"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Изправете се лице в лице със страха. В мразовития град Тумба, Швеция, е извършено жестоко тройно убийство, което привлича вниманието на криминален инспектор Юна Лина. Убиецът все още е на свобода, но е оставил свидетел - момчето, чието семейство е било убито пред очите му. Който и да е извършил чудовищното престъпление, иска момчето мъртво: то е получило над сто прободни рани и е изпаднало в състояние на шок. В отчаян опит да се добере до информация, Юна открива само едно решение: хипноза. Той убеждава доктор Ерик Мария Барк да хипнотизира момчето с надеждата да видят убиеца през неговите очи. Това е нещо, което Барк си ... |
|
|
Барселона, Флоренция, Берлин. ... Един странен обаятелен мъж, друг по-млад мъж в състояние на житейска и творческа криза, една картина от Пусен, четирима евангелисти, европейска панорама от края на двадесети век, ретроспективни препратки към битническото поколение, архитектурният модернизъм на Антонио Гауди, филмите на Фасбиндер, списанията за лайф-стайл, архетипният образ на бащата, женското изкусителство, страхът да бъдеш обичан... На фокус са алиенацията, усещането, че едновременно се намираш вътре в нещата и ги наблюдаваш отстрани, теориите за развитието на романовата структура, творческото "затлачване" на ... |
|
|
Петер Хандке е един от най-значителните съвременни автори, който се утвърди с приноса си за създаване на новата литературна класика. "Луси в гората с онези неща" е приказка от Петер Хандке, поетична история, изпълнена с много ирония. Главна героиня е десетгодишната Луси, която много харесва своята красива майка полицайка и изпитва само съжаление към баща си градинар с неговите мръсни ръце и препълнени джобове, който дори ѝ е неприятен. Той постоянно ходи в гората, за да събира гнили трески или "онези неща". Тъкмо те обаче по-късно дават възможност на Луси да го освободи от затвора на краля. ... |
|
|
Амос Оз е един от най-популярните еврейски писатели, наричан е еврейския Толстой, пише на иврит, автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература. В най-новата си творба Амос Оз рисува различните лица на самотата в миниобществото, в което по дефиниция няма място за самота. Всеки от героите е дързък бунтовник, пълен с идеи как да промени света. По силите му е обаче само да закърпи дупките в собствения си живот и да преосмисли пропуснатото. В съдбата на Озовия човек ... |
|
|
"За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща "NW" в един вид "упражнение по стил" – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в ... |
|
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
|
Рикардо Пиля (1941 - 2017) е едно от най-големите имена на аржентинската литература. Писател и литературен критик, той е роден през 1941 г. в Адроге, градче от провинция Буенос Айрес, в семейство на лекар, привърженик на Хуан Перон. През 1955 г., след падането от власт на Перон, бащата става обект на преследване и семейството се премества в Map дел Плата. Пиля учи история в Националния университет в Ла Плата и живее там до 1965 година. По-късно в продължение на десет години работи в различни издателства в Буенос Айрес, ръководи прочутата поредица "Черна серия", която популяризира автори като Хамет и Чандлър. ... |
Книги 
