Библиотекарката на изгорените книги

Берлин, 1933 година. Американската писателка Алтея Джеймс се наслаждава на успеха на първия си роман, когато получава неочаквана покана - министърът на пропагандата и просвещението на нацистка Германия Йозеф Гьобелс я кани да посети Райха заради немските ѝ корени. За нея Берлин в началото на нацистката власт изглежда като космополитен рай, обречен на възход под управлението на новия харизматичен канцлер. Увлечена в кипежа на времето, тя среща красива жена, която я кани да опознае истината зад тази фасада - и Алтея се оказва изправена пред предизвикателството да преосмисли всичко видяно досега.

Париж, 1936 година. Хана Брехт е успяла да избяга навреме от подчинения на нацистите Берлин, от преследванията на техните врагове и кладите за книги, но и Париж сякаш не е достатъчно сигурен за нея. С разбито сърце и разкъсвана от болка заради всичко преживяно в последните години, тя се отдава на работата си в Германската библиотека на изгорените книги, която трябва да съхранява и разпространява забранените в Райха творби. Хана вярва в тихата сила на книгите и нуждата от тях в борбата с нацистите на фона на задаващия се световен пожар. Но когато неин близък решава, че действията са по-силни от думите, младата жена трябва да реши за кои истории си струва да живее... или да загине.

Ню Йорк, 1944 година. Вивиан Чайлдс е загубила съпруга си във войната, а мъката ѝ дава сили да води своя собствена битка - да попречи на могъщ сенатор да прекрати мащабната програма за снабдяване на войниците с книги. Изданията на въоръжените сили са се превърнали в истинска институция, а милионите изпратени отвъд океана книги носят мигове на утеха и щастие на воюващите. В битката срещу властта Вивиан открива неочакван съюзник - мистериозна жена, която работи в Американската библиотека на забранените от нацистите книги в Бруклин, а навремето е била свидетел на изгарянията на книги в Райха.

Книжната война на Вивиан ще поведе драматичните съдби на трите жени към толкова нужното им изкупление, ще разкрие дълго пазени тайни и предателства в името на свободата... и ще покаже колко е важна борбата в името на книгите, която е винаги и борба в името на хората.

Завладяваща и вдъхновена от реални събития история на три жени, които вярват в силата на книгите в най-страшните времена!

"Телеграмата, която със съжаление уведомяваше Вивиан Чайлдс, че съпругът ѝ е загинал в битка, пристигна преди последното му писмо. Когато Вивиан видя познатия почерк върху плика две седмици след като онзи сержант с бебешко лице бе почукал на вратата, краката ѝ се подкосиха. Тя падна на мраморния под в коридора с остро тупване, което със сигурност знаеше, че трябва да боли, но не болеше. Едуард.

За една отчаяна секунда Вив си помисли, че ужасната телеграма сигурно е била грешка. Но не, това беше невъзможно. Писмото беше призрак, думите на мъртвец, който все още не знае съдбата си. Вив усещаше болезнено пулса на китките и в гърлото си, а времето минаваше и салонният часовник тиктакаше в ритъм с пулсирането в слепоочията ѝ. Успокояващата вцепененост, която я беше предпазвала през последните две седмици, беше изчезнала и болката, която бе сдържала, се втурна във всяко празно местенце в тялото ѝ. Беше почти облекчение, когато кокалчето на китката ѝ се удари в ръба на масата, докато опипваше за писмото. Този вид болка тя разбираше. Втренчи се в името си на плика, докосна го, а след това и неговото, и леко пъхна нокът под единия му ъгъл.

Скъпа Вив,
Не мога да ти опиша колко съм благодарен за писмата ти. Моля те, продължавай да ми ги изпращаш, както и новините за забавната ти вражда с мисис Крофт и самодоволния ѝ пудел. Всички се интересуват от изхода на инцидента със синята боя така живо, както и аз. Човек никога не мисли за войната като за нещо скучно, но в нея няма нищо друго освен монотонност и пясък, а след това моменти на ужас, които те оставят разтреперан дълги часове, докато всичко това отмине и отново остане само монотонност. Историите ти ни забавляват повече, отколкото можеш да си представиш.
В това отношение може би ще дойде някакво облекчение и слава богу. Армията започва една оригинална инициатива да изпраща на нас, горките момчета, малки книги джобен формат, с които да се развличаме и да ни разсейват от бомбите, които падат на сантиметри от главите ни.

Прости сухотата ми. Но книгите са истински божи дар за нас. Успях да грабна екземпляр на Оливър Туист и книгата ме накара да си мисля за Хейл. Брат ми е прекалено горд, за да приеме от мен нещо, което би сметнал за благодеяние, но ми се иска да бях намерил начин да му помагам повече, когато бяхме деца. Като си помисля колко му е било трудно, докато аз имах толкова много... е, вината прави заспиването по-трудно, нали? Войната е добра в това отношение - кара те да си спомняш всичко, което ти се иска да си направил по друг начин.

Знам, че това писмо бледнее в сравнение с твоите живи писма, но моля те, не ме наказвай за липсата на истории в него, като не ми разказваш твоите. Кажи на майка ми, че я обичам.
Твой,
Едуард."
Из книгата