Без съмнение
Елена Петровна Блаватска е сред най-забележителните личности на своето време. Тя е основната фигура на теософското учение, оказало дълбоко влияние върху духовния живот на западния свят от последните стотина години. Нейни съратници и ученици са Ан Безант, Чарлз Ледбийтър, Рудолф Щайнер, Кришнамурти... Техните трудове се разпространяват по целия сват и се превеждат на множество езици. В първите десетилетия на ХХ век ревностни български последователи също ги публикуват и изучават.
Елена Блаватска е родена през 1831 година в Екатеринослав (Русия). Семейството и принадлежи към аристократичен немски род, баща и е полковник от руската армия. Едва шестнадесет годишна девойка сключва брак с високопоставен, но много по-възрастен мъж, чиято фамилия Елена носи до края на живота си, въпреки че напуска съпруга си няколко месеца след сватбата. Не по-малко непривични за времето си са пътешествията, които предприема, придружена единствено от прислужници. Младата жена живее известно време в Гърция, Турция, Египет, Канада, пресича Съединените щати, преминава през Мексико и се насочва към Индия и остров Ява. Навсякъде изучава местните тайни култове и магически практики. Придобитите знания допълват вродената и ясновидска дарба. Когато, едва двадесет и пет годишна, мадам
Блаватска се завръща в Русия, тя вече е сред най-добрите познавачи на източната духовност. Прикована за дълго към леглото след злополука, след няколко години
Блаватска подновява странстванията си из Азия и Близкия изток. Заветна цел е Тибет, за който се смята, че е обитаван от загадъчните Махатми - Учителите от Великото бяло братство, които притежават цялото знание. По думите на
Блаватска един от тях - Кут Куми, се заема да я наставлява и да ръководи всичките и начинания, дори да диктува основните и съчинения. През седемдесетте години мадам
Блаватска е в Ню Йорк, където през 1875 г. заедно с полковник Хенри Олкът основава Теософското общество. Целта му е да изгради световно братсво, което не се съобразява с расата, пола и вероизповеданието на членовете си. Теософите се посвещават на сравнителни изследвания на световните религии и особено на будизма и хиндуизма. Те отхвърлят догмите на отделните вероизповедания и ги разглеждат като разновидности на една единствена езотерична истина. В центъра на вниманието им са и скритите сили на човека и необяснимите природни феномени. С появата на книгата и "
Разбулената Изида" (1877),
Блаватска се утвърждава като ненадминат познавач на това, което сама нарича окултна наука или окултизъм.
През 1879 г. мадам
Блаватска и полковник Олкът пренасят седалището на Теософското общество в Индия. От това време са и обвиненията във фалшифициране на окултните феномени и експерименти. Британското общество за психологически изследвания дори потвърждава обвиненията, които се основават преди всичко на злонамерени прислужници. Но популярността и славата на мадам
Блаватска се разрастват. През 80-те години тя напуска Индия, живее известно време в Германия и се установява в Лондон, където създава европейското седалище на Теософското общество и работи усилено върху втория си голям труд - "Тайното учение", който започва да се печата през 1888 г. Земния път на авторката прекъсва на 8 май 1891 година.