"Като всички останали и аз се нервирам, когато ме претърсват по летищата. Досега не се е случвало да не предизвикам прословутото бипкане и мъжки ръце да не ме опипат от глава до пети. Веднъж не се стърпях и казах: "Наистина ли смятате, че искам да взривя самолета?" Идеята явно не беше добра и ме принудиха да се съблека. Хората нямат чувство за хумор. Днес отново ме претърсват и се нервирам. Знам, че бипкането сега ще започне и мъжки ръце ще ме опипат от глава до пети. Само че този път в 13,30 ч. наистина ще взривя самолета."

Шуберт композира песенния цикъл "Зимно пътуване". Амели Нотомб пише своя осемнайсети минироман "Зимно пътуване". Не че между двете творби има нещо общо. Просто героят на романа си тананика мотиви от цикъла, а навън е студено. Героят носи странното име Зоил, героинята пък е Астролаб. Има и една писателка аутистка Алиенор. Зоил е лудо влюбен в Астролаб, която пък е до смърт предана на Алиенор. В историята се намесват и халюциногенни гъби, и любовта на Алфред Айфел, а защо Зоил иска да взриви самолета, Амели Нотомб ще ни обясни постепенно, като ни разкрие отношенията му с двете героини и със света. И като ни предложи още едно от своите занимателни четива, изпълнени с фантазия и ирония.

Тя е ексцентрична и дръзка, винаги ходи в черно, обожава шапките и пише на ръка. Когато я питат защо не ползва компютър, тя отговаря: "Отчасти защото съм глупава. И защото връзката ми с писането е твърде физическа." Това е Амели Нотомб, съвременна белгийска писателка, един от най-четените към момента автори във Франция. Тя пише романите си на френски език, като всичките ѝ книги се изкупуват практически веднага след публикуването им. Нейните романи са преведени на над 30 езика, като тиражите им достигат рекордни цифри. За романа си "Изумление и трепет" Нотомб печели през 1999 година литературната награда на "Френската Академия".

Амели Нотомб е родена през 1966 година в Етербек, Белгия в семейството на беглийски дипломат. Заради честите служебни пътувания на баща си, малката Амели прекарва първите пет години от живота си в Япония, след това живее в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма и Лаос. Този период от живота на писателката оставя значителен отпечатък върху творчеството ѝ. Когато е на 17 години тя се премества в Белгия, където изучава романска филология в "Свободния университет" в Брюксел. Любовта ѝ към Изтока, където винаги е мечтала да се върне, я подтиква да научи японски език, след което започва работа като преводач в голяма компания в Токио. Нейните задължения там обаче са се свеждали единствено до правенето на кафе и всеки опит да поеме каквато и да било инициатива не довежда до желания резултат. След като едногодишният ѝ договор изтича Амели се връща в Европа и се установява в Париж.

През 1992 година Нотомб издава първия си роман "Хигиена на убиеца", в който тя типично по своему решава наболелия проблем за съвместимостта на гения и злодея. Дебютът ѝ е повече от успешен и за него младата писателка получава наградите "Рене Фале" и "Ален Фурние" през 1993 година. Бъдещата слава на Амели може да се предскаже с публикуването на този роман. Репутацията ѝ на талантлив автор потвърждават следващите ѝ книги - "Любовен саботаж" (1993 г.), "Против Катилина" (1995 г.), "Атентат" (1997 г.), "Живак" (1998 г.) и "Козметика на врага" (2001 г.), като последният е успешно екранизиран през 2008 година. "Любовен саботаж" е автобиографичен роман, в който писателката разказва за живота си в Китай по време на господството на "Бандата на четиримата", за първата детска любов, за превратностите на растежа и съзряването. Книгата впоследствие е превъплътена в театрална пиеса и опера. Друг автобиографичен роман на авторката е "Биография на глада" (2004 г.). В него държавите се сменят като на кинолента: Япония, САЩ, Бангладеш, Бирма, Лаос, Белгия, Китай. Сюжетът разказва първоначално за Амели като малко момиче, след това я представя като тийнейджър, с всички онези типично "момичешки" чувства и преживявания, любов, разочарования и страст към екзотиката, хората и езика. През 2007 година за романа си "Нито Ева, нито Адам" писателката получава литературната награда "le prix de Flore" (създадена от Фредерик Бегбеде). Две години по-късно авторката публикува романа "Зимно пътуване", като името на книгата пренася към едноименния вокален цикъл на Франц Шуберт. През 2011 година е публикуван деветнадесетият роман на Амели -"Форма на живот", който е номиниран за първата селекция на наградата "Гонкур". Последните няколко романа на Нотомб - "Да убиеш бащата" (2011 г.), "Синята брада" (2012 г.) и "Щастливата носталгия" (2013 г.) също се радват на голям читателски интерес и получават одобрението на критиката.

Към днешна дата Амели Нотомб прекарва по-голямата част от времето си в Париж, където продължава да пише нови истории, с които да радва многобройните си почитатели по света.