Енинският апостол, единствената старобългарска ръкописна книга, открита и запазена в България, се съхранява в Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий в София под сигнатура 1144. Заради лошото състояние на кодекса в образцовото първо издание на Кирил Мирчев и Христо Кодов от 1965 г. много места от текста са останали неразчетени. В това издание благодарение на нови мултиспектрални снимки ръкописът е разчетен отново и са добавени изследвания върху отношението между кирилското и глаголическото писмо в ръкописа, върху текстологията, календара и богослужебните указания. Въз основа на комплексния анализ, основан на ... |
|
|
Драготиният апостол е ръкопис от края на XII или началото на XIII в. с уникални особености на графиката, правописа, текста и календара. Книгата съдържа публикация на ръкописа с разночетения по шест преписа на Апостола и с успоредни гръцки текстове, изследване на палеографията, украсата, правописа, фонетиката, граматиката, лексиката, текстологичните особености, календара и песнопенията. ... |
|
|
С Песни за Климент се отбелязва 1100-годишнината от успението на Св. Климент Охридски. В книгата са публикувани църковните песнопения за старобългарския писател, създадени през вековете оригиналната старобългарска служба, написана скоро след смъртта му през 916 г., средновековната българска служба, преведена от гръцки през XIII - XIV в., черковнославянските служби, съставени през XIX и XX в. Службите са поместени в оригинал и в превод на новобългарски, към средновековните текстове са добавени речници и изследвания. Включени са и проучвания за епархията на Св. Климент и за неговите иконописни изображения. Тази книга е ... |
|
|
Съставител: Искра Христова-Шомова. ... Това е десетата книга от Библиотека Охридски извори. Тя е посветена на св. Наум Охридски и е дело на колектив от изследователи от Катедрата по кирилометодиевистика. В нея са включени двете старобългарски жития на св. Наум, преведената от гръцки средновековна Служба засв. Наум с неговото Проложно житие, заедно с гръцките им оригинали, църковнославянските служби за св. Наум, преведени от Калистрат Зографски и от Партений Левкийски, както и Канонът за апостол Андрей от св. Наум Охридски. Към средновековните текстове за св. Наум има речник-индекси и новобългарски преводи. В книгата са ... |
|
|
Охридският миней се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" под № 122. Той е забележителен български ръкопис от 1435 г., който съдържа информация за богослужението в България от X до XV в. Втората част е за месеците януари - август. В нея са запазени редица старобългарски оригинални произведения: "Служба за св. Алексий Човек Божи" от Климент Охридски, "Служба за св. Еразъм Охридски", "Служба за св. Вит, Модест и Крискенция", "Служба за св. Климент Охридски", "Общи служби от Климент Охридски". Книгата съдържа изследване на състава на службите, ... |
|
|
Книгата "Бог бе слово" е опит да се опише християнството, видяно през призмата на езика. Езиковият анализ позволява да се проникне в древните представи за света и неговото устройство. В книгата се анализира и еволюцията от митологични езически представи до образа на света, характерен за християнството, и се проследява отражението на тази еволюция в терминологията. Съпоставена е славянската богословска терминология със същата в гръцки, латински и западноевропейски езици. Отделено е специално внимание на богословската терминология, изградена от светите братя Кирил и Методий. ... |
|
|
Охридският миней се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" под № 122. Той е забележителен български ръкопис от 1435 г., в който се пази единственият препис на оригиналната старобългарска Служба за св. Климент Охридски, един от четирите преписа на Климентовите Общи служби и препис на Климентовата Служба за св. Алексий Човек Божи. Първата част е за месеците септември - декември (л. 1 - 163). В тази част ръкописът е новоизводен. Книгата съдържа наборно издание на първата част, изследване на палеографията, правописа, езика и състава на ръкописа, на текстовете на службите, на паримиите и на ... |
|
|
Драготиният миней е ръкопис от началото на XII в., който е запазен като палимпсест в Драготиния апостол (ръкопис от НБКМ № 880). Той е не само неоценим извор за българския език и за българската книжовност, за старобългарската химнография и старобългарското богослужение, за ранните старобългарски преводи и техните редакции, а и първостепенен охридски извор. Книгата съдържа публикация на текста, изследване на графиката, украсата, правописа и езика, издание на ръкописа с успоредни гръцки текстове и старобългарски текстове от други минеи и триоди, подробен анализ на състава и езика на десетте служби, запазени в ръкописа, ... |
Книги 
