Вода. Поезия

"Още древногръцкият философ Хераклит е казал: In idem flumen bis non descendimus или Не влизаме два пъти в една и съща река. Но с тази книга е възможно да оборим това му философско твърдение. Защото дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, Вода, наистина е точно това - извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си. И понеже поезията и езикът изобщо имат свойството да съхраняват настоящето и да го превръщат във вечност, то в реката на Марияна можем да влезем не само веднъж или дваж, а колкото пъти си пожелаем, точно толкова, колкото пъти ще отворим тази книга, за да се срещнем със стихията, силата и непримиримостта на водата. Приятно... плаване!"
Ива Спиридонова

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

"Разсипа се зората.
Не угаснах.
В скована в студ земя намерих брод
през тъмния поток на времената
към изгрева на новия живот!

Разтребих утрото.
Открих греблото,
с което да се спусна по реката
и скрих в дланта си ключ - мечта и звън!

Помаха ми щурецът на сбогуване
и тръгнах, за да сбъдна нечий сън!"

"Всички бури, които преминаха
през съня ми - дали бяха истински?
Като в златен прашец се разлисти
долината, пред мене плисната...
Двете плитки, през рамо преметнати,
светлината в гласа на щуреца...

Дали знаеш, че скитам все още
сред звъна на тъмата среднощна?"

"Все още бродиш сред съня ми
и помниш първото ми име.
Минават лета и пролети,
есени се превръщат в зими.
И тупти моят глас в сърцето ти,
а гласът ти през мен отива
до самия предел на вселената
и оттам се превръща в прилив.
Приливно се стремиш към ръцете ми,
приливно разпокъсваш граници,
вълноломи крещят оплетени
в мрежите на стихии мамещи!
Твоят свят се люлее в косите ми,
до смъртта си достигаш приливно!
А когато отвориш очите си
само сън... само сън е, отливащ се!"
Марияна Влахова

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Разсипа се зората
Всички бури
Все още бродиш сред съня ми
Нарисувай ми вода
Ще затворя очи
Ти не падна със мен
Гола съм пред теб
И тя е тук
Сто пъти валях
Път
Бих искала да не е вълнолом
Навярно не знаеш
Нищо не е по-хубаво
По паважа на моето утро
Кой е този безумец
Любовта е само една
Аз съм тук
И изведнъж
Тежка есен
Когато капчица вода
Бент е сърцето ми
Дъждовен град
Акварел
Като морето
Не целувай лицето ми
Сърцето ми кънти
Захвърлени думи
Мога да бъда
Избликна в мен
Пълнолуние
Нещо такова е вътре в мен
Разливай се по мен
Обичам този дъжд
Цари дъждът във моя град
Здравей
Колко странно
Пулсирам като слънчев лъч
Ти можеш ли да спреш дъжда
И така е
Довиждане, моя любов
Тя тръгва със дъжда
Искаш ли да надникнеш
Една бляскава синя вода
Дали съм стъпка по-близо