Кисинджър
Биография

Кисинджър. Биография Уолтър Айзъксън Времетраене: 1:22 мин. Мотивацията Даниъл Пинк Времетраене: 0:54 мин. Бабини неволи. Разкази Христина Коемджиева Времетраене: 1:11 мин. Скритият потенциал Адам Грант Времетраене: 1:02 мин. Никола Бьогле Времетраене: 1:02 мин. Пътника без лице Никола Бьогле Времетраене: 0:47 мин. Смелостта да бъдем щастливи Ичиро Кишими, Фумитаке Кога Времетраене: 0:56 мин. Арттерапия и анорексия Натали Бон-Перо Времетраене: 1:02 мин. Вечно и безценно Ребека Ярос Времетраене: 0:55 мин. Езикът на тялото в дигиталния свят Ерика Дауон Времетраене: 0:59 мин. Приемете своята сила Луиз Хей Времетраене: 1:00 мин. Любимките на Фелиша Даниел Стийл Времетраене: 1:02 мин. Земя на мъже Боян Боев Времетраене: 1:02 мин. Есен в Ирландия Стефана Белковска Времетраене: 1:11 мин. Сирените Емилия Харт Времетраене: 1:08 мин. Неговата и нейната Алис Фини Времетраене: 1:01 мин. Решението за кандида Д-р Ан Борах Времетраене: 1:08 мин. Забранена алхимия Стейси Макюън Времетраене: 1:03 мин. Отвъд живота и смъртта. Пътят към истинска свобода Джет Ли Времетраене: 1:23 мин. Твърде много мислиш Кристел Птиколен Времетраене: 1:11 мин. Уайът Джесика Питърсън Времетраене: 1:07 мин.

През 1973 година Хенри Кисинджър става държавен секретар на Съединените американски щати, но още преди това той се е превърнал в най-обичаната личност в Америка и една от най-малко вероятните знаменитости, които някога са пленявали света. И все пак по време на вълнуващия си живот Кисинджър бе често хулен и то от големи групи от американската общественост - от либерални интелектуалци до консервативни активисти.

Уолтър Айзъксън изследва връзката между характера на този сложен човек и външната политика, която провежда. Въз основа на обширни интервюта с Кисинджър, както и на 150 други източници, включително президенти на САЩ и негови бизнес клиенти, тази богата биография използва много от личните документи и класифицирани бележки на Кисинджър, за да разкаже неговата уникална американска история. Резултатът е интимен разказ, изпълнен с изненадващи разкрития, който проследява колоритпият държавник от детството му като преследван евреин в нацистка Германия, през измъчената му връзка с Ричард Никсън до по-късните му години като обикалящ света бизнес консултант. Изследва какъв е бил Кисинджър в ежедневието и светските среди? Защо за него е било важно да бъде ухажван не само от мъже политици? Как един невзрачен на вид мъж е покорил световната политика? Защо и днес политиката на САЩ се определя от наследниците му?

Хенри Кисинджър почина на 29 ноември 2023 година на 100 години. Държавникът нямаше проблем да бъде личност на два века, на две хилядолетия и на няколко различни варианта на световния ред. Глобалната му гледна точка, базирана на прословутата му практичност, ще бъде валидна години напред: "Мисля, че е възможно да се създаде световен ред въз основа на правила, към които Европа, Китай и Индия биха могли да се присъединят, а това вече е значителна част от човечеството. Така че, ако погледнем практическата страна, може да има добър изход - или поне може да свърши без катастрофа и да вървим напред."

"Партито на Барбара Хауър за Глория Стайнъм през октомври 1969 г., както повечето партита, организирани от общителната телевизионна личност, е неофициално събитие. Но за Вашингтон то се превръща във върховно светско преживяване - събиране на медийния елит на Джорджтаун заедно с шепа нюйоркски популярни люде, холивудски знаменитости, доайени във вашингтонската върхушка и няколко високопоставени правителствени служители, считани или за модерни, или за достатъчно влиятелни. Когато Хенри Кисинджър пристига, той държи в ръцете си кафяв плик. Хауър пита дали това е таен документ.
– Не - отвръща ѝ Кисинджър, – това е моето предварително копие на Плейбой.
– О, значи наистина сте прелюбодеец - намесва се Сали Куин, репортер на Вашингтон Поуст, която е едновременно хроникьор и изгряваща звезда в този социален кръг.
– Е, не мога да бъда наричан прелюбодеец заради работата ми - отговаря той. – Защо просто не предположите, че съм таен прелюбодеец?

Изразът таен прелюбодеец се появява ден по-късно в статия на Куин заедно със снимка на Кисинджър, който разговаря със Стайнъм. Тромавият и пухкав професор е напът да се превърне в невероятна знаменитост и дори секссимвол. За да покаже накъде отива духът на времето, Джордж Макгавърн, който позира с тях, е изрязан от снимката. Кисинджър се радваше на вниманието. Когато Глория Стайнъм по-късно се шегува, че не съм и никога не съм била приятелката на Хенри Кисинджър, той отговаря в реч на вечерята на Асоциацията на кореспондентите в Белия дом. "Не съм обезсърчен. В крайна сметка тя не е казала: Ако аз бъда избраната, няма да ти служа". По-късно той отвежда настрана Уилям Сафайър и го пита за неговия процъфтяващ социален имидж. Смятате ли, че според хората съветникът по националната сигурност на президента е идиот?

През първите две години на поста му славата на Кисинджър е ограничена главно на местна почва. Това, което го прави международна знаменитост - Супер К, както го нарича Нюзуик, - е новината от юли 1971 г. за тайната му мисия в Китай и откритието шест месеца по-късно, че е летял до Париж за тайни срещи със северновиетнамците. "Хенри Кисинджър е популярна фигура, чието обществено любопитство далеч надмина най-непосредствения му съперник в официален Вашингтон Марта Мичъл", пише списанието, имайки предвид прямата съпруга на главния прокурор. С дебели очила и силен акцент, Кисинджър едва ли изглежда като суперзвезда. Наистина е по-вероятно той да бъде сбъркан с преуспяващ собственик на магазин за деликатеси в Бруклин, отколкото с международен секссимвол. Макар и очарователен, няма лустро. Слабостта му към нездравословната храна го кара често да хапва чипс, докато говори. Най-натоварващото му упражнение е масажът и масажистът от Сан Клементе отбелязва, че той няма мускули в тялото си. Въпреки това има всички съставки, за да стане политическа знаменитост през 70^-те години на миналия век: власт, стил, усет за публичност и преди всичко присъствие. "Той имаше качеството да бъде в центъра на всичко, където и да се намираше" - казва веднъж Кисинджър за Мао. – "Всичко се движеше заедно с него винаги". Разпознавайки тази аура в други - освен Мао, той я вижда у Шарл дьо Гол, Линдън Джонсън, Ануар Садат, Джон Кенеди и Джон Конъли, - Кисинджър я култивира в себе си. Веднъж на Хю Сайди е разрешено да наблюдава заседание на кабинета на Никсън. При пристигането на Кисинджър, пише Сайди, всички погледи са вперени в него и той добавя: "Кисинджър владее стаята, без да прави нищо". Това силно присъствие и енергията му помагат на Кисинджър да изглежда по-велик от живота както като държавник, така и като знаменитост".

Една от най-великите истини за Америка в ерата на медиите е, че славата се трансформира във власт. Знаменитостта създава аура, която засилва влиянието. Отминал е периодът, когато желанието за анонимност на, да речем, Джон Макклой или Робърт Ловет може да се счита за признак на задкулисно влияние. Кисинджър знае това. "Хенри фокусираше всичко върху постигането на целите си - казва Бет Лорд. – Той разбираше, че славата може да го направи силен, и обратното". Но желанието му за слава не е просто средство за увеличаване на властта му. Лишен от всякаква страст към анонимност, той се радва на признанието. През 1969 г., когато синът му Дейвид идва от Кеймбридж на гости, Кисинджър го завежда в местна пицария. Собственикът разпозна новия съветник по националната сигурност, прегръща го и му дава безплатна пица. По-късно Дейвид с умиление си спомня колко изненадан и горд е бил баща му и как личната му увереност расте през следващите няколко години, когато той се превръща в знаменитост."
Из книгата

Труд ООД
София 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
nelly@trud.cc

Предговор: Реализмът на Кисинджър и съвременният кръстоносен идеализъм
Увод
Фюрт: Израстване в нацистка Германия
Вашингтон Хайтс: Американизацията на един амбициозен счетоводител, 1938 - 1943
Армията: Мистър Хенри марширува обратно към вкъщи, 1943 - 1947
Харвард: Амбициозният студент, 1947 - 1955
Ню Йорк: В служба на системата, 1954 - 1957
Харвард отново: Професорът, 1957 - 1968
Периферията на властта: Кенеди, Джонсън и Рокфелер, 1961 - 1968
Съконспираторите: Кисинджър и Никсън, 1961 - 1968
Добре дошли във Виетнам: Тайни възможности, тайни бомбардировки
Империята на Кисинджър: Властта на шефа и как действа той
Подслушванията: Бръмбари в офиса, телефонни деривати и други приспособления
Без изход: Виетнам поглъща още една администрация
Нахлуването в Камбоджа: Разрастваща се война, оставки и силно недоволство
Две седмици през септември: Изкуството на управление на кризи по часове
Контрол на въоръженията по неофициални канал: Споразумения за ограничаване на стратегическото въоръжаване (САЛТ)
Китай: Създаване на триъгълник
Знаменитост: Тайният живот на най-малко вероятния секссимвол в света
Зимата на дългите ножове: След една неправилно водена война Кисинджър достига най-ниската точка
Триъгълна дипломация: Пролетна среща на върха в Москва и Пекин
Мирът е близо: Парижките преговори водят до трудно споразумение
Коледните бомбардировки: Ханой става обект на атака, за да бъде убеден Сайгон да подпише
Държавен секретар: Възход, който беше подпомогнат от потъването на всички останали
Войната от Йом Кипур: Активизиране на Близкият изток, спор за подновяване на доставки и ядрена тревога
Дипломатическите совалки: Стъпка по стъпка през Израел, Египет и Сирия
Пресата: Неофициалните брифинги: как да бъдеш винаги завладяващ
Времена на преход: Последните дни и новото начало
Смъртта на разведряването: Необичайна коалиция заема твърда позиция
Магията е изчезнала: Неуспехи в Синай и Югоизточна Азия
Моралът във външната политика: Политиката на възможното на Кисинджър и как тя бе оспорена
Африка: Тайно включване и последваща дипломация на совалките
Изход: Не с гръм и трясък, а с мрънкане
Гражданинът Кисинджър: Животът на министър без портфейл сред хайлайфа
Кисинджър Асошиейтс: Как най-известният консултант в света забогатя
Наследството: Политика и личност
Благодарност
Съкращения и бележки под линия
Библиография