От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици

Към езика трябва да се отнасяме не като негови господари, а като добри стопани – да го познаваме и разбираме, да бъдем реалисти, а не догматици, да съзнаваме, че той се развива заедно с непрекъснато променящия се живот и че нашите очаквания и изисквания трябва да отговарят на възможностите и потенциала на обществото.

• Какво представлява книжовноезиковата норма?
• Кой определя кое е правилно и кое не е правилно в езика?
• И какви са основанията му за това?
• Защо нещо е правилно или неправилно?
• Когато дадено правило е записано в някакъв наръчник, трябва ли сляпо да приемаме, че именно това е правилното положение – и то единственото?
• Веднъж завинаги ли са дадени правилата или във времето те подлежат на преразглеждане, преоценка и промяна?
• Какви са взаимоотношенията между книжовния език и обществото, между книжовния език и кодификаторите (създателите на речници, граматики и учебници), между книжовноезиковата норма и нейната кодификация?
• Как промените в обществото оказват влияние върху книжовния език?
• Всички книжовни езици ли функционират еднакво или типът на историческото им формиране определя техните основни характеристики днес?
• Как да се отнасяме към отклоненията от това, което е записано в справочниците?

Много от тези въпроси си задава всеки един от нас – особено днес, когато езикът се използва така интензивно, както никога в човешката история досега. В своята студия Боян Вълчев си поставя както теоретични, така и чисто практически цели, като се старае да даде обяснения на редица езикови явления в миналото и съвремието, които ще са полезни за учениците, учителите, студентите, родителите и изобщо за всеки член на българското общество.

Оксиарт ЕООД
София 1111
ул. Лидице 45
oxiart@gmail.com