Градът на звяра е първата книга от световноизвестната марсианска трилогия на Муркок, книга, която според Йоркшир Ивнинг Поуст ще "очарова почитателите на научната фантастика", а според Болтън Ивнинг Нюз тя е "голямо приключение, в обичайния за Муркок стил, украсено с герои и създания, от които всеки читател ще остане възхитен.""Аз съм убеден, че планетата, която посетих, не е Марс, която виждаме през телескопите си. Беше по-млад Марс, но въпреки това древен. Моята хипотеза е, че нашите прадеди произхождат от тази планета и са дошли тук преди милиони години, когато Марс е започнал да загива... ... ... |
|
|
"Ръката ми напипа нещо плоско. Извадих го и го разгледах. Дискета. Без етикет. Лежеше в дланта ми цялата тази смърт. Латентна, кодирана, чакаща. Стоях и те гледах как дишаш, гледах как гърдите ти се повдигат и отпускат. Гледах устните ти, леко разтворени, и в изпъкналата ти долна устна аз видях съвсем слаби следи от натъртване. Върнах дискетата обратно в чантичката ти. Когато легнах до теб, ти се сгуши в мен, пробуди се за миг, бъдещето засия у теб като ярък флуид и за мен не съществуваше нищо друго освен този момент. Това беше магията ти, че не живееше в настоящето. и знаеше как да ме заведеш там. Заведе ме за ... |
|
|
В Целувката на мъртвеца, Робърт Уайнбърг описва действията на бойна група крайнодесни екстремисти в САЩ, които връщат към живот един древен египетски жрец, за да използват неговите способности на магьосник по пътя към постигането на расистките си намерения и цели."Кошмарното същество Шакек нямаше материална форма. Вместо това, тъмен черен дим се завихри край Джамбрис, увивайки се на спирали около гърдите и врата му. Демонът търсеше отвор в тялото. Веднъж само като влезеше вътре, той разкъсваше вътрешностите с невидими нокти. Джамбрис не дишаше, беше вече мъртъв, но отказваше достъп на Шакек до своето тяло. Той беше ... |
|
|
Всеки град има своите любими кървави спортове. Някои си падат по боя с петли, други задоволяват низките си страсти, гледайки гладиаторите на арената. Пристанищният град Хейвън се забавлява с най-мръсния и кървав спорт на света - политиката... Хоук и Фишър - две печени ченгета в един град, разкъсван от магии и безредици. Хоук властва над улиците с бойната си брадва, Фишър умело борави с меча и камата. Те са съвършените защитници на закона, владеещи и силата на магията. Саймън Ричард Грийн е роден на 25 август 1955 г. в Брадфорд на Авон, Уилтшър, Англия. Завършва през 1976 г. Университета на Гринуич (Thames Polytechnic) ... |
|
|
Последният голям роман на Кен Киси , написан 30 години след "Полет над кукувиче гнездо". ... Куинак, Аляска, е последното недокоснато от покварата на цивилизацията и екологичната криза кътче на Земята. Животът там е прост и ясен - хората си вадят хляба с усилен труд, имат своите малки радости, следят бегло и отдалеч какво се случва по света, но не желаят да бъдат част от всеобщата лудост. Сурова земя за истински хора. Съблазънта идва на борда на богаташката яхта "Сребърната лисица", собственост на Герхард Стюбинс - най-популярния режисьор на света. Той и неговият екип са избрали Куинак за мястото, ... |
|
|
"... корабът се движеше устремен напред, самичък сред нощната пустош, изминавайки светлинни години... Фамилиите създадоха нов стил на живот. Колкото до Ню Фронтиърс, формата му беше приблизително цилиндрична. Когато не набираше скорост, той се въртеше около оста си. Трябваше да създаде псевдотегло за пасажерите в него, хибернизирани близо до външните му стени. По протежение на оста и напред към кърмата, се намираха контролната зала, конвертерът и главният двигателен механизъм… Така или иначе, най-големите удобства бяха предвидени за децата... ... децата на Метусела... Потомство, което трябваше да промени хода на ... |
|
|
Дафид Аб Хю и Брад Линауийвър са автори-ветерани на научна фантастика и са известни с романизирането на филмовата поредица "Междузвездни войни". "Затънали до колене в смъртта" е първа книга от четири романа, написани по световноизвестната компютърна игра "DOOM"."Извънземното спря да напредва. Завъртя главата си под такъв ъгъл, който никой човек не можеше да копира, без да откъсва поглед от мен. Гледахме се като двама мексиканци, преди да се изпозастрелят... вече мислех как изобщо да започна разговор с извънземен демон, чийто интерес към човешките същества по всичко изглежда се свеждаше ... |
