Списание Литературата

В книга 34 темата на броя е екокритика.

"Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за мащабите на България, където по принцип има много малко хуманитарни списания, то е уникално.

Предимство на изданието е и неговата съсредоточеност върху българския регионален принос в големите европейки и световни теми. Затова акцент в него винаги са родните гласове, които дават своите гледни точки по големите дебати. В последните броеве списанието е отворено и към съизмерване с хуманитарните търсения в балкански и централноевропейски и източноевропейски контекст. Желанието на екипа е постепенно то да се наложи като авторитет в Централна и Източна Европа, както и на Балканите.

Списание Литературата се оформя и като център на българистиката, неслучайно в редакционният му съвет са привлечени едни от най-добрите българисти по света. Амбицията му е да бъде трибуна на всички тези българисти, както и на новите поколения техни студенти, за да прави видими не просто техните постиженията, но и да помага за оцеляването на българистиката по света.

Първият много важен дял на списанието е преводният. Той системно децентрира англоезичната традиция и заедно с нея представя френскоезичната, италианската, рускоезичната, немскоезичната, испаноезичната, португалоезичната, славянските и прочие. Може да се каже, че политиката на списанието е свързана с утвърждаването на българската хуманитаристика като съотносима със световната.

Вторият дял е посветен на публикации на български автори, писани специално за конкретния брой. Особено отговорно задължение на редакционната колегия и нейна радост е да засилва сътрудничество с цялата национална академична общност, да установява контакти с други културни институции като библиотеки и музеи и да създава етос, гравитиращ към списанието. Тук като автори са привлечени и българисти от всички славянски, а и не само, държави, както и учени от други университети по света, които предлагат статиите си на английски, но отново по темата на книжката."
От издателите

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Александра Убертовска. Да говориш от името на биотичната общност. Анатомиите и теориите на текста на околната среда / екологичния текст (Превод от полски: Маргрета Григорова)
Серенела Йовино. Постхуманизмът в литературата и екокритиката. Въведение. (Превод от английски: Ива Анастасова)
Зофия Якубович-Прокоп. Да бъдеш жена или да бъдеш растение? За формите на субектност във Вегетарианката на Хан Канг (Превод от полски: Станка Бонова)
Олга Спачил. Екологичният хипертекст на А. П. Чехов: възникване и формиране (Превод от руски: Людмил Димитров)
Божана Филипова. За въображението и рефлексията на природата: перспективи за екокритиката
Елеонора Шестакова. Теоретико-методологические проблемы осмысления бессмысленной предметности природы в художественной литературе
Албена Бакрачева. Американският природопис: Хенри Дейвид Торо и зеленото мислене в литературата
Cristina Godun. Ecofeminist Perspectives and Themes in Selected Works of Olga Tokarczuk
Албена Варсано. Екокритика и надежда в картинните книги: Щедрото дърво на Шел Силвърстийн и Изгубената душа на Олга Токарчук и Йоанна Консехо
Росица Чернокожева. Светът на животните у Мария Донева - една нонсенсова сага
Маргарита Серафимова. Годишните времена - накратко по една безкрайна тема
Калина Захова, Андрей Ташев. Поредицата ЕКО - Екологичен свят: с любов и тревога за природата
Яница Радева. Екомислене - контексти и прояви в български литературни творби от Реката на Дико Фучеджиев до 20^-те години на XXI век
Преслава Пенева. Защо мъжът е по-ужасяващ от мечката: Екокритически, феминистки и литературни размисли върху природата като предпочитан звяр
Елка Василева. Пътят към устойчивостта. История за трансформацията на една индустриална фирма и за един вдъхновяващ лидер
Ретроспективи

• Стоян Ставру. Веждите на Одисей: песента на сирените и изкушенията в правото

Дебюти

• Владимир Александров. Бит и битие в сборника на Ангел Каралийчев - Ръж
• Стефани Велчева. Мотивът за вграждането в Зидари на Петко Тодоров и Росенският камен мост на Ангел Каралийчев
• Йоан Василев. Вестник Литературен глас: орган на свободната мисъл. Поглед към първата му годишнина

Рецензии

• Ноеми Стоичкова. Литературна(та) история на днешната литература между невъзможните възможности и възможните невъзможности
• Марина Петрова. Реконструкцията на класиката и предлаганият нов поглед към нея
• Полина Пенкова. За периферните пространства и отместващия се център
• Марчела Миронова. Илия Волен - между любовта и литературата

Списание Литературата
Изисквания към материалите за публикация в сп. Литературата
Етика на публикуване