Моето опяване

Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата - сама жена. В главата на жената - целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото ѝ съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще.

Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата - смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да бъде друг. "Нищо не прави така неотложен живота, както близостта на смъртта".

Необичаен, оригинален, завладяващ роман. Роман? Едно-единствено изречение, проточило се на безброй страници, без главна буква в началото, без точка дори в края, в което запетаята придобива изключително значение - истински стилистичен подвиг, въплътяващ потока на съзнанието и идеята за вечността.

Дулсе Мария Кардозо е родена в Траз-уш-Монтеш (Португалия) през 1964 г. Емигрира с родителите си в Ангола. През 1975 г., след края на колониалната война, се завръща в родината си. Завършва право в Лисабонския университет. Писала е киносценарии, разкази. Първият ѝ роман "Окървавено поле" (2002) е отличен с голямата награда за литературно събитие "Аконтесе" и е преведен на испански и френски. Вторият ѝ роман "Моето опяване", публикуван през 2005 г., е отличен през 2009 г. с престижната Награда за литература на Европейския съюз, присъждана на млади таланти от страните членки на ЕС. През 2008 г. излиза сборникът ѝ с разкази "До нас", а през 2009 г. - третият ѝ роман "Земята на врабчетата".

Още с първите си два романа Дулсе Мария Кардозо се утвърждава като един от най-самобитните творци от новото поколение португалски писатели, далеч от модните течения, майстор на оригинална проза и нестандартно повествование.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu