Един янки в двора на крал Артур

Марк Твен Времетраене: 4:14 мин. Разследванията на инспектор Гамаш: Черният вълк Луиз Пени Времетраене: 0:55 мин. Безразсъден кураж Джени Ууд Времетраене: 0:58 мин. Джон Стайнбек Автор Времетраене: 1:24 мин. Артемизия Джентилески Лена Дитрих Времетраене: 1:03 мин. Единствената оцеляла Райли Сейгър Времетраене: 1:06 мин. Поредица Библиотека Славейче Времетраене: 1:04 мин. Пилигрим от края на света Борис Христов Времетраене: 0:55 мин. Поредица 50 развиващи задачи Времетраене: 1:01 мин. Лий Чайлд Автор Времетраене: 1:31 мин. Мери Хигинс Кларк Автор Времетраене: 1:50 мин.

"Драги читатели,

Шестдесет години чакане ми струваше желанието да преведа някой ден този незабравим роман на Марк Твен - първото негово произведение, което успях да прочета в оригинал.

Оттогава малко книги са ме карали да се превивам и вия от смях, както тази бурлеска, осмиваща почти всичко, което може да ви дойде на ум: качеството на ежедневната преса, телефонните услуги и рекламната дейност, но най-вече монархизма, закостенялата институция рицарство (оттам и един от любимите ми цитати: "Тези възедри и простодушни създания излъчваха и нещо привлекателно и затрогващо. В цялата забавачница, така да се каже, надали имаше достатъчно мозък и за стръв на въдичарска кука; човек обаче скоро преставаше да обръща внимание на този факт, след като бързо му станеше ясно, че в общество като тяхното не им трябва ум; нещо повече - наличието на ум само би го опошлило, затруднило и нарушило симетрията му до степен да направи невъзможно самото му съществуване"), двуличието на католицизма и лекотата, с която управляващите манипулират не само невежите и суеверни маси, но и самите себе си.

Надявам се с този превод да допринеса и за вашето добро настроение."
Венцислав К. Венков

"На странния непознат, за когото искам да ви разкажа, се натъкнах случайно, докато разглеждах замъка Уорик. А той ме привлече с три неща: със своя прост и непредвзет изказ, с удивителните си познания в областта на древните брони и с неангажиращото му присъствие - тъй като говореше само той. И както е присъщо на скромните люде, щом се сдушихме в опашката на стадото зяпачи, той на мига заразправя неща, които ми се сториха интересни. Но колкото повече се лееха приказките му - тихо, приятно и напевно, - толкова повече долавях как човекът полека се отклоняваше от сегашния ни свят и време към непоз-ната, отдавнашна ера в стара, забравена страна; и постепенно така ме омагьоса, че неусетно се озовах буквално сред призраците, сенките, прахта и плесента на смътната древност, която бликаше от самия му говор! Така, както аз бих разправял за най-близките ми лични приятели или врагове, той ми описваше сър Бедивер, сър Борс де Ганис, сър Ланселот от Езерото, сър Галахад и всички велики личности от Кръглата маса - и в хода на повествованието наистина започна да ми се вижда стар, много стар, неописуемо стар, износен, съсухрен и отживял, та чак древен!

До момента, в който се обърна и ме запита така, както някой би попитал за времето или за друга ежедневна дреболия:
– Убеден съм, че сте чували за преселението на душите. Можете ли обаче да си представите преместването на цели епохи... че и на тела?
– Никак - рекох.
Но за него моят отговор беше толкова незначителен, колкото всеки разговор за времето, и той дори не си направи труда да разбере дали изобщо съм му отвърнал. Просто млъкна за половин миг, през който в ушите ни моментално нахлу напевният глас на платения гид:
– Древна броня от шести век - епохата на крал Артур и Кръглата маса; принадлежала е най-вероятно на рицаря сър Саграмор Похотливи; обърнете внимание на кръглия пробой в лявата част на металните нагръдни брънки; поради липсата на други данни се предполага, че е направен от куршум след изобретяването на огнестрелните оръжия; допуска се да е плод на злонамерено действие от страна на някой от воините на Кромуел.

Моят нов познат се подсмихна - но съвсем не по съвременен начин, а така, както е било прието да се подсмихват преди много, много векове – и измърмори по-скоро на себе си:
– Не беше точно така, а стана пред очите ми. - И след кратка пауза допълни: – Лично аз го извърших.

И докато се освестя от шока след неочакваната му забележка, той изчезна някъде. Прекарах цялата вечер пред камината в странноприемницата Уорик Армс в размишления за онази отминала епоха, докато дъждът не преставаше да бие по стъклата, а вятърът - да свири по стрехите и ъглите на сградата. Сегиз-тогиз надниквах и в обаятелната творба на стария сър Томас Малори - истински пир от чудеса и приключения. Вдъхвах аромата на старовремските имена и отново се зарейвах в мислите си. А малко преди да настъпи най-сетне полунощ, прочетох преди лягане следната история: Как сър Ланселот убил двама великани и освободил замъка."
Из книгата

Марк Твен е псевдоним на Самюъл Клемънс - един от най-изтънчените хумористи и морални авторитети на всички времена. Той далеч надхвърля ограниченията, наложени му от неговия произход, за да се превърне в един от най-добрите американски писатели, които светът познава.

Самюел Клеменс, шестото дете на Джон Маршал и Джейн Мофит Клемънс, е роден през 1835 г. Раждането му е два месеца преждевременно и здравето му е лошо през първите десет години от живота му. Майка му редовно опитва различни лекове върху него и споменът за тях по-късно ще се прояви в "Приключенията на Том Сойер". Заради лошото си здраве, той се ползва от снизхождение за пакостите, които върши. Чувството си за хумор е наследил по-скоро от майка си, отколкото от баща си, който рядко демонстрира обичта си открито.

Намаляващото състояние на Клемънс е причината, поради която през 1839 г. семейството се премества в Мисисипи. Бащата Джон Клеменс има натрупани дългове, но все още вярва, че би могъл един ден да стане богат и тази перспектива стои пред децата му като една светла надежда, която се превръща в проклятие. Да живееш с нея е далеч по-трудно от това да започнеш живота си като богаташ или като обикновен беден човек. "Да започнеш живота си с перспектива да станеш богат! Човекът, който не го е преживял, не може да си представи проклятието" - казва Марк Твен. Е, това семейно "проклятие" преследва писателя до края на живота му, ако съдим по собствените му опити като предприемач и издател.

Самюъл пази хубави чувства за времето на младостта си в Ханибал, на брега на Мисисипи - комарджиите, капитаните на речните кораби, елегантните пътешественици: всичко това дълбоко впечатлява момчето. Тези впечатления се наслагват върху романтиката от четенето на Джеймс Купър, сър Уолтър Скот, от авантюристичните игри с приятелите. Някои от тези хлапаци ще останат завинаги живи в световната памет, увековечени в приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Но в много отношения, детството на Клемънс е и доста нерадостно. Минава под знака на честата финансова нестабилност и загубата на братята и сестрите му. Треска, морбили, холера и пневмония са болести, които са бич за времето си. А към тях трябва да добавим и картините на тъга и жестокост, които са част от робството, което още е в сила в Мисури.

След смъртта на баща си, Сам Клеменс работи и живее пестеливо, като продължава обучението си. През 1850 г. най-големият му брат Орайън започва да публикува седмичен вестник. Една година по-късно купува и местния вестник "Ханибал", а Самюъл и по-малкият брат Хенри работят за него. Но докато се утвърди като човек на словото, Самюел сменя много професии. През годините има възможност да изследва собствените си възможности и да трупа житейски опит, да разширява хоризонтите си. Известно време е лоцман, което е щастие за него. С тази позиция идват и свободата, и уважението. По време на обучението си се опитва да спечели и по-малкия си брат Хенри за престижната и добре платена професия. Успява, но скоро при експлозия на парахода, Хенри загива. Сам, който твърди, че е сънувал смъртта му месец преди да се случи, се обвинява до края на живота си.

След началото на Гражданската война, когато намалява речният трафик, бъдещият писател се отдава на предприемачество: добив и инвестиране в дървен материал, сребро и злато. С това не успява да постигне "големия пробив" (всъщност, проблемите с кредиторите заради бизнес-начинания също са неотменима част от биографията на Марк Твен). Няколко негови писма от този период обаче привличат вниманието - предложена му е длъжността на репортер във Вирждиния Сити, Невада. От тогава датира и псевдонимът му, с който ще придобие слава в цял свят. Клемънс не се страхува да изобличава корупцията и придобива все по-широка известност. Литературната зрялост на писателя също се проявява все повече. Славата му се разнася с написването на хумористичния пътепис "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас", публикуван през 1865 г. От там насетне, пътеписите съставят голяма част от творчеството му. Той продължава да пише за вестници и е много успешен, но вече се стреми да бъде повече от журналист.

През 1870 г. се жени за Оливия, сестрата на Чарлс Лангдън, от която му се раждат три дъщери. Скоро в приятелския му кръг се включват Хариет Бичър Стоу, Фредерик Дъглас и Уилям Дийн Холуелс. Той проявява интереси и в науката, като близко приятелство го свързва и с Никола Тесла. Първият голям пробив на Марк Твен с роман е с "Приключенията на Том Сойер" - вдъхновен от ранните години в Ханибал. "Принцът и просякът" и "Приключенията на Хъкълбери Фин" също са сред най-популярните му творби. Всъщност творчеството на Марк Твен е огромно по обем, но много от неговите беседи, статии и есета, писани под различни псевдоними и публикувани в различни периодични издания, не са запазени. Въпреки това, не можем да спорим с Хемингуей, който пише през 1935 г. "Всяка модерна американска литература идва от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин".

Марк Твен притежава дарбата да прелива неусетно от хумористичното към дълбокото, сериозното и драматичното. Оригинален е в описанията, а по способността бързо и убедително да създава герои, си съперничи с Дикенс. Разбира се, Марк Твен е уникален. Като хуморист, писател-моралист и философ, той е явление. Идва на белия свят заедно с приближаването на Халеевата комета. И както предрича, си отива заедно с нея през 1910 г.:

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно"
Марк Твен

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Предговор
Нещо като въведение
Разказът на непознатия
Камелот
Дворът на Крал Артур
Рицарите на кръглата маса
Сър Динадан Шегобиеца
Вдъхновение
Затъмнението
Кулата на Мерлин
Шефа
Турнирът
Наченките на цивилизацията
В търсене на приключения
Бавно и мъчително изтезание
Свободни селяни
Брани се, господарю
Разказът на Санди
Вълшебницата Моргана
Кралският пир
В тъмницата на кралицата
Рицарското странстване като занаят
Замъкът на великаните
Поклонниците
Свещеният извор
Възстановяване на извора
Съперник в магиите
Конкурсният изпит
Първият вестник
Янкито и кралят пътешестват инкогнито
Обучението на краля
Колибата с едрата шарка
Трагедията в господарския дом
Марко
Унижението на Даули
Политическа икономия през шести век
Продават в робство Янкито и краля
Покъртителна случка
Среща в мрака
Закъсвация
Спасени от Сър Ланселот и неговите рицари
Янкито се сражава с рицарите
Три години по-късно
Отлъчването
Война!
Битката при пясъчния вал
Послепис от Кларънс
Заключителен послепис от М. Т.