„Господарката на чифлика” е история в три части, в която Кемал описва живота на обикновените хора в променящото се общество на Турция през първата половина на XX век, техните страсти и любови, разочарования и надежди.
Гюллю е бедно момиче, което работи във фабрика за преработка на памук в Адана. Животът й е суров, а от семейството си - вместо подкрепа, тя среща само грубост. Лъч светлина в живота на Гюллю е любовта й към Кемал, млад мъж от арабски произход, който също работи във фабриката. Чувствата им обаче срещат непреодолимо препятствие.
Племенникът на богатия чифликчия Музафер харесва Гюллю и решава, че я иска за своя жена. Бащата на момичето вижда в този брак изгодна сделка, чрез която да подобри социалното си положение, и с охота дава дъщеря си срещу солидна сума пари. Въпреки всичко, Гюллю остава непреклонна и отстоява любовта си към Кемал с всички сили. Плановете на баща й Джемшир и доведения й брат обаче са различни.
В Турция в средата на миналия век властват силните и богатите, а думата на мъжа е закон. В тази сурова среда любовта на двамата млади ще се изправи пред дилемата на живот и смърт. Колко далеч може да стигне зовът на сърцето? Може ли любовта да възтържествува?
Превратностите на съдбата разделят завинаги двамата млади. Гюллю все пак успява да намери утеха и любов в лицето на заможния Музафер бей, за когото се омъжва, и заживява в чифлика. Животът им ги изправя пред много трудности, но никой не е готов за трагедията, която настъпва. Хабип - селянин, чиято земя Музафер заграбва, отмъщава на богаташа за унижението и нещастието си и го убива. Останала сама, вдовицата Гюллю се превръща в господарката на чифлика.
По трилогията „Господарката на чифлика” е заснет един от най-популярните и хитови телевизионни сериали. Една от главните мъжки роли се изпълнява от Мехмед Аслантуг, известен на българската публика с участието си в ролята на Селим от сериала „Истанбулска приказка”, излъчван в националния ефир.
Орхан Кемал – турският еквивалент на
Хемингуей и
Оруел.
Орхан Кемал е роден на 15 септември 1914 година в Джейхан, област Адана, в Турция и умира от спонтанен мозъчен кръвоизлив през 1970 година в София, по време на гостуване в България.
От младежките си години Орхан Кемал работи в текстилни фабрики и отблизо се запознава с тежкия физически труд. По-късно преживяванията му ще повлияят сериозно върху творчеството му.
Прогресивните политически възгледи на още младия Кемал му донасят петгодишна затворническа присъда. Тази мрачна страница от живота му обаче е белязана от съдбовна среща. Младежът се запознава с поета Назъм Хикмет – една от най-важните фигури на турската литература. Преживяванията на Кемал през затворническите му години и възгледите му, споделени и оформени от Хикмет, са публикувани в неговите мемоари.
Кемал е считан за един от класиците на съвременната турска литература. Първият му роман е публикуван през 1949 година, а книгите му са преведени на десетки езици. Автор е на 28 романа и една пиеса, както и 12 разказа, а по творбите му има 21 филмови адаптации. Персонажите на Кемал и историите им предизвикват сравнения с големи имена от световната литература като Чарлз Дикенс и Джон Стайнбек.
В знак на почит към личността и творчеството на автора в Турция е основана литературна награда за романи „Орхан Кемал”. Неин носител е и нобеловият лауреат
Орхан Памук. Домът на Кемал е превърнат в музей.
Книги 
Рейтинг: 8.88 / 16 гласа 
