляпата жрица Хестия, която се опитва да премине през границите на този свят и да достигне до света на звездите. И за първите богове - Кабирите, за които златото на Лизимах е като меда за пчелите. ... |
|
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
|
В творчеството на Костадин Кюлюмов епохите преливат една в друга и се превръщат в единна сплав от традиция и съвременност. Вслушан във властните повели на кръвта, писателят пресъздава образа на България такъв, какъвто се е формирал черта по черта след възходите и паденията по историческия й път. Във въртопите на събитията - минали и днешни - се открояват героите на Кюлюмов, пренесли през времето своето непокорство, горд дух и свободолюбие. Тази книга включва романите "Залезът" и "Убийството на хан Кубер", както и новелите "Радон войвода" и "Балада за мурата". ... |
|
|
В книгата Спасете нашите души! Стефан Цанев е представен не само със стиховете си, но и с творчеството си в немерена реч, както и с две от най-емблематичните пиеси - Процесът против богомилите и Последната нощ на Сократ. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство Захарий Стоянов. Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 година в село Червена вода, Русенско. Завършва математическа гомназия в Русе, журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут, учи и право. Работи като журналист ... |
|
|
"Талев е поискал да напише една съвсем дейна, съвременна книга, да даде отговор - като безпристрастен, благороден наблюдател и като носител на жива съвест - на най-парливите обществени и национални проблеми след войните. Герои на неговия роман са млади хора, мечтатели за нов живот, идеалисти, бунтовници или пък обикновени кариеристи, дребни души. Пред очите ви се изнизва галерия от живи образи, убедителни типове, които сякаш разкриват цялото многообразие на човешки възможности, познато нам от всекидневния ни опит. Без да съди и да възхвалява, най-безпристрастно и съчувствено Талев се е старал да разкрие духовния лик ... |
|
|
Матей усещаше, че има още един враг във водата. Спирали от въздушни мехурчета се завихряха покрай него и едно зло лице надничаше в сумрака. Матей чуваше неговия напев, който опитваше да завладее и без това объркания му разсъдък. Тогава усети как раковината амулет затрептя на гърдите му. Беше я забравил. Подаръкът на Мгабе вибрираше неистово, сетне замря. След миг Матей усети силно пробождане и удар в гърдите. Нямаше болка, само усещане за освобождаване. ... |
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
