Седемте изкушения на Златния Орфей

Появата на скромния домашен конкурс, прераснал скоро след това в международния фестивал "Златният Орфей", е резултат от влиянието на множество фактори. Те са географско-климатични, политически, стопански, социални, културни, психологически, пропагандно- рекламни и не на последно място идеологически, доминиращи при тоталитаризма. Всеки от тях е с различна относителна тежест. Приоритетното им подреждане е възможно, но излишно за целите на това изследване, докато познаването им - поотделно и като съвкупност - е задължително условие за точното разполагане на фестивала в панорамата на културното ни развитие. Само така ще сме в състояние вярно да осмислим многобройните функции на "Златният Орфей" (основните са социална, психологическа, естетическа, познавателна, селективна и декоративна), през които се отразява духът на времето отсам и оттатък желязната завеса. И да разберем до каква степен той се вписва в конюнктурата на музикалния бизнес по света във време, в което тоталитарния режим ползва двоен стандарт по темата. Познаването на предпоставките е наложително и поради все по-сгъстяващата се фалшива носталгия по фестивала, чиято митология от началото на демократичния преход обилно се полива с чайниците на самозвани медийни пришълци. Повечето от тях още не са били родени в най-силните години на "Златният Орфей"!

Предисторията на "Златният Орфей", както и на следвоенната българска поп музика, следва да търсим във втората половина на 50-те години от отминалото столетие. И задължително трябва да я свържем с ускореното изграждане на първите курортни комплекси по нашето Черноморие. (Благодарение на първите четири "S", изнесени в заглавието на книгата - Summer, Sea, Sun, Sand, които са заслуга първо на Бога и чак след това на хан Аспарух и неговите многобройни наследници до 1944 г.) Поне в началните две десетилетия на своето съществуване те акумулират огромно количество разнообразна жива (!) музика, най-общо възприемана като развлекателна и танцова. (Ето ги и шестото и седмото "S" - Song, Stage, а за петото - Sex - ще почакате малко). Такава е и световната тенденция в следвоенния период, чието начало е през 1947 г. във Франция.

Пролог
Предистория
Началото

• Песни за българското Черноморие

1966 година

• Ражда се „Златният Орфей“

1967 година

• Втората партийна заповед и първото телевизионно излъчване

1968 година

• Рециталите на почетните гости се превръщат във фокус на фестивала

1969 година

• „Златен Орфей“ за Богдана Карадочева и официална покана за концерти в парижката зала „Олимпия“

1970 година

• Желаното/нежелано американско присъствие

1971 година

• Жак Естерел и Жилбер Беко под високо развят френски трикольор

1972 година

• Вокалният квартет NOVI като „чуждо тяло“ във фестивала

1973 година

• Две дами във фокуса на вниманието: Мария Нейкова и Лена Ериксон

1974 година

• Овластените композитори демонстрират апетит за награди

1975 година

• Неочакваната изненада Алла Пугачова и реабилитацията на Емил Димитров като songwrither

1976 година

• Дебютът на Стефан Димитров с „Лало ле“, преведена на английски като Playboy

1977 година

• Още един овластен композитор се нарежда сред лауреатите

1978 година

• „Кукери“ след „Щурците“, 11 г. по-късно

1979 и 1980 година

• Рогът на изобилието изсипва позлатени статуетки

1981 година

• 12 700 фестивала и „Златният Орфей като един от тях. Кратка равносметка

1981 година

• „Златният Орфей“ се интегрира с фестивала „Нийуола“ в Канзас, САЩ

1982 година

• Анонимен „умник“ размножава статуетката на „Златен“, „Сребърен“ и „Бронзов Орфей“

1984 година

• Фестивалът става биенале

1986 година

• Дългата сянка на Чернобил и „Златният Орфей“ като опитно зайче на радиоактивната зараза

1988 година

• Скандалното безразличие към Пако де Лусиа

1990 година

• Рок музикантите налитат като оси на гнил плод

Епилог