Щастливия принц

Оскар Уайлд Времетраене: 3:01 мин. Поредица Български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания Времетраене: 1:13 мин. Енциклопедия на изобретенията. Големи и малки Щепанка Секанинова Времетраене: 0:55 мин. 150 години от Априлското въстание. 150 герои разказват Атанас Семов Времетраене: 1:02 мин. Размисли за една епопея: 150 години от Априлското въстание Пламен Митев Времетраене: 1:06 мин. Светът нощем Бен Лъруил Времетраене: 0:53 мин. Възход и падение на човешкия ум Д-р Мартин Ян Странски Времетраене: 1:09 мин. Маркетинг с AI For Dummies Шив Сингх Времетраене: 1:07 мин. Магията на родопската кухня Захрие Карахасанова Времетраене: 1:01 мин. Именити ястия. Прочути рецепти и техните създатели Анна Кършовска Времетраене: 1:01 мин. Карл Май Автор Времетраене: 1:43 мин.

Книгата е част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист".

Илюстрации: Мила Янева-Табакова. "Новата книга в поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" е "Щастливия принц" от Оскар Уайлд – тя е издавана многократно, но също като "Бяла приказка" я няма в самостоятелно издание. Преводът е нов – на Диана Симеонова. Старият имаше нужда от преработка и затова решихме да я преведем отново. А и променихме една интересна граматическа подробност – в другите издания заглавието е членувано, което е грешка, а в текста Щастливия принц е без пълен член според правилата на българската граматика. Художник е отново Мила Янева-Табакова, която избра два цвята – сиво като зимата и жълто като златото, с което е покрит Щастливия принц. Тя предпочете да акцентира върху второстепенните герои - бедните хора, които получават като подарък части от принца - листове злато, сапфир или рубин. И резултатът е впечатляващ."
От издателството

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Буук Тренд ЕООД
София, 1000
ул. Ген. Йосиф Гурко 49 Б
office@listbooks.bg