Път през умовете

"Много пъти бях чувал, че мисълта е посредникът между света около нас и чувствата вътре в нас, както и че, ако променим мисълта, можем да променим и света. Но някак тази фина връзка оставаше скрита и аз продължавах да виждам чувствата си, без да забелязвам, че те са резултат от мислите ми. Живеех с усещането, че чувствата ми зависят от другите хора, от случките и преживяванията ми в миналото, от това, което можеше да ми се случи в бъдеще... Искайки да променя начина, по който се чувствах, вместо да променям мислите си, се опитвах да променя миналото, бъдещето, хората, света... себе си. Всичко това ми костваше много усилия и правеше живота ми труден за преживяване."
Димитър Миленков

Път през умовете е книга, в която през истории на различни хора можеш да се докоснеш и да разбереш природата на мисълта и силата ѝ да сътворява преживяванията ни. Именно това познание е помогнало на героите в книгата да постигнат щастие и просперитет. Да се освободят от страховете, които сами са си създавали. Да живеят в разбирателство със себе си и хората около себе си. Да достигнат до собствената си вътрешна мъдрост, която да се превърне в най-добрия им съветник.

"Всичко беше сиво, страшно и несигурно. Сякаш целият свят се беше обърнал срещу мен. Чувствах се толкова объркан и уязвим и не намирах никакъв изход от ситуацията. Нямах представа какво да променя, за да се почувствам по-добре. Опитвах се да мисля положително, но като че ли нещата още повече се объркваха.

Някой беше ми казал, че животът е един метър слой горчилка и само сантиметър-два щастие, след което пак се повтаря същата последователност. Ние драпаме през горчилката, за да достигнем до слоя щастие, но пусто искаме още и още, и хайде пак в горчилката. Много ми се искаше да намеря начин да се спра и да се задържа в тази сладост. Но така или иначе в момента определено бях в горчилката и единственото, за което се сещах, е да драпам. Нито знаех накъде, нито докога. Бях убеден, че трябва да променя и подобря нещо в живота около мен, за да се почувствам отново в сладост. Този път бях твърдо решен да се справя и си направих списък на нещата, които трябва да променя.

Ето част от него:

• Да имам повече пари, за да се чувствам сигурен, че няма да свършат;
• Децата да са здрави, да слушат и да се реализират в живота по най-добрия според мен начин;
• Жена ми да ме обича и да не поглежда други мъже, да ме слуша, защото аз знам кое е най-добре за нас и за всички други хора по света;
• Хората да ме харесват и да ми се подчиняват, и да се съгласяват с всичко, което казвам, защото аз съм изворът на най-дълбоката и вярна мъдрост;
• Някой да започне да чисти улиците, да оправи тротоарите, да поддържа градинките;
• Да се смени управлението на страната с подходящите хора. Ако е необходимо, съм готов и аз да управлявам, за да знам, че всичко ще бъде наред;
• Аз и близките ми да бъдем здрави и да не се разболяваме;
• Смъртта да не съществува...

Колкото повече напредвах със списъка, толкова повече усещах, че не това е пътят към щастието. Сещах се, че в живота си съм имал моменти, в които съм се чувствал щастлив и то без да са били изпълнени и половината от условията в списъка. Сега вече сериозно се обърках - явно нищо не зависи от мен! Може би друг решава кога и колко от живота си да прекарам в наслада и радост?..."
Из книгата

Анхира ЕООД
София, 1172
жк Дианабад, бл. 43 вх. Б ап. 18
info@anhira.com

Като при повечето хора
Отново в страдание
Страстната седмица
Време за любов
Няма нищо за правене, има само малко за разбиране
Какво ще кажат хората
Его
Петък вечер
Страх от болести
Страх от смърт
Неделя на обед
Страх от бедност
Страх от бъдещето
Завръщане в миналото
Да променим света
Силата на вселенския ум!
Как да се разбираш с хората?
Път към мъдростта
Съзнанието и морето
Пробуждане
Нов живот в стария свят
През очите на страха
Светът на бъдещето