Мое детство - книга 1
Том Сойер. Белия зъб. Книга за джунглата

Джек Лондон Времетраене: 1:47 мин. Марк Твен Времетраене: 4:14 мин. Тайната на тайните - Дан Браун (The Secret of Secrets - Dan Brown) Времетраене: 1:21 мин. В зоната без млечни и без глутен Катина Герова Времетраене: 1:00 мин. Обречената любов на Ататюрк Лиляна Серафимова Времетраене: 1:05 мин. Розовият балон Антоанет Пепе Времетраене: 1:01 мин. Параноичното родителство Франк Фюреди Времетраене: 1:02 мин. Когато Хитлер открадна розовия заек Джудит Кер Времетраене: 1:15 мин. Прочети и построй! Студената светлина Саран Тейлър Времетраене: 1:17 мин. Комплексното посттравматично стресово разстройство Пийт Уокър Времетраене: 1:15 мин. Монтгомъри Бонбон: Убийство в музея Аласдър Бекет-Кинг Времетраене: 1:17 мин. Финално предложение К. Бромберг Времетраене: 1:09 мин.

Прекрасен подарък за вашето малко момче! В този комплект са включени три книжки, с които са отраснали поколения наред. Том Сойер, Белия зъб и Маугли са герои, с които всяко малко момче трябва да се запознае. Заглавията са подбрани, именно, за младите кавалери, защото наред с безбройните бели и пакости, от тях те ще научат и това какво е смелост, приятелство, чест и мъжка дума.

Какво превръща "Том Сойер" в любима книга, а сцените от нея - в емблематични, запомнящи се и дори пример за умело управленско поведение? Разбира се, заслугата за всичко това е на проницателното око на Марк Твен, умението му на разказвач и на чувството му за хумор. Белия зъб е куче, в чиито вени тече вълча кръв. Суровите изпитания сред индианците и златотърсачите го правят зъл и безпощаден. Но в живота му се появява нов господар - Уийдън Скот. С много любов и търпение той превръща дивия звяр във верен приятел. Малко момче на име Маугли, попада сред джунглата, където е отгледано от вълча глутница. Там то среща още мечката Балуму, която му преподава Закона на джунглата и Черната пантера Багира, която пък го учи на лов.

Марк Твен е псевдоним на Самюъл Клемънс - един от най-изтънчените хумористи и морални авторитети на всички времена. Той далеч надхвърля ограниченията, наложени му от неговия произход, за да се превърне в един от най-добрите американски писатели, които светът познава.

Самюел Клеменс, шестото дете на Джон Маршал и Джейн Мофит Клемънс, е роден през 1835 г. Раждането му е два месеца преждевременно и здравето му е лошо през първите десет години от живота му. Майка му редовно опитва различни лекове върху него и споменът за тях по-късно ще се прояви в "Приключенията на Том Сойер". Заради лошото си здраве, той се ползва от снизхождение за пакостите, които върши. Чувството си за хумор е наследил по-скоро от майка си, отколкото от баща си, който рядко демонстрира обичта си открито.

Намаляващото състояние на Клемънс е причината, поради която през 1839 г. семейството се премества в Мисисипи. Бащата Джон Клеменс има натрупани дългове, но все още вярва, че би могъл един ден да стане богат и тази перспектива стои пред децата му като една светла надежда, която се превръща в проклятие. Да живееш с нея е далеч по-трудно от това да започнеш живота си като богаташ или като обикновен беден човек. "Да започнеш живота си с перспектива да станеш богат! Човекът, който не го е преживял, не може да си представи проклятието" - казва Марк Твен. Е, това семейно "проклятие" преследва писателя до края на живота му, ако съдим по собствените му опити като предприемач и издател.

Самюъл пази хубави чувства за времето на младостта си в Ханибал, на брега на Мисисипи - комарджиите, капитаните на речните кораби, елегантните пътешественици: всичко това дълбоко впечатлява момчето. Тези впечатления се наслагват върху романтиката от четенето на Джеймс Купър, сър Уолтър Скот, от авантюристичните игри с приятелите. Някои от тези хлапаци ще останат завинаги живи в световната памет, увековечени в приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Но в много отношения, детството на Клемънс е и доста нерадостно. Минава под знака на честата финансова нестабилност и загубата на братята и сестрите му. Треска, морбили, холера и пневмония са болести, които са бич за времето си. А към тях трябва да добавим и картините на тъга и жестокост, които са част от робството, което още е в сила в Мисури.

След смъртта на баща си, Сам Клеменс работи и живее пестеливо, като продължава обучението си. През 1850 г. най-големият му брат Орайън започва да публикува седмичен вестник. Една година по-късно купува и местния вестник "Ханибал", а Самюъл и по-малкият брат Хенри работят за него. Но докато се утвърди като човек на словото, Самюел сменя много професии. През годините има възможност да изследва собствените си възможности и да трупа житейски опит, да разширява хоризонтите си. Известно време е лоцман, което е щастие за него. С тази позиция идват и свободата, и уважението. По време на обучението си се опитва да спечели и по-малкия си брат Хенри за престижната и добре платена професия. Успява, но скоро при експлозия на парахода, Хенри загива. Сам, който твърди, че е сънувал смъртта му месец преди да се случи, се обвинява до края на живота си.

След началото на Гражданската война, когато намалява речният трафик, бъдещият писател се отдава на предприемачество: добив и инвестиране в дървен материал, сребро и злато. С това не успява да постигне "големия пробив" (всъщност, проблемите с кредиторите заради бизнес-начинания също са неотменима част от биографията на Марк Твен). Няколко негови писма от този период обаче привличат вниманието - предложена му е длъжността на репортер във Вирждиния Сити, Невада. От тогава датира и псевдонимът му, с който ще придобие слава в цял свят. Клемънс не се страхува да изобличава корупцията и придобива все по-широка известност. Литературната зрялост на писателя също се проявява все повече. Славата му се разнася с написването на хумористичния пътепис "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас", публикуван през 1865 г. От там насетне, пътеписите съставят голяма част от творчеството му. Той продължава да пише за вестници и е много успешен, но вече се стреми да бъде повече от журналист.

През 1870 г. се жени за Оливия, сестрата на Чарлс Лангдън, от която му се раждат три дъщери. Скоро в приятелския му кръг се включват Хариет Бичър Стоу, Фредерик Дъглас и Уилям Дийн Холуелс. Той проявява интереси и в науката, като близко приятелство го свързва и с Никола Тесла. Първият голям пробив на Марк Твен с роман е с "Приключенията на Том Сойер" - вдъхновен от ранните години в Ханибал. "Принцът и просякът" и "Приключенията на Хъкълбери Фин" също са сред най-популярните му творби. Всъщност творчеството на Марк Твен е огромно по обем, но много от неговите беседи, статии и есета, писани под различни псевдоними и публикувани в различни периодични издания, не са запазени. Въпреки това, не можем да спорим с Хемингуей, който пише през 1935 г. "Всяка модерна американска литература идва от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин".

Марк Твен притежава дарбата да прелива неусетно от хумористичното към дълбокото, сериозното и драматичното. Оригинален е в описанията, а по способността бързо и убедително да създава герои, си съперничи с Дикенс. Разбира се, Марк Твен е уникален. Като хуморист, писател-моралист и философ, той е явление. Идва на белия свят заедно с приближаването на Халеевата комета. И както предрича, си отива заедно с нея през 1910 г.:

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно"
Марк Твен

Известно дори и на децата, днес името на Ръдиард Киплинг назовава един от бележитите британски писатели. Като издава първата си книга със стихове още на 16 години, на 42-годишна възраст той вече е и най-младият Нобелов лауреат за литература. Киплинг е автор на класически и вечни истории, сред които и "Книга за джунглата". Става така, че моралните уроци, на които ни учи дивото момче Маугли, привличат читатели от всички възрасти. С "Книга за джунглата", както и с другите си романи, разкази, басни, стихотворения и истории в рими, Киплинг илюстрира големите истини от живота. Неговото творчество не само го утвърждава като сериозен писател, но и го прави богат човек.

Житейският път на писателя започва на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Британска Индия. Родителите му - Алис Киплинг и Джон Локууд Киплинг се смятат за "англо-индианци". Те се преместват от Великобритания в Индия през 1865 година. Двамата са толкова развълнувани от красотата на района на езерото Ръдиард, че когато се ражда първото им дете, го кръщават на него. Още на 6-годишна възраст животът на Ръдиард се променя рязко. Майка му, която държи синът ѝ да получи официално британско образование, го изпраща в Англия. Там Киплинг живее с приемно семейство на име Холоуей. В своята автобиография, публикувана близо 65 години по-късно, Киплинг си спомня за престоя си там с ужас, но и споделя съмнението, че жестокостта и пренебрежението от страна на госпожа Холоуей може би са допринесли за развитието му като писател.

След като завършва училище, Ръдиард се завръща в Индия. Причината е, че родителите му нямат средства да финансират образованието му в Оксфордския университет. Баща му урежда работа за него в Лахор. Ръдиард се завръща в Индия през 1882 г. и става помощник редактор на малък местен вестник. С тази работа той преоткрива нуждата от писането. Неговите материали са публикувани шест дни в седмицата през цялата година, с изключение на еднодневни паузи за Коледа и Великден. През 1886 г. е публикувана и първата колекция от стихове на Киплинг. По това време се сменя и редакторът на вестника, за който работи. Новият редактор му разрешава по-голяма творческа свобода и в резултат на това, Ръдиард Киплинг започва да пише и публикува и кратки разкази. Писането продължава за различни периодични издания с усилено темпо. През 1889 г., след спор той е освободен от работата си за изданието "The Pioneer". По това време той все повече се замисля за бъдещето. След като е продал правата над шест тома с разкази и е получил заплата за шест месеца като компенсация, Ръдиард Киплинг поема към Лондон. Там открива, че историите му са пристигнали преди него - той лесно е приет в кръга на водещите британски писатели като блестящ нов автор.

През 1892 г. Киплинг се жени за Каролин Балестие. Двамате предприемат пътешествие за медения месец, което ги отвежда в САЩ и след това - в Япония. Когато пристигат в Йокохама, Япония, те разбират, че банката им е фалирала. Приемайки загубата, двамата се завръщат в САЩ. Те наемат малка къща, която наричат "Bliss Cottage". Обзавеждат я с простота, но удобно. На това място се ражда и първото им дете и са прекарани и четири от най-щастливите години от живота на Киплинг. Тук са написани и някои от най-добрите творби. Но с времето отношенията в семейството стават по-обтегнати, а за фон, настъпва и период на криза в американско-британските отношения. През юли 1896 г., Киплинг опаковат вещите си и напускат Съединените щати, за да търсят съдбата си другаде. Завръщат се в Англия, където Ръдиард остава до смъртта си. Той не спира да пише и публикува. Появяват се нови истории за деца, както и две книги за миналото на Англия. Те са предназначени за млади читатели, но в тях се увличат и възрастните. В по-късните творби на Киплинг е отразена и промяната в неговия светоглед, след като загубва дъщеря си Джоузефин през 1899 г. и сина си Джон през 1915 г. По-мрачни, според критици тези късни произведения имат по-голяма сила и дълбочина и се нареждат измежду най-добрите творби на писателя.

В периода между двете драматични лични събития, Киплинг получава и едно високо признание за творчеството си. През 1907 г. е награден с Нобелова награда за литература. Като мотив за присъждането на наградата се казва: "Като се има предвид силата на наблюдението, оригиналността на въображението, мъжествеността на идеите и забележителния талант за разказване, които характеризират творенията на този световноизвестен автор". Ръдиард Киплинг умира на 18 януари 1936 г. и е погребан в Уестминстърското абатство в Лондон, Англия. Неговата автобиография е публикувана през 1937 г.

Джек Лондон е американски писател, автор на приключенски разкази и романи. През целия си творчески път той написва над 50 книги и около 200 разказа, в които увлекателно описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Най-известни негови романи са "Морският вълк", "Белият зъб", "Дивото зове", "Лунната долина" и др.

Джек Лондон, чието истинско име е Джон Грифит Чейни, е роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско. Майка му Флора Уелман е учителка по музика, любителка на спиритизма. Тя забременява от астролога Уилям Чейни, с когото известно време живеят на семейни начала. След като научава за бременността на Флора, Уилям настоява да направи аборт, но тя категорично отказва да махне бебето и в отчаянието си се опитва да се застреля. За щастие не успява да се рани сериозно и всичко завършва благополучно. След като ражда Флора поверява бебето на грижите на своята робиня Вирджиния Прентис, която заема важна роля в живота на Джон. В края на 1876 година Флора се омъжва за ветерана от Първата световна война - Джон Лондон и взима момчето обратно при себе си. Впоследствие детето получава фамилията на втория си баща и всички започват да го наричат Джек Лондон. След известно време семейството се установява в Оукланд, където Джек завършва училище. Детството му преминава в бедност и трудности - като ученик продава вестници, след като завършва началното училище едва 14-годишен започва работа в консервена фабрика. 12-часовите работни смени са изключително тежки за младото момче и търсейки изход от положението, в което се намира той взима пари на заем, купува малко корабче на старо и започва да се занимава с нелегален лов на стриди. По-късно е нает като моряк и през 1893 година пътува на борда на шхуна за ловене на тюлени по бреговете на Япония и Берингово море. Първото далечно плаване оставя ярки впечатления у младия Джек, които той впоследствие използва за основа в много от неговите морски разкази и романи. След като се завръща от плаването той написва очерка "Тайфун край бреговете на Япония", който поставя началото на литературната кариера на автора. Той е публикуван на 12 ноември 1893 година в Сан Франциско, в един от местните вестници и за него авторът получава първа награда. През 1894 година Лондон участва в похода на безработните към Вашингтон, след което прекарва един месец в затвора за скитничество. Година по-късно той се присъединява към социалистическата работническа партия на САЩ, след това благодарение на самостоятелната си подготовка успява да влезе в "Калифорнийския университет", но след третия семестър поради липса на средства е принуден да напусне. През пролетта на 1897 година Лондон, подобно на хиляди други американци се поддава на "златната треска" и заминава за Аляска.

По-сериозно Джек Лондон започва да се занимава с писателска дейност след завръщането си от Аляска. Тогава писателят е на 23-годишна възраст. През 1900 година е публикувана първата му творба - "Синът на вълка", а през 1902 година след публикуването на романа "Дъщерята на снеговете" и книгата "Xopa от бездната", писателят придобива известност. Той е известен със своя работохолизъм - пише по 15-17 часа на ден. В следващия му роман "Дивото зове" (1903 г.) се разказва за домашното куче Бък, което открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и попада сред дивия север, където става водач на глутница вълци. Това е най-четеното произведение на Лондон и се смята за най-добрия роман от ранния му период. Книгата е многократно екранизирана, като първият филм е от 1935 година с участието на Кларк Гейбъл и Лорета Йънг. Книгите му "Белият зъб" (1906 г.) и "Сияйна зора" (1910 г.) също се радват на голям интерес от широката читателска аудитория. През 1904 година той пише романа "Морският вълк", който се смята за най-известната творба в творчеството на автора. В периода 1904-1905 година Лондон отразява събитията от Руско-японската война, като военен кореспондент и доказва себе си като майстор на репортажа. Един от шедьоврите на писателя е романът "Мартин Идън" (1909 г.). В него той описва историята на неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия автор. Това е романтичен разказ, който ни води по пътя на мъчителното издигане и на грубото сгромолясване на беден младеж, заслепен от любовта и богатството. Други популярни творби на автора са "Северна одисея", "Белю Пушилката", "Демоните на Фуатино" и др.

Последните години на Джек Лондон са белязани от творческа криза, алкохолизъм и бъбречни заболявания, чийто пристъпи той облекчава с морфин. На 22 ноември 1916 година докато е в Глен Елън, Лондон взима смъртоносна доза от веществото. Фатална грешка ли беше това или умишлено самоубийство – отговорът на този въпрос известният писател отнася със себе си...

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc