Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
"Второто издание на книгата на проф. Делчо Порязов "Погромът над тракийските българи през 1913 г. Разорение и етническо изтребление" излиза във връзка със 100-годишнината от Балканските войни (1912–1913). Книгата се посвещава и на 150-ата годишнина от рождението на акад. Любомир Милетич – подпредседател (1911–1925) и председател (1926–1937) на БАН. По свой почин, "ръководен главно от дълбоко чувство на братско състрадание" към съдбата на тракийските българи, той провежда лична анкета. Събран и анализиран е огромен емпиричен материал. При това, както подчертава акад. Милетич, "всички данни ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния.
През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока ... |
|
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев.
Първо издание 2019. ... "Драги читателя,
Патриарх Фотий изпраща на княз Борис във втората част на своето писмо едно изключително интересно нравствено послание. Изхождайки от християнските норми, той вплита в писмото си и резултатите от своята изключителна наблюдателност и житейска мъдрост и в края на краищата писмото съдържа напътствия за такова поведение на управляващия, което е в интерес и за благото на управляваните, като ясно изтъква ползите от това за управляващия. В това писмо виждаме Фотий не само като брилянтен оратор, ... |
|
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев.
Първо издание 2019. ... "Като член на Върховния съдебен съвет на Османската империя българинът Кръстевич е бил съдия с изключително реноме, което несъмнено се е дължало на неговите изключителни знания по мюсюлманските, християнските и светските закони и на неговата безукорна почтеност. Иначе как би разглеждал дела между видни поданици на Османската империя или как би въвел модерния Наполеонов търговски закон в Турция? По тази причина в Том 2 на своята история той излага историята на Мохамед и същността на исляма по един ... |
|
|
Създаването на "История славянобългарска" по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята "книжица", като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на ... |
|
|
Филипопол или Филипи? Кой е "първият град на Македония", в който апостол Павел започва да покръства първите европейски християни? Доскоро се смяташе за установено, че това важно място в църковната история е било малкото градче Филипи, населено по онова време изцяло с римски ветерани. Но новите данни и критичният анализ ни насочват към трако-македонския Филипопол, известен и с местното си име Пулпудева / Пловдив. ... |
|
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
|
Настоящото издание запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония.
Основните теми, върху които е акцентувано, са природните ресурси от двете страни на Балкана, населението в този регион, етническият състав. Важна част от ... |
|
|
Тази книга няма претенции да отговори на всички спорни или неизяснени от историческата наука въпроси. Целта й е да запознае любознателния читател с видния турски държавник от XIX век Мидхат паша, живял три години в Русе като валия на Дунавския вилает, така, както е представен в мемоарите на съвременниците си и от българските възрожденски периодични издания.
Съществуват различни митове и погрешни представи за личността на Мидхат паша. Той е представян като едва ли не единствения благодетел и европеизатор на град Русе, като приятел и покровител на българите. Но приятел и покровител на българите Мидхат паша не е и не е ... |
|
|
Монографията е етноложко изследване на специфичното експониране на репродуктивните и вегетативните цикли в традиционната култура. Негов обект са сезонната ритмичност на поредните раждания в част от живата природа (при домашните животни и културните растения) и съотнасянето им с ритъма на човешкото възпроизводство. Чрез ритъма на живота се търси спецификата на българската култура в потока на балканската традиция, в която са отпечатани изконните поминъци на народите от региона – земеделието и овцевъдството. В книгата е използван материал от традиционната култура на българите, на други балкански народи и на балканските ... |
|
|
Както всеки човек, така и всеки народ има свое минало, своя история - повече или по-малко богата на събития и личности. Българската история надхвърли вече 13 века, през които извървя твърде сложен и зигзагообразен път на развитие. В нея съществуват много светли страници, които ни дават основание да кажем, че и "ний сме дали нещо на света". В същото време не липсват и драматични периоди, чието познаване е не по-малко наложително, ако не искаме повече да се повтарят. "Историята е учителка на живота!" - казвали някога древните римляни. Към това блестящо определение едва ли някой би дръзнал да добави нещо ... |
През 1915 г. България влезе в Първата световна война с голяма надежда за реванш срещу съюзниците разбойници от Балканската война и с мечтата за освобождение и обединение на всички българи на Балканите. За съжаление и този титаничен и отчаян напън на милата ни Родина, мобилизирала почти милионна армия, претърпя тежко поражение, което затвърди окупацията на завладените територии от Гърция, Сърбия и Румъния. Даже допълнително бяха откъснати от България и други изконно български земи - Западните покрайнини, Струмишко, част от Кулско и Западна Тракия.
Рейтинг: 9.89 / 9 гласа 
